Определение № 274 от 10.10.2023, Административен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………………

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Габрово,

10.10.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ

КИРОВА-ТОДОРОВА секретар: Мариела

Караджова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 103 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба вх. № СДА-01-977 от 25.05.2023 г., подадена от Г.Е.М. ***, ЕГН: **********, против уведомително писмо /УП/ на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие» - София с искане за неговата отмяна. В титулната част на жалбата не са посочени номер и дата на издаване на писмото, но в мотивите е отразено, че с него е прието, че не е допустимо поемането на права и задължения по договор на мястото на починал наследодател.

В съда заедно с жалбата зам. изпълнителният директор на ДФЗ – София е изпратил административна преписка, в която се съдържа Уведомително писмо № 02-6500/740#2 от 27.04.2023г., адресирано до Г.М., в което се посочва, че въз основа на подадена от последния молба от 21.02.2023 г. в ИСУН и в ДФЗ с искане за разяснение относно поемане на правата и задълженията по Договор № BG06RDNP001-4.008-0522-C01 от 05.04.2022 г. на починалия му баща – Е.С.М., по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., е недопустимо прехвърлянето на такива права. Мотивите за това са следните:

Няма спор, че заявителят е наследник на лице, с което е сключен горепосоченият административен договор, но този договор се сключва с оглед личността на страната – изпълнител /бенефициент/, т.к. е от съществено значение тя да отговаря лично на определени критерии. В условията за кандидатстване в Процедура по подбор на проектни предложения са посочени условията, на които следва да отговарят кандидатите, за да бъдат одобрени за получаване на финансова помощ. Е. М. е отговарял на тези изисквания и затова с него е бил сключен договорът, като проверки за това са правени преди сключването.

Административният орган се позовава и на чл. 2, §.2, б. „а“ от Регламент 1306/2013 г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно която разпоредба смъртта на бенефициента има характер на непреодолима сила – извънредно обстоятелство, с чието настъпване административният договор се прекратява.

Недоволен от този отговор, Г.М. го обжалва, като сочи, че не споделя доводите в писмото, т.к. в качеството си наследник на своя баща той продължил дейността му по отглеждане на селскостопански животни и има готовност да отчете проекта, по който бенефициент е неговият наследодател и в 15-дневен срок от смъртта на последния той уведомил ДФЗ за това обстоятелство. Всички дейности, за които е сключен договора, са извършени преди смъртта на страната по него, закупени са активи и същите са въведени в експлоатация и към момента е необходимо единствено да се отчете изпълнението и да се получи плащането. Чрез замяната на страна по договора ще се предостави възможност да се отчете проекта и да се получат дължими суми за окончателно плащане, с които са закупени активите по проекта и ще се продължи осъществяването на дейността в областта на животновъдството. Жалбоподателят счита, че договорът не е сключен с оглед личността на бенефициента, т.к. за сключването му не е от значение негово умение или качество, което кара насрещната страна да избере именно определена личност при сключването и изпълнението му. Дори и да е така обаче, в случая е налице пълно изпълнение на договора от страна на изпълнителя и средствата по него следва да бъдат изплатени. В случаите на сключен договор с оглед на личността, когато задълженията на същата страна са изпълнени, то договорът не следва да бъде прекратен със смъртта й, а насрещната страна дължи изпълнението на своите ангажименти по него. В случая не е налице форсмажорно обстоятелство, т.к. бенефициентът е изпълнил всички свои задължения.

Жалбата против това УП е подадена 7 дни след издаването му УП и в случай, че същото съставлява административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, то следва да се счита, че срокът за обжалване е спазен, т.к. не са представени доказателства за дата, на която същото е връчено на своя адресат и не е посочен начин и срок на обжалване в самия документ.

В съпроводителното писмо на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда, е изразено становище за недопустимост на жалбата, т.к. оспореното писмо няма характера на административен акт, а има само уведомителен характер и съставлява отговор за отправено до органа искане за разяснения.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М.Н. от ВТАК, съгласно пълномощно от 02.05.2023 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страната поддържа жалбата, както и становището, изразено с допълнителна молба, вх. № СДА-01-1257/ 14.07.2023 г., доразвито в о.с.з. с доводи за допустимост, основателност и доказаност на жалбата, като подадена срещу административен акт, съдържащ отказ за встъпване на Гюржан М. в правата на наследодателя му Е. М. като страна по сключения договор за финансиране. Сочи, че при условията на изпълнен от страна на бенефициента договор, който не е intiuto personae, в качеството му на земеделски производител и наследник на бенефициента, жалбоподателят ще има възможност да отчете вече реализирания проект и да получи плащане по него. Претендира разноски.

Ответната страна – зам.изпълнителен директор на ДФЗ не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който в депозирано по делото писмено становище, вх. № СДА-01-1556/13.09.2023 г., счита, че оспореният акт не е административен, а има само уведомителен характер, поради което жалбата се явява недопустима. Намира същата и за неоснователна, тъй като фактическите основания за издаването на оспорваното уведомително писмо се потвърждавали от представената административна преписка.

Не сочи аргументи по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от представителя на жалбоподателя.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 05.04.2022 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Е.С.М. – бенефициент е сключен Административен договор № BG06RDNP001-4.008-0522-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. /л.13-72/. Финансирането е за изпълнение на проект № БГ06RDNP0001-4.008-0522 за модернизиране на земеделското стопанство на земеделския производител Е. М. чрез закупуване на земеделска техника, одобрен на 21.02.2022 г. от изпълнителни директор на ДФЗ – Разплащателна агенция. За да получи БФП, бенефициентът се задължава да изпълни проекта съгласно Формуляра за кандидатстване /проектно предложение на л. № 30-41/, изискванията на Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение към финансираните по процедурата административни договори за предоставяне на БФП /л.53-66/, правото на Европейския съюз и националното законодателство.

С анекс от 20.09.2022 г. страните са договорили изменение на сключения договор в частта относно одобрената обща стойност на допустимите за финансово подпомагане разходи за изпълнение на проекта, като същите възлизат в размер на 113 820,00 лева, а БФП е в максимален размер на 56 910,00 лева и представлява 50% от одобрените и реално извършени от бенефициента разходи за осъществяването на проектното предложение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, срокът за изпълнение на одобрения проект е 24 месеца от сключването му. Условията и начините за изплащане на БФП са уговорени в чл. 2, ал. 3, чл. 3 и чл. 4 от АДБФП. Съгласно чл. 5 и 6, бенефициентът има задължения по договора и след изпълнението на проекта – да използва активите, съгласно предназначението и условията, посочени в същия, както и да изпълни инвестициите/дейностите, за които не е предоставено финансово подпомагане, но са необходими за изпълнение и функциониране по предназначение на инвестицията по одобрения проект съгласно Приложение № 2 от договора. Задълженията му следва да се изпълняват и по време на срока за мониторинг, определен в рамките на три или пет години след окончателното изплащане по договора. Чл.16 от Договора препраща към нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗУСЕФСУ по отношение изменения в договора, но в случая тази нормативна разпоредба не е приложима. Освен това чл. 16, ал. 2 от договора предвижда, че изменения в същия могат да се правят и чрез включване на нови членове в групата на производителя но при предложение от бенефициента, прието за основателно от Фонда. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от Договора, същият се прекратява при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта. При всички случаи се изисква взаимно съгласие при изменението. Следва да се обърне внимание на чл. 21 от Договора, според който бенефициентът не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение, ако то е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила, като според ал. 2, б. „а“ такава се явява смъртта на бенефициента. Според чл. 2, т. 32, б.

„а“ от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, също за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в изброените случаи, сред които е смъртта на бенефициента.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт /л.76/ Е.С.М. е починал на 14.02.2023 г., като съгласно Удостоверение за наследници, изх. № 0001/16.02.2023 г. /л.11/ негови наследници са Р. Е.М. – син и Г.Е.М. – син и жалбоподател в настоящото производство.

От приложена по делото справка на л.79 – преглед на кореспонденция в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България 2020 /ИСУН 2020/, се установява, че Гюржан М. е подал до ДФЗ Уведомление за настъпилата промяна във връзка със земеделския производител Е. М. – бенефициент по процедура № BG06RDNP001-4.008 с Договор за БФП № BG06RDNP001-4.008-0522-C01/ 05.04.2022 г. Към електронното съобщение в системата са приложени смъртен акт и искане за разяснения /л.77/. Уведомлението е наименовано „Искане за разяснения“ относно процесния Договор. В него се твърди, че административният договор е изцяло изпълнен. Активите – предмет на проектното предложение са закупени и въведени в експлоатация в стопанството на земеделския производител. Изпълнението на проекта било на етап отчитане пред УО на ДФЗ, за целите на което е стартирана подготовка на документацията за отчитане изпълнението на проектното предложение съгласно ръководството за управление и отчитане на АДБФП, в хода на която бенефициентът е починал. В качеството си на негов наследник Г. М. е заявил желание да запази и развива животновъдния обект и да продължи дейността на своя наследодател като земеделски производител, респ. да приключи изпълнението на проектното предложение, за което иска от административния орган разяснения относно това какви документи следва да представи във връзка с отчитане на изпълнението на АДБФП. Позовава се на чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Съгласно б. “а“ от цитирания текст за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика /ОСП/ смъртта на бенефициера може да бъде призната по-специално за „непреодолима сила" и/или „извънредно обстоятелство". Изрично е заявено от Г. М., че очаква от компетентния орган ДФЗ „да вземе решение“ по тези въпроси от гл.т. на правото на ЕС и съдебната практика на СЕС.