Решение № 1193 от 17.07.2017, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 17.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Петя И.а като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1317 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Ф.Л.”

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, чрез процесуалния представител адв. С.А., срещу К.А. г.,

ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538 ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4446.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от ответника на 20.03.2013 г. в гр. София, с падеж на предявяване в срок до 20.03.2015 г. в полза на „Ф.Л.” ЕАД , както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда -08.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът излага, че е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава били подадени възражения, поради което за него се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че на 20.03.2013г. в град София ответникът К. г. е издадал запис на заповед, като се задължил да заплати на „Ф.Л." ЕАД сумата в размер на 3 160.37 (три хиляди сто и шестдесет евро и тридесет и седем цента) евро. Излага се, че сумата по записа на заповед е платима без протест и разноски. Твърди се, че с нотариална покана с рeг. № 1322/ 10.03.2015г., на нотариус С.И., peг. № 516 на НК София, връчена на 11.03.2015г. на майката на длъжника - ***са предявили записа на заповед за плащане на длъжника. Излага се, че длъжникът не се явил на указаната дата и място, поради което са приели, че записа на заповед е редовно предявен, така както са посочили изрично в нотариалната покана. Сочи се, че с последваща нотариална покана с рег. № 4912/ 28.06.2016г. на Нотариус С.И., peг. № 516 на НК София, връчена на 18.07.2016г. на майката на длъжника - Я.Г. са поканили длъжника да заплати дължимата сума по записа на заповед, като са му дадли срок от 7 (седем) дни, считано от датата на получаване на поканата. Твърди се, че тъй като в посочения срок не последвало доброволно плащане от страна на длъжника, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК. Сочи, че от приложения по делото запис на заповед и отбелязванията, направени на гърба му, се установява, че ответникът е заплатил, сума в общ размер на 887,07 евро, като към момента остатъкът от задължението му възлиза на 2 273.30 евро, което представлява левовата равностойност на

4,446 лева, за която сума е издадена заповедта за изпълнение. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените по делото разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба сочи, че предявеният иск е основателен, като развива подробни доводи, посочени и в исковата молба. Твърди, че представените по делото нотариални покани са редовно връчени на ответника по реда на ГПК, чрез неговата майка. Претендира и присъждането на разносоки

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че предявения иск е допустим, но не основателен и недоказан. Не оспорва факта, че е издател на процесната запис на заповед. Прави възражение, че същата не му е била предявявана за плащане. Сочи, че не знае същата да е била предявявана за плащане чрез нотариална покана. Твърди, че и двете нотариални покани – тази от 09.03.2015 г. и тази от 27.06.2015 г. не са му били връчвани. Излага, че едва в настоящето производство се е запознал с тях. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждането на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна писмена защита процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно кога ищецът счита, че записа на заповед е предявена на ответника за плащане и дали връчването на същата на майка му се счита за предявяване на същата. Сочи, че по делото липсват доказателства че ответникът се е явил пред нотариус, за да му бъде връчена нот. покана.

Излага, че ответникът е имал друг адрес, а не този посочен в разписката, както и, че той не е в добри отношения с майка си и тя не е от кръга на домашните му. Навежда пространни доводи относно виждането си, че нотариалната покана не му е връчена редовно. Сочи и, че при връчване на нот. покана не е спазена процедурата на чл.47 ГПК, за което навежда и пространни аргументи.

Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 4249/2016г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника 4446, 00 лева, ведно със законната лихва от датата не депозиране на заявлението до окончателното плащане, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 239,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3836/09.08.2016 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение само от длъжника К.А. г.. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщено като част от исковото производство е и процесната Запис на заповед, от която се установява, че ответника по делото безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца при предявяване на записа на заповед, без протест и разноски сумата от 3160,37 евро. Между страните е уговорено, че записа на заповед може да бъде предявена в срок до 20.03.2015 г.

Установява се от приложената по делото нотариална покана с рег. № 1322, том І, акт 48/10.03.2015 г., по описа на нот. С. И., изпратена от ищеца до адреса на ответника, вписан в записната заповед, че със същата му се предявява за плащане Записа на Заповед, който той е издал в полза на “Ф.Л.” ЕАД. Посочено е и, че предявяването ще стане на 20.03.2015 г. в кантората на нотариус С.И. с рег. №516 на НК София с район на действие ПлРС.

По делото е представена и разписка за връчването на нот. покана, от която се установява, че като получател се е подписала майката на ответника – ***.

Установява се от приложената по делото нотариална покана с рег. № 4912, том ІІ, акт 91 от 28.06.2016 г., по описа на нот. С. И., изпратена от ищеца до адреса на ответника, вписан в записната заповед, че тъй като не се е явил на посочената дата и час за да му бъде предявен записа на заповед, на основание чл.538, вр. чл.477 от ТЗ същата се счита за предявена на 20.03.2015 г. със същата се отправя покана до ответника в 7 дневен срок от получаване на настоящата покана да заплати сумата от 3160,37 евро.

По делото е представена и разписка за връчването на нот. покана, от която се установява, че като получател отново се е подписала майката на ответника – ***.

Видно е от представеното по делото Удостоверение за настоящ адрес се установява, че от 04.10.2013 г. същият е с настоящ адрес:***.

От приобщените по делото преписи от решения по гр.д. №

3030/2012 г. се установява, че между ответника и неговата майка се е водило дело за делба на наследствени имоти.

По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***и ***.

Свидетелят *** разказва, че познава ответника от деца, както и, че са в приятелски отношения помежду си. Твърди, че К. ***. Твърди, че след смъртта на баща му отношенията между него и майка му и сестра му са се влошили във връзка с подялбата на наследството. Твърди, че от 2013 г. не се е връщал в града, както и, че ако дайде отива при него, но не ходи при майка си.

Свидетелят *** свидетелства, че познава ответника, който живее в гр.

София от 2013 г. и с когото работят заедно. Обяснява, че К. ходи само в с. Садовец, откъдето е жена му. Сочи, че не е наясно дали има жилище в гр. Плевен.

Разказва, че ответникът му е споделял, че не е в добри отношения с майка си.

Твърди, че когато са идвали на разходка в гр. Плевен, не са отивали в жилището на ***“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; че ответникът е издал в негова полза валиден запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е задължила да му заплати посочената сума, както и настъпването на падежа на задължението. ъответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №5961/2016 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа на подписан от ответника запис на заповед. За успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже, че представеният документ по реда на чл.417, т.9 от ГПК е действителен. Настоящият състав на съда приема, че представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права ищеца се явява действителен. Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 3160,37 евро, падеж - уговорен до определен ден /20.03.2015г./, място на издаване /гр. София/ и място на плащане /гр.София/, отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и същият, както и поемателя са надлежно индивидуализирани. Спорно по делото е дали записът на заповед е предявен по надлежния ред за плащане.

От друга страна, записа на заповед е с определен падеж на предявяване, като е определен срок за предявавяне - до 25.07.2015 г. В тази хипотеза, настъпване изискуемостта на вземането е обусловена от предявяването на записа за плащане на прекия длъжник. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и е предпоставка за поставяне на длъжника забава.

Действията по предявяване на менителничния документ се изразяват в представянето му за плащане на издателя.

В настоящата хипотеза предявяването на документа за плащане, е станало с изпратената до длъжника нотариална покана от 09.03.2015 г., с която същият е поканен да се яви в кантората на нотариус за предяваване на същата, а в последствие и за получаване на покана за доброволно плащане на задължението па записа на заповед.

Ответникът по делото е направил възражение, че записът на заповед не му е предявен редовно, тъй като има друг настоящ адрес, не са спазени изискванията на чл.47 ГПК, както и, че с лицето, което е получило нотариалните покани не се намират в добри отношения.