Определение № 3863 от 20.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3863 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Н. Г.

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК, във връзка с глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор от Софийска районна прокуратура (СРП) против определение от проведено разпоредително заседание на 07.10.2025 г., по н.о.х.д № 8676/2025 г. на Софийски районен съд(СРС), Наказателно отделение (НО), 129 състав, в частта с която съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В протеста представителят на държавното обвинение счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения.

Излага становище, че към датата на инкриминираното деяние не е било влезнало в сила изменение на материалноправната норма, поради което не е налице нарушение в тази част. В допълнение излага твърдения, че чл.144, ал.3 НК не индивидуализира кой може да осъществи „заканата за убийство“ – тя може да е лична или произтичаща от друг човек, достатъчно е тази заплаха да бъде с убийство и да би могла да предизвика основателен страх. Счита, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания, визирани в чл.246, ал.2 НПК, както и на Тълкувателно решение № 2/2002 г. от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС. Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да отмени протестираното определение на СРС и делото да се върне за разглеждането му по същество.

Софийски градски съд, като взе предвид частния протест, материалите по делото и атакуваното определение на СРС, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу К.

Н. И., ЕГН: ********** за това, че на 08.09.2023 г. около 21:00 ч. в гр. София, на ул. „Гео Милев“, в близост до пощенска станция се е заканил с убийство на Л.К.К.-Г., с думите „ Е. и Ц. ще те убият“ , като това заканване би могло да предизвика основателен страх у 1 пострадалия – престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК.

Първоначално е било образувано н.о.х.д № 17880/2024 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, но съдията докладчик прекратил производството с Определение № 5086 от 27.12.2024 г. на основание чл. 247б, ал.2, т.1 вр. с чл.250, ал.1, т.2 пр.1 НПК. Определението било протестирано от СРП и отменено, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС с Решение № 410/03.06.2025 г. по в.ч.н.д. 1147/2025 г. по описа на XVII въззивен състав.

При повторното разглеждане на делото е образувано н.о.х.д 1876/2025 г. на СРС, НО, 129 състав. С Разпореждане № 7849 от 07.10.2025 г. на съдията докладчик по делото, същото е било насрочено за разпоредително заседание на 09.09.2025 г, като поради нередовно призоваване на пострадалата, делото е отложено за 07.10.2025 г. С определение от проведено разпоредително заседание от 07.10.2025 г. по н.о.х.д. № 8676/2025 г. на СРС, НО, 129 състав съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Основният мотив на първоинстанционния съд е бил, че не е посочена правилната правна квалификация на деянието, тъй като към датата му е в сила изменената разпоредба на чл. 144, ал.3 НК. В допълнение се излага становище, че е допусната неяснота в обвинителния акт – в неговата обстоятелствената част е посочено, че „Тези думи предизвикали основателен страх у пострадалата“, докато в диспозитивната част „това заканване би могло да предизвика основателен страх у пострадалата“. И не на последно място, в определението на проверяваната инстанция се твърди, че е допуснат порок отново в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещ дали извършеното деяние от подсъдимия И. би обективирало закана за убийство от негова страна, тъй като изреченият израз „ Е. и Ц. ще те убият“ не съдържа предстоящи действия от негова страна, а на други лица. Дава се и указание, за поправяне на малкото име на пострадалата при внасяне на нов обвинителен акт от страна на СРП.

Това определение е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и извърши преценка, установи, че същият е депозиран в законоустановения срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимирана да инициира въззивна проверка страна, поради което е и процесуално допустим. Разгледан по същество, частният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде оставен БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП по начин, по който предметът на доказване не е ясен и противоречив. При изготвянето на обвинителния акт не са спазени всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 НПК. Основната процесуална функция на обвинителния акт е 2 да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част - да се опише престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 НПК. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Въззивната съдебна инстанция установи, че е налице съществено противоречие между постановлението за привличане на обвиняем от 12.11.2024 г. и обвинителния акт от 17.12.2024 г.. В постановлението за привличане на обвиняем от 12.11.2024 г. правилно е било отбелязана правната квалификация – чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние / 08.09.2023 г./, както правилно е посочил и първоинстанционният съд е бил в сила Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс / обн. с дв. бр. 67 от 04.08. 2023 г./. С него се създават 4 точки на ал. 3 на чл. 144, като при повдигане на обвинение/ т.е в обвинителния акт/ от държавното обвинение е следвало да бъде посочена коя конкретна хипотеза на чл. 144, ал.3 НК е налице, тъй като това е изцяло в правомощията на прокуратурата, а не на съда. Това е нарушение на чл. 249, ал. 4, т.1 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС. Правилно първият съд е приел, че правото на защита на подсъдимия е значително ограничено, тъй като подсъдимия не може да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, а именно непосочване на правилната правна норма.

На следващо място първостепенният съд правилно е установил, че в обвинителния акт навсякъде е допусната грешка в изписване на името на пострадалото лице – Л. К.К.-Г., вместо Л. К.К.- Г., като същата следва да бъде поправена при внасяне на новия обвинителен акт.

Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с направените изводи от страна на първостепенния съд във връзка с единството между постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт, касаещо съответствието между обективните и субективните предели на обвинението. Тъй като обвинителният акт създава рамките на процеса, следва да се приема, че същият трябва да бъде точен и ясен, без противоречия в него. Поради това намира, че изложените мотиви от страна на първостепенния съд, отнасящи се до допуснатите нарушения на чл.246 НПК са правилни и следва обвинителният акт да бъде върнат на СРП за отстраняването им.

С оглед на гореизложеното, атакуваното определение следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция, а частният протест оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Софийски градски съд., IV въззивен наказателен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на 07.10.2025 г., по н.о.х.д № 8676/2025 г. на СРС, НО, 129 състав, с което съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4