Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 17.06.2022, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 57/2022
Вид
Решение № 78
Подписан
17.06.2022
В сила
31.10.2022
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 190а ал. 1 т. 3 · Закон за водите
  • чл. 190а ал. 2 · Закон за водите
  • чл. 200 ал. 1 т. 39 · Закон за водите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Девня, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20223120200057 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК 205756975, представлявано от инж. Ц. М. Б. – изпълнителен директор, чрез проц. представител – ю. к. М. К. срещу Наказателно постановление №НЯСС-296/20.12.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София /ДАМТН/, с което на въззивника за нарушение по чл. 190а ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че при съставяне на АУАН са нарушени императивни разпоредби от ЗАНН като чл. 34 ал. 1 и ал.

3 и чл. 40 от ЗАНН, като излага пространствени аргументи за това в жалбата.

Счита, че при издаването на наказателното постановление е нарушен и материалния закон, в това число и чл. 28 от ЗАНН, който не е приложен от административно – наказващия орган, както и че е санкциониран за деяние, 1 което не съставлява административно нарушение и което не е извършил. На тези и други основания моли за цялостна отмяна на обжалвания акт.

Претендира разноски. В с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ДАМТН, редовно призована не изпраща представител. Представя писмено становище, в което чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени разноските по делото. В условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена моли на въззивника да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2021 г. свидетелките Н.И. и Д. К. – главни инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” Североизточна България при ДАМТН извършили проверка на язовир „Р.“, находящ се в землището на с. Р, обл. Варна, стопанисван от ДПУСЯ – София.

При проверката се установило, че не е изпълнено предходно дадено с Констативен протокол № 05-01-40/02.10.2020 г., подписан и връчен на ДПУСЯ на 07.11.2020 г. предписание: „Да се възстанови експлоатационното състояние на основен изпускател“ със срок на изпълнение до 30.11.2020 г.

Проверяващите установили, че основния изпускател отново е неизправен – в изходната му шахта липсвал спирателен кран; местоположението на входната шахта не могло да бъде установено, тъй като язовира е бил сух /незавирен, затрупан с наноси/. Поради това приели, че не е изпълнено предходно даденото предписание за условия за експлоатация на контролирания обект, с което въззивникът осъществил състава на нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ.

За така установеното нарушение на 02.07.2021 г. бил съставен АУАН в присъствието на на упълномощен представител на ДПУСЯ, който го 2 подписал без възражения. В законоустановения срок срещу така съставения АУАН постъпили писмени възражения то нарушителя, които били приети за неоснователни от административно – наказващия орган, който, след като се запознал със съдържанието на съставения АУАН, възприел описаната в него фактическа обстановка за доказана, а правната квалификация на нарушението за правилна и издал атакуваното НП, с което наложил на въззивника санкция в минимален размер.

Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, като възраженията му не касаят фактологията на събитията, а процесуално – правната и материално - правна законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Председателя на ДАМТН, съгласно правомощията му по чл. 201 ал. 12 от Закона за водите.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални 3 нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с нея законови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушител, при което въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и е могъл да реализира правото си на защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от което право той не се е възползвал.

Досежно възражението за нарушаване на сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП регламентирани в ЗАНН:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението Цитираната разпоредба предвижда 2 хипотези, при които не следва да се образува административно - наказателно производство, а ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за преклузивни срокове. Тези две хипотези са следните: 1. Нарушителят е открит /известен е/ и не е съставен акт в течение на 3 месеца от установяването му; 2. Изтекла е 1 година от извършване на нарушението.

Двете хипотези са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване, респ. продължаване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3 - месечния срок от узнаване на нарушителя, се изключва прилагането на 1 -годишния срок от извършване на нарушението. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване на ФЛ /ЮЛ/ - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В настоящия случай компетентните контролни органи в лицето на служители на ДАМТН са установили, че има извършено нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ /неизпълнение на предписание в срок/ и кой е неговия автор на 22.04.2021 г. Актът е съставен на 02.07.2021 г. – преди 4 изтичане на 3 месечния срок, визиран в ЗАНН, при което срока за съставянето му е спазен.

Видно от представеното извлечение от регистъра на издадените от ДАМТН наказателни постановления за цялата 2021 г. е, че процесното НП е издадено на датата, отразена в него. Обстоятелството, че е било изпратено за връчване на нарушителя месец по – късно само по себе си не означава, че същото носи недостоверна дата.

Що се касае до възражението за неспазване на чл. 40 от ЗАНН, то разпоредбата е безкрайно ясна – правилото е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя /респ. редовно упълномощен негов представител/ и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, т. е свидетели - очевидци. Свид. Янкова – Костова е установила лично нарушението, при което безспорно се явява свидетел – очевидец на установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Налице е влязло в сила задължително предписание по чл. 190а ал. 1 т.

3 от ЗВ, което не е било изпълнено. Задължителното предписание има характер на принудителна административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Адресат на предписанието е ДПУСЯ, което е участвало в производството по неговото издаване и е могла да го обжалва пред съд. Това не е било сторено, нито процесното предписание е било отменено от ДАМТН по молба на въззивника, нито пък срока му за изпълнение е бил удължен, поради което то е влязло в сила и е следвало да бъде изпълнено независимо от намеренията на собственика за извеждане на язовира от експлоатация. Неизпълнението на влязлото в сила задължително предписание по чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ е неизпълнение на задължение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ, което от своя страна е обявено за административно нарушение с чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ и при така изтъкнатите съображения се налага извод правилност и законосъобразност на фактическите и правни констатации по оспореното НП.

Видно от приложената към АНП Заповед №А-276/18.05.2021 г. на Председателя на ДАМТН съответните длъжностни лица са надлежно упълномощени от него както да дават предписания, така и да контролират 5 тяхното изпълнение.

Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в съществена степен се засягат обществените отношения, регулирани както от европейското, така и от националното законодателство, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Нарушението е с висока степен на обществена опасност, т. като води до необезпечаване на безопасното ползване на язовира и до риск от аварийна ситуация. Поради това съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и въззивникът е правилно санкциониран.

Твърди се от въззивника /макар и да не се представят доказателства в тази връзка, но това е служебно известно на съда/, че срещу него са издадени няколко НП за неизпълнение на няколко предписания, дадени с един и същи КП. Неизпълнението на всяко отделно предписание, дадено съгласно чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ, което не е било изпълнено в указания срок безспорно съставлява отделно административно нарушение, предвид разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ, тъй като всяко едно от дадените предписания би могло да бъде изпълнено или не. Следователно всяко едно неизпълнено предписание изпълнява състава на отделно административно нарушение и в случая не може да се приеме, че е налице едно нарушение неизпълнение на предписания, поради което следва да бъде наложено и едно административно наказание. В тази връзка издаденото наказателно постановление е издадено в съответствие и с нормата на чл. 17 от ЗАНН, доколкото не е налице повторно наказание за едно и също административно нарушение.

В случая имуществената санкция е наложена в минималния, размер, предвиден в закона - 1 000 лева и липсва възможност за нейната промяна в посока намаление.