Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 19.05.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 662/2026
Вид
Решение № 286
Подписан
19.05.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Враца, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20261420100662 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Т. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. И., против Д. П. К., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 15.09.1990 г., като родените от брака деца са пълнолетни. Заявява, че първоначално отношенията им били добри, но впоследствие конфликтите им зачестили и през 2003 г. двамата се разделили. Оттогава двамата са във фактическа раздяла – повече от 22 години. Счита, че брачната връзка е непоправимо разстроена.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните брак и се постанови след брака ищцата да носи предбрачното си име – А..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника К..

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак от 14.01.2026 г., издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 469/15.09.1990 г., се установява, че на същата дата Д. П. К. и Т. Н. А. са сключили граждански брак в гр.

Враца, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име К..

Видно от представените копия от удостоверения за раждане, родените от брака деца на страните са пълнолетни.

1

За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ц. Д. К. – дъщеря на страните, която заявява, че родителите й не живеят заедно и са разделени от повече от 20 години, като отношенията им се развалили, тъй като баща й пиел и вдигал скандали. Заявява, че родителите й не поддържат никакви контакти, като баща й живее в с. Костелево, а майка й – в Гърция. Нямат желание да се съберат.

Други относими доказателства по делото не са ангажирани.

С оглед така възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл.

49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината, както и иск по чл. 53 СК за фамилното име след развода, като ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име – А..

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т. н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

С оглед установените в процеса факти, съдът намира, че между съпрузите действително е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. От доказателствата по делото се установи, че страните са се разделили преди повече от 20 години, като преди това отношенията им са се влошили заради това, че ответникът злоупотребява с алкохол. Двамата са преустановили всякакъв контакт помежду си, не поддържат никаква връзка помежду си и не комуникират един с друг. Понастоящем живеят в различни държави.

Ето защо с оглед продължителната фактическа раздяла между съпрузите, живеенето им в различни държави и липсата на всякакъв контакт, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от всякакво съдържание. Това налага нейното прекратяване. След като двамата съпрузи не само не изпитват един към друг обич, привързаност и взаимно уважение, а не поддържат помежду си никакъв контакт, то продължаване на брачната връзка е безпредметно. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. С оглед на това, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Това фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е 2 дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.

Според чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Страните нямат непълнолетни деца и не претендират издръжка един от друг.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите.

Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А.. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 25,56 евро за решаване на делото. Ищцата е внесла 13 евро, от които 12,78 евро са за образуване на делото. Следователно страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Враца по 12,67 евро – държавна такса за решаване на делото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Т. Н. К., ЕГН **********, и Д. П. К., ЕГН **********, сключили граждански брак на 15.09.1990 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 469/15.09.1990 г. на Община Враца, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Т. Н. К., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – А..

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Т. Н. К., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.

Враца сума в размер на 12,67 евро, представляваща държавна такса при решаване на 3 делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Д. П. К., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.

Враца сума в размер на 12,67 евро, представляваща държавна такса при решаване на делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Враца.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4