Решение № 185 от 10.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Благоевград, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф. като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600459 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК и е образувано по жалба на осъдения Р. С. С. чрез неговия защитник срещу Определение № 284/22.04.2026 г., постановено по ЧНД № 346/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е определил на осъдения едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 656/2023 г. по описа на ОС – Благоевград, НОХД № 1082/2025 г. по описа на ОС – Благоевград и НОХД № 252/2026 г. по описа на РС – Благоевград наказания, а именно най-тежкото от тях – „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, към което е присъединил изпълнено наказание „глоба“ като на основание чл.24 НК е увеличил същото с четири месеца. На основание чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 НК изпълнението на общото наказание е отложено за изпитателен срок от пет години.

В жалбата, подадена от адв. П. Н., защитник на С., се поддържа, че увеличението по чл.24 НК е необосновано и противоречи на целите на института на общото наказание. Иска се отмяна на определението в тази му 1 част и определяне на общо наказание единствено в размер на най-тежкото измежду наложените наказания към което да се присъедини наказанието „глоба“, което е изцяло изтърпяно.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград сочи, че липсват пороци в първоинстанционния акт, поради което моли да бъде потвърден.

Защитникът на осъдения моли да бъде отменено определението в атакуваната му част, като общото наказание бъде определено на 2 г. и 8 м. ЛОС, с 4 годишен изпитателен срок, както и да бъде присъединена глобата, която е изпълнена.

Осъденият в последната си дума сочи, че има две деца, за които се грижи и не иска да има още една година изпитателен срок.

Нови доказателства във въззивното производство не са събирани.

Въззивният съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Не е спорно между страните и правилно е прието от районния съд, че престъпленията, предмет на трите съдебни акта, се намират в отношение на реална съвкупност по смисъла на чл.23 и чл.25 НК. Всички деяния са извършени в периода от 29.11.2021 г. до 11.03.2025 г. преди влизането в сила на която и да е от присъдите, поради което законосъобразно е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода. Към това наказание на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено наказанието от 9000 лв. глоба, което е изтърпяно в цялост.

Съгласно разпоредбата на чл.24 НК съдът може да увеличи определеното по реда на чл.23 и чл.25 НК общо наказание, когато прецени, че то не е достатъчно за постигане целите на наказанието. Увеличението не е задължителна последица от наличието на съвкупност, а е обусловено от конкретните особености на дееца и извършените престъпления. Преценката следва да се извършва въз основа на броя, характера, тежестта и интензитета на престъпната дейност, както и на обществената опасност на дееца.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая районният съд е упражнил правилно предоставената му от закона дискреция.

2

На първо място, в съвкупността са включени три самостоятелни престъпления, всяко от които е свързано с наркотични вещества. Две от тях представляват тежки умишлени престъпления по чл.354а, ал.1 НК, насочени към разпространение на наркотични вещества, а третото е престъпление по чл.354а, ал.3 НК. По този начин се установява трайна и последователна престъпна насоченост в една и съща сфера на обществените отношения.

Основателно първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че при липса на увеличение по чл.24 НК би се стигнало до практически пълно поглъщане на две от наложените наказания, което в конкретния случай не би отразило адекватно цялостната престъпна дейност на осъдения. Институтът на общото наказание не следва да води до фактическо обезценяване на множествеността на извършените престъпления, когато техният брой и характер разкриват по-висока степен на обществена опасност.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че престъпната дейност на осъдения С. не се изчерпва с две или повече деяния, извършени в близък времеви период и продиктувани от еднократно формирано престъпно решение. Напротив, касае се за отделни престъпни прояви, осъществени в различни периоди от време, което сочи на относителна устойчивост на престъпното поведение и на трайно пренебрежително отношение към установения правов ред.

Условното осъждане и увеличението на общото наказание преследват различни цели. Първият институт е насочен към начина на изпълнение на наказанието, докато вторият цели правилно индивидуализиране на неговия размер съобразно цялостната престъпна дейност на дееца. Следователно възможността за отлагане на изпълнението не дерогира необходимостта от увеличаване на общото наказание, когато това се налага за постигане целите по чл.36 НК.

Настоящият съдебен състав намира също, че определеното увеличение от четири месеца не е прекомерно. То е в умерен размер и съответства както на броя на престъпленията, включени в съвкупността, така и на характера им. По този начин се запазва балансът между благоприятния за осъдения институт на общото наказание и необходимостта от адекватна наказателноправна реакция спрямо извършените множество престъпления.

Съществено значение има и обстоятелството, че престъплението, предмет на 3

НОХД № 1082/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, е извършено през периода 10.03.2025 г. – 11.03.2025 г., след като спрямо осъдения вече е била постановена първоинстанционната присъда по НОХД № 656/2023 г. на същия съд. По това дело същият е бил с МН „Задържане под стража“ за времето от 11.03.2025 г. до 30.09.2025 г. Макар към този момент присъдата все още да не е била влязла в сила и да е налице формална съвкупност по смисъла на чл.25 НК, посоченото обстоятелство представлява допълнителна индиция за недостатъчно възпиращо въздействие на вече осъществената наказателна репресия и обосновава извод за завишена обществена опасност на дееца, която следва да бъде отчетена при преценката по чл.24 НК.

Освен деянията, предмет на кумулация, осъденият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по НОХД 1884/2023 г. на РС Благоевград за деяние, извършено на 11.10.2022 г., т.е. в периода на деянията, включени в съвкупността.

При преценката за справедливостта на увеличението въззивният съд отчита и обстоятелството, че в производството пред първоинстанционния съд представителят на Районна прокуратура – Благоевград е поддържал становище за определяне на общото наказание при ефективно изтърпяване.

Макар това становище да не е обвързващо за съда и само по себе си да не обуславя приложението на чл.24 НК, то отразява оценката на държавното обвинение относно степента на обществена опасност на осъдения и необходимостта от по-интензивна наказателноправна реакция.

Въпреки това районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 НК и е отложил изпълнението на така определеното общо наказание за максималния предвиден от закона изпитателен срок от пет години. Следователно съдът е възприел по-благоприятно за осъдения разрешение от поддържаното от прокуратурата, като е съчетал увеличението по чл.24 НК с условно осъждане. При това положение не може да се приеме, че увеличението с четири месеца лишаване от свобода е прекомерно или несъразмерно, доколкото същото е компенсирано от запазването на условния характер на наказанието.

Всъщност определението на районния съд отразява балансиран подход между становищата на страните, като от една страна отчита необходимостта от завишаване на общото наказание поради множествеността и характера на 4 престъпленията, а от друга – съхранява възможността осъденият да докаже поправянето си извън местата за лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав намира, че отказът от приложение на чл. 24 НК при така установените факти би довел до неоправдано занижаване на наказателната репресия и не би отразил в достатъчна степен цялостната престъпна дейност на осъдения, разкрита от включените в съвкупността три отделни престъпления.

При постановяване на присъдите по НОХД № 656/2023 г., НОХД № 1082/2025 г. и НОХД № 252/2026 г. съответните съдебни състави не са разполагали с процесуалната възможност да приложат чл. 24 НК, тъй като такава преценка се извършва единствено в производството по чл. 25 НК след формиране на съвкупността. Поради това не може да се говори за отклонение от тяхната воля по въпрос, който изобщо не е бил предмет на разрешаване в съответните производства.

Неоснователни са и възраженията на защитата, свързани с определения петгодишен изпитателен срок. Изпитателният срок не представлява наказание, а правна последица от приложението на института на условното осъждане. При определяне на общото наказание съдът не е обвързан от изпитателните срокове по отделните присъди, а извършва самостоятелна преценка в рамките на законово установените граници по чл.66 НК, съобразявайки както размера на общото наказание, така и данните за личността на осъдения.

Ето защо въззивният съд приема, че са били налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.24 НК и че увеличението на общото наказание с четири месеца е законосъобразно, обосновано и справедливо.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.341,ал.1 от НПК, във връзка с чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 284/22.04.2026 г., постановено по ЧНД № 346/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като правилно и 5 законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6