Определение № 20040 от 30.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20040 гр. София, 30.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110146453 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

Съдът констатира, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото, претендираните от ищците като недължими суми следва да бъдат обърнати в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране.

Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Отправила е и доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и искането на ищцата ответното дружество да бъде задължено на основание чл.190 ГПК да представи Стандартен европейски формуляр и погасителен план към Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1235130.

Останалите искания на ищцата по чл.190 и чл.192 ГПК съдът намира за ненеобходими, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 14:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищцата писмени документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 150 евро, вносими от ищцата в тридневен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице М. В. В.. Специалност: Счетоводство и контрол.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената му задача.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1235130 от 30.01.2023г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност- иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.5 от договора, предвиждащ заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечениепоръчителство от „Multitude Bank” като противоречаща на закона. Кумулативно съединен с тях е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2,55 евро /5 лева/, частична претенция от 133,29 лева, представляваща недължимо платени суми по нищожния Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1235130 от 30.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 16.09.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата А. Н. И. твърди, че на 30.01.2023г. сключила с ответника Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1235130 за отпускане на кредит в размер на 450 лева срещу задължение да върне сума в общ размер от 465,21 лева, при възнаградителна лихва в размер на 3,38% и годишен процент на разходите /“ГПР“/- 49,85%. Поддържа, че в чл.5 от договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответника.

Твърди, че в договора за кредит никъде не бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция, като едва след като усвоила предоставената й сума установила, че й е начислена такса за обезпечение в размер на 133,29 лева. Поддържа, че в договора не били посочени кои точно разходи са включени в ГПР, нито начинът на неговото формиране. Счита, че същият на отговаря на действителния, доколкото не включва като разход дължимото възнаграждение за поръчител. Обосновава, че ако то бъде включено, ГПР би надвишил максимално допустимия според закона размер.

Обосновава, че посочването на ГПР, който не отразява всички разходи следва да бъде окачествено като заблуждаваща търговска практика, непозволяваща на потребителя да 2 прецени реалните икономически последици от сключване на договора. С оглед на изложеното намира договорът за недействителен. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасила задълженията си по договора, като предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК намира че платената от нея над главницата сума се явява недължима. Въз основа на изложените съображения отправя молба за уважаване на предявените от нея искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва основателността на предявените искове. Поддържа, че предоставеното от „Multitude Bank” поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, тъй като изборът на обезпечение е изцяло оставен на преценката на потребителя. Твърди, че ищцата сама е избрала „Multitude Bank” като поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана за дължимите такси е подала заявлениета за отпускане на кредита. Сочи, че същата е получила преддоговорната информация по имейл, както и документи от „Multitude Bank”, вкл. договор за гаранция. Предвид посоченото, счита, че ищцата не е била въведена в заблуждение относно дължимите суми и избора на поръчител. Твърди, че със сключения от нея договор за гаранция е предоставена възмездна услуга от трето за договора за кредит лице- „Multitude Bank”, което е банкова институция, лицензирана в Малта и вписана в нарочния регистър на БНБ под №178. С оглед на посоченото намира, че разходът по нея не следва да бъде включван в ГПР. Счита, че ищцата е имала повече от достатъчно време да се запознае с условията на договора за кредит, да избере обезпечение или да се откаже от същия. Предвид изложеното оправя искане за отхвърляне на предявените искове.

УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД- сключване на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, включително и на оспорената клауза; 2) по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – извършено плащане на исковата сума в полза на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1235130 от 30.01.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, че в посочения в него ГПР не е включено уговореното в чл.5 възнаграждение за предоставено поръчителство.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 3 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4