Определение № 2866 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2866 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503081 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 против Заповед №7240/25.10.2023г. за изпълнение на парично задължение постановено по ч.гр.д.№14297/23 по описа на ПРС, двадесети е втори гр.с., в частта с която са намалени претендираните разноски, съобразно уважената част от заявлението, а именно – адвокатския хонорар от 480лв на 295.04лв и държавната такса от 25.00лв на 15.37лв. Прави се оплакване, че заповедният съд неправилно е намалил дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е определил такива под законоустановения минимум определен в Наредба

№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка навежда твърдения, че отхвърлянето на част от заявената претенция, не може да доведе до намаляване под минимума на дължимите разноски. Моли за изменение на Заповедта като в полза на заявителя се присъдят претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480лв и държавна такса в размер на 25.00лв. Претендират се разноски в настоящото производство.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от 1 страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Заповедният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 против длъжника Й. А. А. с ЕГН-**********. С обжалваната заповед за изпълнение, заповедният съд е уважил част от претенциите, като по съразмерност е присъдил разноски на заявителя, включително и адвокатско възнаграждение.

Оплакването на жалбоподателя е, че въпреки, че е уважена частично претенцията по заявлението, е недопустимо адвокатското възнаграждение да се определя под законоустановения минимум определен в Наредба

№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящата инстанция намира, че разноските са определени правилно от заповедния съд. Въведеният минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение се отнася до пълния размер на предявения иск или до пълния размер на направената със заявлението претенция за издаване на заповед за изпълнение. Определянето на разноски по съразмерност по реда на чл.78 от ГПК е последваща дейност, след определяне на минимално дължимото възнаграждение. Предвид на това, настоящият съдебен състав намира, че са спазени разпоредбите на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото последната не съдържа изискване за присъждане на минималното възнаграждение, независимо от степента на уважаване на иска.

Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

На жалбоподателят не се дължат разноски.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 против Заповед №7240/25.10.2023г. за изпълнение на 2 парично задължение постановено по ч.гр.д.№14297/23 по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с., в частта с която е отхвърлена претенцията за разноски за разликата над уважения до претендирания размер, а именно – адвокатския хонорар от 480лв до уважения такъв от 295.04лв и държавната такса от 25.00лв до уважената такава от 15.37лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3