Определение № 1240 от 11.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1240 гр. София, 11.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20221000501028 по описа за 2022 година

Разгледа в закрито заседание /в рамките на производство по чл. 463, ал. 2 от ГПК/ гражданско дело № 1028/22г. и констатира следното:

Подадена е жалба от „Аеропак Инженеринг“ ООД против решение на СГС по г.д. № 8916/21г. /постановено при условията на чл. 463, ал. 1 от ГПК/.

Жалбата е неоснователна:

Първата съдебна инстанция е изложила /във връзка с възраженията на жалбоподателя/ конкретни съображения /мотиви/. Настоящият съдебен състав - препраща към доводите на СГС /при условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:

От една страна:

Възраженията на дружеството на практика не кореспондират /пряко/ с естество на спор по чл. 463 от ГПК /който има за конкретен предмет – преценка: дали постъпилата от съответното осребряване сума е разпределена правилно от съдебния изпълнител между взискателите – в хипотезите на чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл. 460 от ГПК/.

Независимо от това /досежно заявените възражения на жалбоподателя, които на практика се явяват обсъдени от СГС/:

Всеки /по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/ акт /разпореждане, постановление/ на съдебния изпълнител, с който се фиксира размер на разноски по изпълнението /такъв акт е се явява и процесното разпределение, доколкото в едната си част съдържа конкретни констатации относно вида и размера на дължимите в процеса разноски – изчислени към съответния момент на производството/ подлежи на самостоятелно обжалване /на самостоятелен контрол/. С оглед това: наличието /или липсата/ на предходни актове на съдебния изпълнител /по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/ не съставлява пречка за постановяване на процесното разпределение. Такава пречка /по същите съображения/ не се явява и наличието на висящо съдебно производство /с предмет атакуване на предходно определени от съдебния изпълнител разноски/. Възраженията на жалбоподателя в тези насоки са – неоснователни. От друга страна /в същата връзка/: дружеството 1 не заявява /на практика/ други /извън горните/ възражения относно процесните съдебни разноски /конкретно възражения, които да оспорват – вида, основанието и размера на разноските, които са фиксирани точно от ЧСИ в акта за разпределение/.

Всички доводи /възражения/ на жалбоподателя, касаещи вече проведената /и приключила към момента/ процедура по публична продан /в това число: правен и фактически статут на имота, оценката и цената на осребрения актив/ се явяват неотносими към производството по чл. 463 от ГПК /с оглед предмета на това производство – както е очертан по-горе/. В същата връзка: възражението на жалбоподателя /касаещо ДДС върху цената на имота/ в случая се явява /и поради това не може да бъде съобразено/ заявено при условията на чл. 26, ал. 2 от ГПК /същото на практика защитава чужди права – тези на държавата/. Евентуални нарушения на закона /допуснати от органа по изпълнението в рамките на вече проведената процедура по продажба на имота – чрез действия или бездействия/ подлежат на самостоятелен /отделен/ съдебен контрол /в някоя от хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК/. Такива нарушения на закона могат да бъдат обект на контрол и в рамките на производство по чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Държавата /по смисъла на чл. 458 от ГПК/ се явява /ex lege/ присъединен взискател /и съдебният изпълнител е длъжен да съобрази безусловно представеният от НАП документ относно наличието и размера на съответното публично вземане/.

Всички суми /главници, лихви, такси и всякакъв друг вид вземания/ са точно индивидуализирани /конкретизирани/ в разпределението /възраженията на дружеството в тази насока не кореспондират със самото съдържание на оспорваният акт на ЧСИ/.

Обстоятелството, че е налице висящо съдебно производство /по чл. 435, ал. 4 от ГПК/ не съставлява пречка за постановяване на процесното разпределение /същото финализира изпълнителния процес към определен момент – съобразно извършените до този момент изпълнителни действия; в случая – приключило производство по публична продан/. Не е налице пречка /и доколкото принудителното изпълнение към момента вече се явява частично спряно с определение на съда, който съдебен акт гарантира правата и на жалбоподателя/ след приключване на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК /и в зависимост от изхода му/ да бъде проведена евентуално нова публична продан на имота /ако процесната жалба на третото лице бъде уважена/, а след това да бъде сторено и ново разпределение /което би подлежало на следващ – самостоятелен съдебен контрол/.

Разпоредбата на чл. 436 от ГПК конкретизира /във връзка с възраженията на дружеството в тази част/ процедурата по размяна на книжа /която не предвижда – уведомяване на страните относно мотивите на органа по изпълнението/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС по г.д. № 8916/21г.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3