Решение № 273 от 22.06.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Русе, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. К.а като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200059 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, *****, против Наказателно постановление № 25-1085-003893/05.12.2025 г. на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за нищожно, а в условията на евентуалност- за незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона.

Отрича да е извършвал вмененото му нарушение, като за това обстоятелство разполагал с доказателства. Нямал спомен да е управлявал сочения лек автомобил. Не било установено кой управлявал МПС в нарушение на принципа на законоустановеност на нарушението. Наемател бил по договор за наем на офис, поради което имал право на ползване върху гаража, който се явявал обща част. Така спрелият автомобил не пречел на движението, защото гаражът не се използвал, а освен това бил и обща част, която имал право да 1 ползва. Според представената скица било видно, че на това място гаражи липсвало, касаело се за паркиране в УПИ, имотът бил частна собственост и не бил общодостъпен път. КАТ нямали правомощия да санкционират за неправилно паркиране в имота.

Липсвало компетентност на административнонаказващия орган, което правило наказателното постановление нищожно. АУАН бил издал единствено по снимка на трето лице, без служител на КАТ да е посетил мястото и лично да установи нарушението. Актът, на базата на който било издадено наказателното постановление, не се четял и връчването на нечетлив екземпляр можело да се приравни на липса на връчване, което водело до отмяната на наказателното постановление. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, като претендира разноски за делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него се явява упълномощеният защитник адв. Я. П. от АК – Русе, който оспорва наказателното постановление, моли за неговото обжалване и за присъждане на разноски за производството. Било допуснато налице съществено нарушение на процесуалните правила, което било чисто формално, а именно разминаване в датата, посочена в наказателното постановление, като дата на нарушението – 25.09.2025 г., и дата на нарушението, посочена в АУАН – 26.09.2025 г. Т.н. „гараж“ от св. Е., определено като „строение“ от процесуалния представител на жалбоподателя, не разполагало със строителни книжа, нямало разрешение за строеж и поради своята незаконност не представлявало гараж, тъй като не можел да се използва по предназначение. От друга страна жалбоподателят спирал в частен имот, поради което не било път за обществено ползване, защото не се движели автомобили. Нямало налице доказателства, от които да може да се направи изводът, че паркираният автомобил създавал пречки за движението или водел до невъзможност да се ползват гаражите, чийто вход запречвал.

Административнонаказващият орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 23.12.2025 г.

2 чрез ССЕВ, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 09.12.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 25-1085-003893/05.12.2025 г. на началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе е издадено против Г.

Т. Г. за това, че на 25.09.2025 г., в 14,18 ч., в гр. Русе, на ул. „Духовно възраждане“ срещу № 16, като водач на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****, собственост на "БОРН ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД, ЕИК 200888364, и нарушил правилата за престой и паркиране, паркирайки МПС в частен имот – пред вход за подземни гаражи, създавайки пречки за движението.

От разпита на актосъставителя, свидетеля и приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства се установи следната фактическа обстановка:

Св. А. И. Е. използвал подземен гараж, намиращ се в гр. Русе, в близост до блок „Стела“ на ***. Същият се достъпвал чрез вход, на който била поставена врата, като входът представлявал рампа, чрез която се стигало до гаража. На 25.09.2025 г., около 14,17 ч., св. Е. забелязал, че пред вратата на входа за подземните гаражи, на която били поставени надписи „Гаражът се ползва“ и „Не паркирай – вход-изход гаражи“ бил паркиран лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****. Св. Е. направил две фотоснимки и още на същия ден, около 14,28 ч., изпратил по електронна поща, използвайки имейла на своята съпруга Т. Е.а – [email protected] , писмо до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе с приложени към същото снимки на нарушението, отбелязвайки че така паркиран автомобилът създава неудобство за собствениците на гаражите и можело да доведе до инциденти. С връзка с подадения сигнал била образувана проверка, извършена от св. П. К. А. – полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, който установил, че лекият автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № **** е собственост на търговското дружество "БОРН ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД, ЕИК 200888364, поради което призовал неговия управител – жалб. Г. Т. Г., да се яви в Сектор „Пътна полиция“ за съставяне на АУАН. Това се случило на 11.11.2025 г., където жалб. Г. се явил пред св. А. им му бил съставен АУАН бл. № 222302/11.11.2025 г. за нарушение 3 на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че нарушавайки правилата за престой и паркиране, паркирайки МПС в частен имот пред вход за гараж, е създал пречка за движението. Жалбоподателят вписал собственоръчни възражения в АУАН, че възразявал срещу всички констатации в присъствието на адв. К. от АК – Русе.

Тази фактическа обстановка по делото е установена едностранно и непротиворечиво – липсват доказателсвени източници, които да си противоречат, което да налага тяхното обсъждане по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. По отношение на това как трябва да бъдат ценени и дали следва да бъдат изключени при формиране вътрешното убеждение на съда относно факта на извършване на нарушението ще бъде коментирано по-нататък.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Наведените твърдения за процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът намира за неоснователни. На първо място, представеният от жалбоподателя екземпляр от АУАН, който твърди, че му е връчен от актосъставителя, не е толкова нечетлив, че да ограничи правото му на защита. Освен това, както и актосъставителят е заявил при разпита си, жалбоподателят е бил запознат с оригиналния екземпляр на АУАН и със снимковия материал. Той е направил и възражения срещу констатациите, включително и след консултация с адвокат, следователно е бил добре наясно в какво административно нарушение се обвинява и кои са обстоятелствата на неговото извършване, а и от процесуалното му поведение и наведените 4 твърдения и възражения срещу акта е видно, че четливостта на връчения му екземпляр по никакъв начин не е възпрепятствала възможността му да възприеме написаното в АУАН и да упражни адекватно своето право на защита. По отношение разминаване датата на АУАН и датата на НП – действително в съставения срещу жалбоподателя АУАН за дата на нарушението е посочена 26.09.2025 г., а в НП – 25.09.2025 г. Св. А. в съдебно заседание обаче е заявил, че е запознал жалбоподателя с всички материали, свързани с нарушението, включително и с приложената по делото фотоснимка на л. 23, на която е посочена датата на нейната направа – 25.09.2025 г., което е потвърдено и от нейния автор – св. Е., като дата на нарушението.

Несъответствието в датите не е затруднило защитата на жалбоподателя, поради което не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, защото жалбоподателят е бил запознат с фотоснимките, които са основните доказателствени източници за извършеното нарушение. При това положение наказващият орган правилно е съобразил да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН – да издаде наказателно постановление и в случаите когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Колкото до наведените твърдения на липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган поради обстоятелството, че автомобилът се намирал в частен имот, съдът намира тези аргументи за неоснователни. Видно от фотоснимките и показанията на свидетелите процесният автомобил се намира на място, което е общодостъпно и има връзка с ул. „Духовно възраждане“, която улица е очевидно „път, отворен за обществено ползване“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, най-малкото защото е част от градската пътна мрежа, стопанисвана от Община Русе, а самият факт, че входът за подземния гараж, който всъщност се явява и „тротоар“, защото представлява очертана граница на платното за движение и надлъжна част от пътя по смисъла на дефиницията на § 6, т. 6 ДР ЗДвП, има връзка с път, отворен за обществено ползване, не е ограничен достъпът до входа на гаража по някакъв начин – било то физически (с бариери, заграждания и т.н.) или чрез обозначителни табели, означава, че правилата за движение и съответно за паркиране важат и за този т.н. „частен имот“, което обуславя и компетентността на контролните органи. За пълнота на изложението, доколкото жалбоподателят е изказал твърдение, че мястото, 5 върху което се намира автомобилът, не представлява „тротоар“, защото такова предназначение нямало според кадастралните схеми и скици, следва да се отбележи, че това твърдение е неоснователно и чрез кадастрални скици и схеми не се придава изначално характеристика на земна площ като тротоар, а това е изводимо по силата на закона във връзка с другите констатирани обстоятелства по делото, разположението на платното за движение и другите елементи на пътя.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 180, ал.

1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, водач следва да е нарушил правилата за престой или паркиране, като вследствие на нарушението трябва да е създадена непосредствена опасност за движението. На първо място, следва да се изясни обстоятелството дали жалб. Г. е притежавал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР ЗДвП, доколкото той е оспорил авторството на деянието.

Следва да се обърне внимание на жалбоподателя, че в настоящия случай е ангажирана отговорността му за констатираното нарушение на основание чл.

188, ал. 2 ЗДвП в качеството му на законен представител на собственика на установения в нарушение автомобил, който е юридическото лице "БОРН ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД, ЕИК 200888364, на което лице съобразно обявените за вписани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ жалбоподателят се явява негов управител. Жалбоподателят категорично е отказал да попълни декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, с която да посочи водачът, извършил деянието, при което той се явява субект на нарушението независимо от това кой е неговият фактически извършител. В този случай субект на административното нарушение не е водачът на автомобила, извършил нарушението, а представителят на юридическо лице, чиято собственост е автомобилът. Това съставлява самостоятелно основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя, поради което са неоснователни изложените твърдения за недоказаност авторството на нарушението, тъй като същите са ирелевантни предвид ангажиране отговорността на жалбоподателя на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП.