Протокол № 190 от 18.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 3070/2021
- Вид
- Протокол № 190
- Подписан
- 18.01.2022
- В сила
- 26.01.2022
- Състав
- Мина Мумджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 219 · Наказателен кодекс
- чл.219, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 8 · Наказателен кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.43, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 190 гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Съдебни
ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА заседатели: СТОЙКОВА
ЕВГЕНИЙ КИРИЛОВ
ПЕПЕЛЯНКОВ при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова и прокурора Г. Ив. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Наказателно дело от общ характер № 20211100203070 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в по-късен час, поради изчакване на съдебен заседател Пепелянков.
ПОДСЪДИМИЯТ С.И. Ч. явява се лично и с адв. М. с пълномощно по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните актуална справка за съдимост, докладна записка за отсъствието на съдебен заседател, с който съдът е започнал разглеждане на делото в предходното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като съобрази становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното. Действително съдът е започнал разглеждане на делото в разпоредително заседание на 08.11.2021 г., като се е произнесъл по част от въпросите, които се решават в този процесуален стадий. С оглед отсъствието на съдебен заседател, с участието на който съдът е започнал разглеждане на делото, както и с оглед принципа за неизменност състава на съда, който засяга и действията, извършени в разпоредително 1 заседание, съдът намира, че няма пречка да бъдат преповторени извършените вече действия, свързани с изразено становище от страните и от съда, включително относно въпросите по чл. 248, т. 1 НПК.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият е със снета самоличност и разяснени права.
ПОДСЪДИМИЯТ - Получил съм препис от обвинителен акт преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ отново производството. припомни на подсъдимия неговите права в
АДВ. М. - Нямам искания за отводи.
С оглед изразените становища
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ в настоящия съдебен състав.
ДАВА възможност на всички страни да изразят становища по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Правя възражение за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, тъй като не е призован фонд „Затворно дело“.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в предходно съдебно заседание на 08.11.2021 г. съдът се е произнесъл по искане за приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство на гражданския иск, съгласно изложеното в протокола на л. 53 от съдебното производство. Определението на съда, с което е отказал приемането на граждански иск за съвместно 2 разглеждане, е окончателно.
По изложените съображения, съдът намира, че не следва да се произнася отново по същия въпрос.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че делото е подсъдно на СГС предвид повдигнатото обвинение по чл. 219 НК по отношение на обвиняемия Ч.. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, което е довело до ограничаване правата на подсъдимия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила предвид на това, че към настоящия момент няма изявено от подсъдимия и от защитника. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, не са налице основания за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършването на съдебно-следствени действия по делегация; не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за следващо съдебно заседание, за което да бъдат призовани свидетелите, посочени в списъка към обвинителния акт и вещите лица за разглеждане по общия ред.
АДВ. М. – Нямам идея колегата за какви процесуални нарушения е твърдял. По т. 1 и т. 2 считам, че делото е подсъдно на настоящия съдебен състав и на съд. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3, считам, че в обвинителния акт са допуснати нарушения, които ограничават правото на защита и респективно водят до връщане на делото обратно на прокурора за отстраняване на твърдяните нарушения от страна на защитата, а по-конкретно – на подзащитният ми е ангажирана наказателна отговорност за деяние по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като основен елемент от състава на престъплението, за което е ангажиран към наказателна отговорност е, че деянието представлява особено тежък случай.
Никъде в обвинителния акт и никъде от доказателствата по делото не се ангажират данни и доказателства за тежестта на случая, за който е ангажиран подзащитния ми към наказателна отговорност. Отделно от това, рамките на особено тежък случай са очертани в разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК, като отново обвинението не е конкретизирало какво налага това деяние да бъде квалифицирано като особено тежко. Считам, че този пропуск и с оглед тълкувателно решение № 2 от 2002 г., в което се казва, че обвинението следва да бъде конкретно и така предявените претенции към подсъдимото лице да са конкретни и ясни в настоящия случай не е изпълнено и ще помоля 3 да приемете това като основателно твърдение за нарушени права на подсъдимото лице и на неговата защита и квалифицирате този пропуск като сериозно нарушение, допуснато в досъдебната фаза, което е довело до ограничаване правото на защита и на подсъдимия, респ. на обвиняемия и на неговия защитник, тъй като при липсата на данни за тази част от състава на престъплението води до невъзможност за организиране на защитата.
По т. 4 няма основания за разглеждане на делото по особените правила, такова искане не е направено от страните.
По т. 5 разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия и съдебен заседател и назначаването на защитник, вещо лице, преводач, тълковник или извършване на съдебно-следствени действия по делегация, считам че това е изцяло в преференциите на съда. Към настоящия момент няма основания за тези елементи, описани в т. 5.
Във връзка с мярката за неотклонение, спрямо подзащитният ми не е взета мярка за неотклонение и няма основания към този момент същата да бъде променяна или да бъде налагана на такава.
Ако съдът прецени, че следва да се даде ход по същество, ще преценим в хода на процеса какви нови доказателствени искания ще имаме, това е относимо по т. 8 при евентуално насрочване на делото по общия ред, ще се ползваме съгласно списъка, приложен към обвинителния акт във връзка с призоваване на свидетели, изслушване на вещи лица и запознаване с веществени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ (реплика) – По отношение на направените, заявени от защитника за допуснати съществени процесуални нарушения, считам, че разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК за особено тежък случай е посочено именно размера на вредите, от което може да бъде обосновано именно особено тежкия случай. Това е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт при определяне на наказателната отговорност на виновното лице за смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и в диспозитива на обвинението по отношение в пункта, по който е посочено съставомерните признаци на престъплението при продължавано деяние, че деянието е извършено при условията на особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч. – Поддържам искането на моя защитник, съгласен съм с тези искания.
Съдът се оттегля на съвещание.
4
Съдът след съвещание, след като обсъди становищата на страните, намира за установено следното:
С оглед възприетата правна квалификация във внесения обвинителен акт е ангажирана родовата подсъдност на СГС, а с оглед твърдението, че продължаваната престъпна дейност е била извършвана от подсъдимия в гр.
София, са приложими и общите правила за местната подсъдност. Не са налице основания за изготвяне на предложение по чл.43, т.1 НПК за промяна на местната подсъдност, тъй като този въпрос вече е окончателно решен, макар и след произнасяне от друг съдебен състав. В този смисъл е приложим принципът за процесуалната дисциплина и са налице основания съдът да се произнесе и по останалите въпроси, посочени в разпоредбата на чл. 248 НПК.
Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
От друга страна са налице основания за прекратяване на съдебното производство.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в днешното съдебно заседание и след като сам извърши проверка по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 248, т. 3 НПК, намира за установено следното:
Първото деяние, инкриминирано от обвинението, обхваща период 10.01.2009г. – 11.05.2015г.
Инкриминира се непредприемането на своевременни действия, гарантиращи заплащането и събирането на вземанията на предприятието по договор за доставка на „М.****“ ООД от 24.09.2008г.
Инкриминирано е непредприемането на действия по прекратяване на договора, както и непредприемането на действия за събиране на вземането по съдебен ред. За да бъде ясно обвинението, обаче, същото следва да посочи кога е следвало подсъдимият да предприеме съответните действия, както и да конкретизира действията по прекратяване на договора и действията по събиране на вземането по съдебен ред, както по съдържание, така и по време на извършване. Поначало това нарушение е относимо към описанието на всички инкриминирани деяния, поради което е безпредметно да бъде споменавано за всяко едно от тях.
На следващо място, съдът намира, че изложението на обвинителната теза е противоречиво за част от деянията и по други съображения.
Второто деяние обхваща период от 23.09.2009г. до 11.05.2015г., т.е. при очертаването на границите на периода е променена само началната дата на периода, съобразно изложеното в пункт първи от обвинителния акт.
Крайната дата на инкриминирания период е същата -11.05.2011г.
5
Инкриминира се дадено на 23.09.2009г. разрешение за сключването на Договор за изкупуване на сурово краве мляко от 24.09.2009г. между ТП на ДП „ФЗД“- поделение гр.Белене и „М.****“ ООД, като се твърди, че същият е бил изпратен от Ръководителя на ТП на ДП „ФЗД“-гр.Белене след съгласуване на 23.09.2009г., при наличието на вече неразплатени и неуредени просрочени задължения на „М.****“ ООД по предходния договор от 24.09.2008г.
Не става ясна позицията на прокуратурата относно значението на съгласувателната процедура – дали същата е условие за инкриминираното разрешение от 23.09.2009г. и ако това е така, регламентирано ли е с вътрешни правила на предприятието нейното провеждане и кои лица са участвали в нея.
Съдът намира, че липсата на описание на съответни факти в актовете на органите на досъдебното производство по поставените въпроси е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като начало на инкриминирания период по този пункт от обвинението е посочена тъкмо датата на провеждане на съгласувателна процедура, а от друга страна се инкриминират непредприемането на своевременни действия, гарантиращи заплащането и събирането на вземанията на предприятието във връзка с доставеното на „М.****“ ООД сурово прясно мляко по Договора за изкупуване на сурово краве мляко от 24.09.2009г., т.е. на действия, които във времето се отнасят към периода след сключването му, т.е. след 24.09.2009г.
По изложените съображения, съдът приема, че с оглед очертанията на инкриминирания период, чието начало съвпада с датата твърдяната съгласувателна процедура, за която се твърди, че е била проведена преди сключването на договор от 24.09.2009г., се излагат вътрешно противоречиви твърдения в обвинителната теза. Тези противоречия засягат дължимото поведение на подсъдимия, свързано с действията, които обвинението счита, че подсъдимият е следвало да предприеме, за да бъде предотвратено настъпването на съставомерните общественооопасни последици.