Определение № 470 от 16.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Ловеч, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20254300200406 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от С. И. А., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Посочва, че е придобил право за УПО. Сочи, че няма наказания.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инсп. „РД“ Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето на лишения от свобода и поддържа становището на началника на затвора същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор П., в съдебно заседание изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Служебно назначеният защитник на лишения от свобода – адв. А. М. в съдебно заседание сочи, че подзащитният й е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и моли молбата на А. да бъде уважена.

Лишеният от свобода С. И. А. в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважена молбата му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента осъденият С. И. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено с Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД № 176/2025 г. на РС – Ловеч, на осн. чл. 343б, ал.2 от НК, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“. Начало на наказанието 13.03.2025 г., от което 1 наказание към днешна дата 16.09.2025 г. е изтърпял 6 месеца и 3 дни; от предварителен арест 1 (един) ден; фактически е изтърпял 6 месеца и 4 дни, от работа 1 месец и 18 дни, или всичко – 7 месеца и 22 дни и има ОСТАТЪК от 2 (два) месеца и 8 дни. Следователно същият към настоящият момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, съгласно изискването на чл. 70 от НК.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на С. И. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.

Видно от становището на началника на затвора, п ри първоначално изготвената оценка на правонарушителя е отчетен среден риск от рецидив 59 точки. В оценката на профила на нуждите при постъпването са oчертани следните проблемни зони: начин на живот и обкръжение; злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди за обществото е на средно ниво, поради липсата на самоконтрол и адекватно поведение. Във връзка с престоя в затвора са отчетени опасения от уязвимост, нарушение на задълженията, опасения от злоупотреба с алкохол в открит тип и в тази връзка опасения от отклонение.

В становището е посочено, че последваща оценка на А. не е изготвена, тъй като е актуална първоначалната - от месец март тази година. За изминалия период, не са настъпили промени в профила на нуждите. Рискът от рецидив и вреди, както и проблемните зони остават същите, както при постъпването.

Лишеният от свобода все още не осъзнава сериозността на това, което е извършил, както и вредите, които би могъл да причини. Липсват му умения за оценка на последиците от собствените действия и рационално справяне с житейските проблеми. Видно от доказателствата по делото до момента не се регистрират промени в рисковите зони, поради което се запазват стойностите на риска от рецидив и нивото на риска от вреди, отчетени в първоначалната оценка.

Лишеният от свобода А. не е включван в групова работа. Провеждани са индивидуални срещи и разговори с цел снемане на напрежението и проследяване на резултатите от корекционната работа до момента.

От постъпването си в затвора, А. работи по линия на доброволния труд в общежитието, тъй като има здравословни проблеми (хипертония и проблеми със сърцето), а и са отчетени опасения от отклонение. Справя се прилично със задълженията си, които са свързани основно с хигиенизиране на района. Два 2 пъти е настаняван за лечение и във външно болнично заведение.

Лишеният от свобода няма наказания и не е награждаван. Изпълнява плана на присъдата частично. Реализацията на стъпките и рационалността на работата се ограничава с фиктивното му желание за промяна. Лишеният от свобода А. не разполага с необходимите защитни механизми, за да се справи със зависимото поведение към алкохола. Все още не отчита зависимостта като сериозен проблем, а и му липсва настойчивост за справяне с нея.

От мотивираното становище на началника на Затвора – Ловеч се установява, че лишеният от свобода постъпва в ЗО „Полигона“ на 27.03.2025 г.

Устроен е на работа в общежитието по линия на доброволния труд, тъй като в първоначалната оценката на риска е регистрирана опасност от отклонение.

Въпреки липсата на дисциплинарни нарушения, все още не са налице достатъчно доказателства за настъпила трайна положителна промяна в поведението на осъдения. Корекционното въздействие не постига търсения ефект. По отношение на извършеното деяние, формално отчита виновност, но липсва самокритичност. Мотивацията за промяна все още не е на необходимото ниво. Рискът от рецидив и вреди е без промяна. Заложените задачи в плана на присъдата не са реализирани напълно. Поведението му в рестриктивна среда е съобразено с изискванията, но злоупотребата с алкохол го прави непредвидимо в условията на свобода.

С оглед изложеното, началникът на затвора счита, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осн. чл. 439а, ал.1 от НПК, и на осн. чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище С. И. А. да бъде условно предсрочно освободен.

По делото е представен и социален доклад на инспектор СДВР Й. П., която дава становище, че отношението на лишения от свобода А. към плана на присъдата е формално и инспекторът, отчитайки че задачите заложени в него не са реализирани, счита, че следва работата с осъдения да продължи. По отношение извършените деяния, формално отчита виновност, но липсва самокритичност. Декларира готовност за промяна, без да е наясно с конкретните стъпки, които трябва да предприеме за постигането й. ИСДВР П. още посочва, че към настоящия момент липсват достатъчно убедителни доказателства в поведението и начина на мислене на лишения от свобода за позитивна промяна и корекция, каквато е и една от целите на наложеното наказание.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на 3

А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

Съдът приема, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си А. не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на осъдения С. И. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 8 дни от наложеното му наказание с Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД № 176/2025 г. на РС – Ловеч, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. И. А., роден на **.**.**** г. в с. А., община Ловеч, постоянен и настоящ адрес с. А., община Ловеч, област Ловеч, ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 месеца и 8 дни от наложеното му наказание с Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД № 176/2025 г. на РС – Ловеч, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Ловеч, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20254300200406 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от С. И. А., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Посочва, че е придобил право за УПО. Сочи, че няма наказания.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инсп. „РД“ Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето на лишения от свобода и поддържа становището на началника на затвора същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор П., в съдебно заседание изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Служебно назначеният защитник на лишения от свобода – адв. А. М. в съдебно заседание сочи, че подзащитният й е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и моли молбата на А. да бъде уважена.

Лишеният от свобода С. И. А. в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважена молбата му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента осъденият С. И. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено с Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД № 176/2025 г. на РС – Ловеч, на осн. чл. 343б, ал.2 от НК, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“. Начало на наказанието 13.03.2025 г., от което 1 наказание към днешна дата 16.09.2025 г. е изтърпял 6 месеца и 3 дни; от предварителен арест 1 (един) ден; фактически е изтърпял 6 месеца и 4 дни, от работа 1 месец и 18 дни, или всичко – 7 месеца и 22 дни и има ОСТАТЪК от 2 (два) месеца и 8 дни. Следователно същият към настоящият момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, съгласно изискването на чл. 70 от НК.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на С. И. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.