Решение № 168 от 20.02.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3123/2022
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 20.02.2023
- Състав
- МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.2, пр. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. ******, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720103123 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по предявен от от Р. Д. К. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. чл. 26, ал.2, пр. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен договор за паричен заем № **** от 30.03.2022 г. , по силата на който ответникът й е предоставил сумата от 500 лв., а тя се е задължила да я върне на 11 броя седмични погасителни вноски. Сочи според чл. 5 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от усвояване на заетата сума да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на условия, определение от кредитора. За неизпълнение на това задължение в чл. 11 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 145,41 лв. Ищецът твърди, че тази сума е начислена в негова тежест още при сключване на договора. Ищецът твърди, че в изпълнение на своето задължение за връщане на заетата сума е превел по сметка на ответника на 05.04.2022 г. сумата от 600,00 лева, а на 19.04.22 г. сумата от 1,00 лев.
Ищецът твърди, че част от заплатената от него сума от 100 лева и удържаната при отпускане на кредита в размер на 70 лв. или общо 171 лева е недължимо платена, тъй като договорът за паричен заем е нищожен, евентуално – нищожни са отделни негови клаузи, послужили като основание за начисляването й. Ищецът сочи, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е спазено изискването за форма – да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи да са с еднакъв по вид и размер шрифт/чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК/, както и в съдържанието му не са включени 1 всички реквизити – не е посочен годишния процент на разходите, условията за издължаване/чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК/. Счита, че отсъствието на ясна методика относно компонентите, включени в ГПР и начина на формирането му е в противоречие с чл. 19, ал. 1,вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и по съществото си представлява непосочване на ГПР. Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като в него следва да се включва и сумата за неустойка. Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън функциите, които законът и придава – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и съответно противоречи на добрите нрави. Твърди, че основание за нищожността и е и противоречието и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като уговарянето и по съществото си представлява второ обезщетение за забавено плащане, каквото представлява и начисляването на лихва за забава. Като друго основание за нищожността й изтъква противоречието и на чл. 71 от ЗЗД, в която са предвидени последиците от непредставяне на обещано обезпечение – настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, а за неизпълнението на процесната уговорка от заемателя, е предвидена различна последица – заплащане на неустойка. Счита, че тази клауза е неравноправна и като такава нищожна на осн. чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП. Твърди нищожност и на клаузата за присъждане на възнаградителна лихва, поради нарушение на добрите нрави, тъй като предвиждането и заедно със задължение за заплащане на неустойка се явява изключително и необосновано висок. Сочи, че договорът е сключен от ищеца, при условия на крайна необходимост, в момент, в който поради липса на парични средства не е имал възможност да задоволява основни свои и на семейството си потребности, което е определящо за решението му. Излагат се съображения за прилагане на заблуждаваща търговска практика от ответника по отношение на клаузата за определяне на ГПР. Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца 171 лв., представляващи недължимо платена сума по силата на нищожен договор за паричен заем № ****7 от 30.03.2022 г., евентуално поради нищожност на отделни клаузи от същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищцата е сключен договор за паричен заем № ****7 от 30.03.2022 г., който е бил усвоен на 30.03.2022 г. Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му.
Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, тълкувани съобразно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния касационен съд на Република България. Искането към съда да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: 1/ сключването на договор за 65627 от 30.03.20022 г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД предоставил на ищцата в заем парична сума в размер на 500 лева, която е била усвоена от ищеца на 30.03.2022 г., поради което съдът е обявил посочените безспорни между страните обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
По делото е представено копие на договор за паричен заем № ****/30.03.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и ищцата Р. Д. К. , като кредитополучател за предоставяне в заем на парична сума в размер на 500 лева, срещу задължение за връщане за връщане на предоставения кредит на 11 седмични вноски, при годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 49.93 %.
Обща сума за връщане 525,59 лв.
В договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ размера и падежните дати на отделните погасителни вноски. Първата погасителна вноска е с падеж на 06.04.2022 г., а последната- на 15.06.2022 г.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се е задължил в срок до 3 дни, считано от усвояване на кредита да предостави едно от следните обезпечения на кредитора: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени в договора условия.
В чл. 11 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5. 1 заемателяттелят дължи на кредитора неустойка в размер на 145,41 лева, платима разсрочена съгласно Приложение 1 към договора.
Приети са като писмено доказателство 3 брояплатежни нарежданиия и разписка за заплащане от Р. Д. К. по микросметка на „СИТИ КЕШ“ ЕООД в системата на „Изипей“ АД.
От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа експертиза, се установява, че съгласно предоставена от ответника информация от ищцата в полза на „Сити Кеш“ ООД по процесния договор е платена сума в размер на общо 671,00 лева, като плащането е отразено в счетоводството на ответното дружество както следва: погасяване на неустойка в размер на 145,41 лева, договорна лихва 25, 59 лева и главница в размер на 500, 00 лева. По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че действителният му размер е 49,93 %. В случай, че в ГПР по договора за кредит се 3 включи и начислената неустойка, то би било 3312,17 %. В заключението са направени изчисления на ГПР, като е взет предвид моментът, в който е извършено плащането от страна на кредитополучателката. Доколкото този момент не е релевантен за определяне на ГПК, което се изчислява към момента на сключване на договора, а не с оглед извършените плащания по него, съдът не намира за необходимо да обсъжда тази част от заключението.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено и подкрепящо се от представените писмени доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание.
Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването.
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание, на което е получил процесната сума е сключеният с ищцата договор за заем от разстояние, чиято действителност ищцата оспорва.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР 4 доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e53cf51-c1af-40e2-95ad-796ef5076270