Решение № 5963 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5963 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100506862 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. С. Т., ищец пред СРС, срещу решение № 20074522 от 16.01.2023 г., постановено от СРС, ІІ ГО, 75 с-в по гр.д.№ 36673 по описа за 2020 г., с което са отхвърлени, предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, както и иска по чл.220, ал.1 КТ.

В тежест на ищцата са възложени разноските по делото.

Сочи, че договора с работодателя /ответник/ се бил трансформирал в безсрочен по силата на допълнително споразумение № 2 от 01.01.2020 г.

Затова неправилно било прието, че работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение /ТПО/ в срока за изпитване, който бил 6 -месечен. В самото допълнително споразумение било посочено, че трудовия договор е „за неопределено време“ Затова и неправилен бил извода на СРС, че прекратяването на ТПО не е незаконно. Счита, че посоченото в трудовата й книжка основание за прекратяване на ТПО е погрешно. Самата заповед за прекратяване била немотивирана. Прекратяването на ТПО станало в един 1 сложен момент – извънредната ситуация в страната; същото причинило несигурност у ищцата.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на СРС и да постанови друго с което да уважи претенциите й по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС„Т. И.“ ООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения.Сключеният трудов договор бил със срок за изпитване от 6-месеца. С допълнителното споразумение на което се позовавала въззивницата бил променен само размера на трудовото възнаграждение. Останалите клаузи оставали непроменени. Затова и обжалваното решение било правилно. Претендират се разноски.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 25.01.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 07.02.2023 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК; от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:

1-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Безспорно по делото било, че страните по спора са били обвързани от трудово правоотношение по договор № 3 от 03.12.2019 г. като ищцата заемала длъжността „продавач-разносна търговия“. В самият договор било посочено, че същия е сключен на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70, ал.1 КТ /безсрочен трудов договор с изпитателен срок/. Срокът за изпитване бил 2 уговорен в полза на работодателя и бил 6-месечен. Според СРС с допълнителното споразумение № 2 от 01.01.2020 г. към трудовия договор № 3 от 03.12.2019 г. страните се съгласили да изменят трудовия договор, считано от 01.01.2020 г. относно размера на основното месечно възнаграждение. Като срок било посочено „неопределено време“. Със заповед № 1/16.04.2020 г.

ТРО било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ. Заповедта била връчена на ищцата на 16.04.2020 г., при отказ, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Според СРС прекратяването на ТПО било станало в 6месечния изпитател срок, който в случая изтичал на 03.06.2020 г.

Следователно работодателят бил упражнил законосъобразно правото си да прекрати ТПО. Твърдението на ищцата, че с допълнителното споразумение № 2 от 01.01.2019 г. страните са изменили ТПО като срокът бил променен за „неопределено време“, съдът е приел за неоснователно. В това споразумение липсвало изрично съгласие за изменение на чл.3.3 от трудовия договор.

Съгласието било само за изменение на размера на трудовото възнаграждение.

Между страните нямало спор, че трудовия договор е сключен със срок за изпитване, а не като срочен договор, за да се превърне той в договор за неопределено време. Искът бил неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.

2-по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:

С оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователен бил и този за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

3-по иска по чл.220, ал.1 КТ – ТПО било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ, затова неоснователен бил и този иск- работодателят не бил длъжен да отправя предизвестие до работника или служителя. Затова и за ищцата не възниквало право да получи обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

Затова и неоснователни. претенциите на ищцата са били отхвърлени като

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:

Съгласно чл.71, ал.1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. При прекратяване на договора на това основание работодателят не е длъжен да се 3 мотивира, поради което преценката му не подлежи на съдебен контрол.

Затова без значение е какво е мотивирало работодателя да се възползва от правото да прекрати договора в срока за изпитване.

Видно от издадената заповед № 1 от 16.04.2020 г. посочено е, че ТПО е прекратено на основания чл.71, ал.1 КТ /л.33 по делото пред СРС/.

Спорно по делото е със сключеното между страните споразумение № 2 от 01.01.2020 г. изменено ли е трудовото правоотношение извън изменението на размера на трудовото възнаграждение и от тук законно ли е извършеното от работодателя прекратяване на ТПО.

Трудовият договор се сключва в писмена форма за валидност.

Съдебната практика на ВКС приема, че съдържанието на трудовия договор може да се изменя със съгласието на страните. Затова е необходимо съвпадане на волеизявленията на страните. Предмет на изменение може да бъде всяка клауза, вкл. тази за изпитателния срок. Промяната действа от момента на постигане на съгласие. Основният трудов договор продължава да действа, но при уговореното ново съдържание.

В конкретния случай в процесното допълнително споразумение относно срока е посочено „неопределено време“, както и е променен размера на трудовото възнаграждение.

Трудовият договор е сключен на осн ование чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70 от КТ.

Съгласно правната доктрина/Коментар на КТ, изд. Сиби, 2001г/ и съдебната практика на ВКС, така например решения №№ 10/2011 г. по гр. д.

№ 1476/2009 г., ІV ГО и 11/2015, по гр. д. № 4911/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС , трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се когато страна по трудовото правоотношение иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, дали работата е подходяща на работника. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на клауза за изпитване не прави трудовият договор срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване 4 съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, в зависимост от предварителната уговорка на страните. В посочената доктрина- Коментар на КТ - е посочено, че договорката за срок за изпитване е модалитет на сключения трудов договор. Както и че сключения договор- срочен или за неопределено време- в чието съдържание се съдържа и клауза за изпитване поражда общите права и задължения на страните по договора, както при всяко друго трудово правоотношение, възникнало от трудов договор.

Ето защо следва да се приеме с оглед договореното в трудовия договор между страните от 03.12.2019 г. /.чл.3.3/, че страните са сключили договор за неопределено време с клауза за изпитване в полза на работодателя. За страните са породени всички права и задължения, характерни за трудово правоотношение. При евентуалното изтичане на 6-месечния срок за изпитване, без прекратяване на трудовото правоотношение, страните не дължат сключването на нов договор, а отношенията им се уреждат от сключения трудов договор за неопределено време с горепосоченото съдържание.

Съгласно трайната практика на

ВКС, съдът проверява законосъобразността на уволнението само въз основа на оплакванията на ищеца, развити в исковата молба, виж в този смисъл решение № 167/2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г. на ГО, решение № 169/2014 г. по гр. д. № 5769/2013 г. на ІVГО на ВКС и др.

Затова искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен; прекратяването на ТПО е законно.

Следователно обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

Относно иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ:

Ищцата претендира обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа след прекратяване на ТПО с ответника в размер на 1 220 лв. /2 работни заплати/ за периода от 16.04.2020 г. до 16.06.2020 г.

Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно уволнение: / 1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от 5 работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа /3./поради уволнението, но не повече от 6 месеца.

Действително, при неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, то неоснователен се явява и иска по чл. 344, ал.1,т.3 КТ.

За пълнота на изложението ще отбележим и, че в конкретния случай, от страна на ищцата, чиято е доказателствената тежест, не се установи наличие на кумулативните предпоставки за уважаване на този иск: ищцата не е представила за констатация оригинала на трудовата книжка, от който да се установи, че същата не е започнала работа при друг работодател след прекратяване на ТПО от страна на ищеца. По делото от страна на ищцата е представена трудовата книжка в ксерокопие на страницата, съдържаща печатите за прекратяване на ТПО, но не е представена последната празна страница, виж л.16 от делото пред СРС. Работодателят /ответник/ в срока по чл.131 ГПК е оспорил основателността на тази претенция като е посочил, че не е доказано ищцата да е останала без работа /виж л.28/.

С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 31.10.2022 г. от СРС е разпределена доказателствената тежест като е указал на ищцата, че следва да докаже изгодния за нея факт- че е останала без работа, както и, че същото е в причинна връзка с уволнението, както и размера на БТВ. С молбата от 18.11.2022 г. от страна на процесуалния представител на ищцата не се иска събиране на доказателства във връзка с основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ, виж л.59. СРС е оставил без уважение доказателствените искания, направени от процесуалния представител на ищцата, защото са по правни въпроси. Настоящата инстанция споделя тези мотиви на СРС, тъй като действително се иска допускане на съдебна експертиза извън обстоятелствата по чл.195, ал.1 ГПК, даващ възможност съдът да назначи такава експертиза.

Следователно обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

Относно искането за изменение на основанието за прекратяване на ТПО в трудовата книжка – чл.344, ал.1,т.4 КТ, видно от четеното в о.с.з. на 01.12.2022 г., определение, СРС приема, че се предявява нов иск и оставя без уважение искането по чл.214 ГПК, виж л.60 от делото пред СРС.