Решение № 161 от 20.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Несебър, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20252150200739 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя ***** против Наказателно постановление № *****-F845352 от 18.09.2025г. на Началника на отдел *****, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от 1 лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 30.08.2025г., в 17.07 часа, в търговски обект – ***** ***** *****, находящ се в *****, стопанисван от дружеството-жалбоподател, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че за извършено плащане на стойност 8 /осем/ лева през ПОС терминално устройство на Банка ДСК, в момента на плащането не е издадена фискална бележка от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.

Неиздаването на фискалния касов бон се потвърждавало и от изведения дневен Х отчет № ***** от 30.08.2025г., в който били отразени само плащания „в брой“ на обща стойност 25 лева. Констатираното нарушение било отразено в Протокол за извършена проверка № ***** от 30.08.2025г. За така установеното административно нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият сочи, че освен атакуваното наказателно постановление, им била наложена и допълнителна мярка – запечатване на търговския обект, което се явявало допълнително несъразмерно засягане на търговеца. В тази връзка цитира практика на СЕС. Отделно от това излага доводи за наличие на основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съответно издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя Д. Д., и не се оспорва от самият жалбоподател. Изводът, който се налага е, че е налице констатираното от контролните органи административно нарушение, поради което жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран.

2

Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Поради това и самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя във връзка с твърденията за наложената му допълнителна мярка – запечатване на търговския обект. Видно от изложеното от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание, към момента на приключване на съдебното дирене, последният не е търпял такава принудителна административна мярка.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде намалено до предвидения от закона минимум, като счита, че по този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ТД на НАП-Бургас за присъждане на разноски, като следва да осъди дружеството-жалбоподател да заплати на наказващият орган сторените в хода на настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 44,32 евро, с равностойност от 86,68 лева, съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *****-F845352 от 18.09.2025г. на Началника на отдел *****, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

3

*****, представлявано от управителя *****, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя ***** да заплати на Национална агенция по приходите, сумата в размер на 44,32 евро, с равностойност от 86,68 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4