Определение № 162 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20263100900020 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: Застрахователно компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***А, представлявано заедно от Владислав Милев и Валентин Илиев – изпълнителни директори, действащи чрез юрк.

Калоян Захариев, тел. ***, ел. поща: [email protected]; срещу:

ОТВЕТНИК: К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: *************** и със съдебен адрес: ***********

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка: IBAN:

******************, BIC: **********, в „**********“ АД с титуляр ЗК ЛЕВ ИНС АД.

С разпореждане № 243/14.01.2026г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

По предварителните въпроси:

1

Ответникът е направил изявление, че в исковата молба липсва обстоятелствената част относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие и в какво качество е участвало в движението пострадалото лице. Съдът счита, че исковата молба е редовна и допустима съобразно разпоредбата на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и не страда от пороците, сочени от ответника. В обстоятелствената част ясно е посочено ПТП, вкл. механизма на настъпването. Ищецът препраща и към наказателното производство по отношение на деянието, дееца и виновността.

Ответната страна е релевирала възражения както за липса на основание за ангажиране на отговорността му за процесното ПТП / оспорва всички предпоставки, вкл. в състава на непозволеното увреждане/, така и възражение за съпричиняване. Тези възражения е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство. Предмет на делото е регресната претенция на застрахователя след влязло в сила решение, с което същият е осъден и заплатил на увреденото лице конкретни суми, дължими като обезщетение за непозволено увреждане, за което вина носи ответникът в настоящото производство. Твърдението на ищеца за ангажиране на отговорността на ответника е участието на последния, като трето лице –помагач, в производството по иска на увреденото лице, в което вече са били разгледани въпросите за наличието на всички предпоставки от състава на непозволеното увреждане, ангажиращи отговорността на ответника, както и за наличие на съпричиняване от страна на увреденото лице.

Спорното вземане се основава на застрахователен договор-абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото.

Следва обаче да се съобрази, че ответникът-физическо лице е застрахованият. Същата е ползвател на застрахователни услуги съгласно легалната дефиниция на понятието по чл. 2, ал. 2 КЗ и предявеният иск следва да бъде определен като иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. /в този смисъл е определение по ч. т. д. № 2002/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 377 от 09.09.2022 г. по ч. т. д. № 572 / 2021 г. на ВКС, I то/. Делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Предявеният паричен иск за вземане, произтичащо от търговка сделка, е от категорията, за която законът предвижда провеждане на задължителна информационна среща за процедура по медиация –чл. 140а, ал.1, т.11 от ГПК. На осн. чл. 140, ал. 4 от ГПК информационната среща се провежда преди първото по делото открито съдебно заседание.

Ето защо и на осн. чл. 140а, ал. 1 от ГПК съдът следва да задължи страните за участие в информационна среща за медиация, като определи срок от един месец за провеждането й, на осн. чл. 140б, ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните по спора - Застрахователно компания „Лев Инс“ АД и К. И.

Н., да проведат информационна среща за процедура по медиация –чл. 140а, ал.1, т.11 от 2

ГПК, като ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за провеждане на срещата, считаното от съобщаването на по-късно уведомената страна, но не по-късно от датата на насроченото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че по общо съгласие могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след указания срок едновременно с разглеждане на делото, като уведомят съда за това на осн. чл. 140б, ал. 3 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че разноските за информационна среща с обща продължителност съгласно чл. 23 от Закона за медиацията се заплащат от бюджета на съда.

УКАЗВА на страните, че ако откажат участие в информационна среща за процедура по медиация, ще понесат разноските за провеждането й, на осн. чл. 78а, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на деловодителя на състава да уведоми координатора на Центъра за медиация при Варненски окръжен съд незабавно за настоящото определение.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 18.09.2018 г., около 13:00 часа в гр. Варна, на бул. Сливница, водачът К. И. Н. управлявал МПС *************, пресякъл двойна непрекъсната линия и влязъл в насрещното движение, където се блъснал последователно в л.а. ************** и *************. Пострадал при настъпилото ПТП бил пътникът Р. Х. В., на когото били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от многофрагментно счупване на дясна слепоочна кост с надлежна рана и наличие на въздух и проникване в черепната кухина, контузия на мозъка, кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка с разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на дясна зигоматична кост, счупване на капачка на лявото коляно и други, повлияли негативно здравословното състояние на пострадалия за дълъг период от време, както и имуществени вреди, свързани с провежданото продължително лечение. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2319/18.09.2018 г. и било образувано наказателно производство срещу виновния водач, което приключило с одобрено съдебно споразумение по НОХД № 3497/2019 г. по описа на РС- Варна, 36-ти наказателен състав, с което водачът е признал вината и неправомерността на деянието си, както и че е управлявал МПС след употреба на алкохол, чието съдържание в кръвта е установено на 1,99 промила, като последното било отразено при определяне на наказанието му.

Към датата на събитието отговорността на водача на ************** с *********** е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, обективирана в 3 застрахователна полица № BG/22/118002600723, валидна към датата на ПТП.

Съгласно Решение № 260162/05.08.2020 г. по т.д. № 1677/2019 г. по описа на ОС – Варна, I състав, пострадалият Р. Х. В. е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 70000 лв., неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.09.2018 г. до окончателното плащане (възлизаща на 17150 лв.), имуществени вреди в размер на 2418,55 лв., ведно със законната лихва за всеки един от разходите до заплащането им (възлизаща на 395,75 лв.), както и 2702,56 лв. адвокатско възнаграждение и 2896,74 лв. държавна такса за предявяване на иска – или обща сума възлизаща на 95563,60 лв. към датата на плащането на задълженията, равняваща се на 48860,89 евро. Решението на ОС- Варна е постановено при участието на третото лице помагач на страната на застрахователя, а именно настоящият ответник К. И. Н. и съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите има обвързваща сила за него в отношенията му със страната, която го е привлякла, досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.

Въз основа на решението с платежно от 05.02.2021г. е заплатена държавна такса в размер на 2896,74 лв., издадени са изпълнителни листове, за които са образувани изпълнители дела № ************* и № ******** по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, район на действие ОС- Варна. На основание покани за доброволно изпълнение по изпълнителните дела ищецът е превел по сметка на ЧСИ дължимите суми, представляващи 2702,56 лв. адвокатско възнаграждение за представителя на пострадалото лице, както и 70000 лв. неимуществени вреди и 17150 лв. законна лихва върху тях, и сумата от 2418,55 лв. имуществени вреди общо и съответната законна лихва за всеки един от разходите възлизаща общо на 395,75 лв., а също така и допълнителни такси, разноски и възнаграждения по изпълнителните дела.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът придобива право на регрес срещу виновния водач, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото по закон – К. И. Н., за сумата от 95563,60 лв., включваща сумите заплатени за неимуществени вреди, законна лихва върху тях, имуществените вреди и законната лихва върху тях, заплатените разноски по исковото дело и адвокатски хонорар на представителя на пострадалия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /13.01.2026 г./ до окончателното плащане. Претендира съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който се прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за деянието, осъществено на 18.09.2018 г. Ищецът оспорва да е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответника по посоченото гражданско дело и е нямал възможност да се защитава в процеса. Твърди, че в исковата молба липсва изчерпателно излагане на обстоятелствата по отношение на механизма на настъпилото ПТП, както и излагане на 4 данни в какво качество е участвало в движението пострадалото лице – водач на МПС, пътник в превозно средство, пешеходец, велосипедист или др., както и какво е било неговото поведение. Приложените към исковата молба документи имат характер на писмени доказателства по смисъла на ГПК и като такива не могат да заместят обстоятелствената част на исковата молба, а напротив стават предпоставка за тълкуване на петитума, което е недопустимо. Счита, че по този начин се възпрепятства упражняването на правото на защита.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основанието му и с оглед предявения размер, като изключително завишен и неотговарящ на действително нанесените щети. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма на ПТП. Прави възражение за липсата на изключителна вина от страна на ответника за настъпилото събитие. Ответната страна оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.

По размера на претенцията за имуществени вреди ответникът заявява, че претендираните за присъждане разходи са неоснователни, неаргументирани и недоказани.

Счита, че ПТП е причинено при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалия, което е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение. Моли за отхвърляне на предявения главен и акцесорен иск, като разноските по делото бъдат възложени изцяло на ищцовата страна. В случай, че искът бъде приет за доказан, същият да не бъде уважен в пълен размер, тъй като размера на претендираното обезщетение е необоснован.