Решение № 84 от 04.11.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 19/2023
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 04.11.2023
- В сила
- 04.11.2023
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Светла Миткова Цолова, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.1, ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.2, ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.4, ал.1 и ал.3 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.4, ал.1 и ал.3 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.6 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.7, ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.8, ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Бургас, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600019 по описа за 2023 година С присъда №16 от 17.10.2022г. по НОХД №296/2021г. Ямболският окръжен съд признал подс. Р. П. Х. за виновна в това, че на 07.03.2017г., в предприятие за производство на негасена вар на „Варовик Комерс“ ЕООД, находящо се в с. Каменец, обл. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 2, в качество на управител на „Варовик Комерс“ ЕООД, с. Каменец, обл. Ямбол, поради немарливо изпълнение на правно регламентирА. дейност, представляваща източник на повишена опасност – производство на негасена вар в шахтова пещ, като не изготвила оценка на риска и не предприела мерки за предотвратяване и намаляване на риска за здравето и безопасността на работещите при използване на работно оборудване и като не създала необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, възложила на работник, да осъществи дейност по конструктивни изменения в корпуса на пещта – избиване на нехерметичен отвор в основата и използването му за разпалване на пещта, довело до непълно изгаряне на разпалващото гориво и преминаване на димни отровни газове от горивната зона на пещта в зоната на работното място и прилежащата стая за почивка, в която се намирал С. А. С., е допуснала нарушение на разпоредбите: чл.1, чл.3, чл.10, чл.79, чл.265, ал.1 и ал.2, чл.268 от Правилника по безопасността на труда при производство на негасена и хидратна вар; чл.1, ал.1, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 и ал.2, чл.4, ал.1 и ал.3, чл.6, чл.7, ал.1, чл.8, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ , чл.10, т.1 и т.2, чл.97, чл.99, чл.103, чл.125, т.1 и т.2, чл.128, чл.165, ал.1, т.2 и т.3, чл.168а, ал.3 и ал.5, чл.169, чл.172, чл.173, ал.1, 1 и чл.189 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК й наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от четири години. Осъдил подс. Х. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.
Постановената присъда е обжалвА. от подс. Р. П. Х. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Жалбоподателят Х. твърди, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, в частност комплексната експертиза в нейната медицинска част. Твърди също, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по спора, която не отговаря на събрА.та по делото доказателствена съвкупност. Намира за неправилна дадената правна квалификация на деянието, която не съответства на константната практика на ВКС по идентични наказателни дела. Приема наложеното й наказание лишаване от свобода за несправедливо, тъй като същото не съответства на възрастта й, изразима в 70 навършени години, както и на чистото й съдебно минало. Възразява и срещу размера на изпитателния срок, който счита за прекомерен с оглед конкретното престъпление, извършено по непредпазливост. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да я признае за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за частична основателност на жалбата на подсъдимата – единствено досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Като отчита, че първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения както в досъдебната, така и в съдебната фаза. Смята, че фактическата обстановка по случая е напълно изяснена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и експертни заключения. Приема, че в мотивите към присъдата е направен подробен и прецизен А.лиз на доказателствените материали, посочено е въз основа на кои доказателства се приемат за установени фактите, подлежащи на доказване в процеса. Споделя правния извод на първата инстанция, че производството на вар е правно регламентирА. дейност предвид действащия към датата на престъплението Правилник за безопасността на труда при производството на негасена и хидратна вар, както и извода, че тази дейност е източник на повишена опасност, тъй като при незнанието й или при немарливото й изпълнение се създава опасност за живота на хората. Изрази позиция за доказА. причинно-следствена връзка между комплекса от действия и бездействия на подс. Х. и настъпилата смърт на пострадалия С.. Счита, че с възлагането на дейност по конструктивни 2 изменения в корпуса на пещта и с бездействията си по неизготвянето на оценка на риска, непредприемането на мерки за предотвратяване и намаляване на риска за здравето и безопасността на работещите при използване на работното оборудване, по несъздаване на необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, подсъдимата е нарушила чл.1, чл.3, чл.10, чл.79, чл.265, ал.1 и ал.2, чл.268 от Правилника по безопасността на труда при производство на негасена и хидратна вар, редица норми от ЗЗБУТ и Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. По повод субективната стрА. на престъплението заяви, че подс. Х. е действала по непредпазливост под формата на небрежност, тъй като не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Заключава, че подсъдимата поради немарливо изпълнение на правно регламентирА. дейност – източник на повишена опасност, е нарушила посочените в присъдата разпоредби и по непредпазливост е причинила смъртта на пострадалия С., поради което правилно е била призната за виновна за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Изложи съображения за несправедливост на наложеното наказание от две години лишаване от свобода с отложено изтърпяване за четиригодишен изпитателен срок. Намира посоченото наказание за завишено и несъответно на смекчаващите вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни, напредналата й възраст, продължителността от шест години на наказателния процес, недоброто здравословно състояние на пострадалия, което е допринесло за настъпването на трагичния резултат.
Предлага въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание на една година лишаване от свобода, а изпитателния срок – на три години, както и да потвърди акта в остА.лите му части.
Упълномощеният защитник на подс. Р. П. Х. заяви, че поддържа подадената от нея въззивна жалба. Посочи като съществено процесуално нарушение липсата на надлежни мотиви към осъдителната присъда, като изтъкна, че в представените такива изцяло е инкорпориран обвинителния акт.
Възразява срещу извода, че дейността по гасенето на вар е правно регламентирА. и представляваща източник на повишена опасност, като твърди, че съществуването на Правилник по безопасността на труда при производство на негасена и хидратна вар не прави самата дейност източник на повишена опасност. Отстоява тезата, че за да бъде дадена дейност източник на повишена опасност, необходимо е лицето, което я осъществява, да има специално разрешение, да има нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Смята, че е подценена комплексната експертиза в нейната медицинска част, като подчертава, че в мотивите на присъдата се приема, че смъртният изход на С. е закономерен резултат от съчетаното въздействие на токсични газове, отделени в работната среда и налично хронично прогресиращо заболяване на 3 сърдечния мускул, което положение дословно е възприето от обвинителния акт. Като заключава, че без наличието на сърдечното заболяване, не би настъпила смъртта на пострадалия, прави извод за липса на вина у подсъдимата за този фатален резултат поради незнанието й за влошеното здраве на пострадалия работник. В същата насока изтъква липсата на медицинска документация, установяваща, че приживе пострадалият е страдал от заболявания, в това число и сърдечно, както и изявлението на вещото лице д-р Илиев, че пострадалият е могъл да почине от здравословните си усложнения навсякъде. Категорично се противопоставя на осъдителен съдебен акт, който почива на предположения, съдържащи се в заключението на комплексната съдебномедицинска и техническа експертиза за найвероятно съчетание между външен фактор и налична болест, което съчетание е довело до настъпването на смъртта на пострадалия, както и на предположения в заключението на химическата експертиза, доколкото няма обективни данни какви точно химични елементи или газове са били отделени по време на производството на негасена вар. Оспорва фактическата констатация за самоволно направен отвор в процесната пещ, като противопоставя твърдението, че въпросната пещ датира от времето на социализма и приложеният начин тя да бъде запалена и приведена в действие е единствено възможният. По изложените съображения пледира въззивният съд да приеме, че подсъдимата не е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение и да постанови оправдателна присъда.
Подс. Р. П. Х. се присъедини към становището и исканията на своя защитник. Заяви, че съжалява за случилото се и че не е знаела за заболяването на пострадалия С., когото в противен случай не би взела на работа. Помоли да бъде оправдА..
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимата, която има право да оспорва постановената присъда съгласно чл.318, ал.3 от НПК.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство и провери атакувА.та присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на 4 такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.
Съобразно горното, въззивната инстанция осъществи проверка за съблюдаване и точно прилагане на нормите на процесуалния закон и констатира, че първоинстанционната присъда е постановена в несъответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1, чл.107 и чл.305 ал.3 от НПК, регламентиращи съответно разкриването на обективната истина в наказателното производство, формирането на вътрешното убеждение при решаването на делото, събирането, проверката и оценката на доказателствата и изискванията към мотивите на присъдата, което обосновава извод за допуснати в съдебната фаза на процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Разпечатката съдържа 20 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e522eb4-7681-402c-b190-61dd5a68dcc5