Решение № 15 от 10.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр. Д., 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500613 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№375/2023 г. на ДОС/ от Т.

В. К. от гр.Д.,поправена с молба вх.№7681/28.04.2023 г. по описа на ДРС,срещу решение №173/05.03.2023 г. по гр.д.№1245/2022 г. на Д.кия районен съд,с което въззивницата е осъдена да заплати на всеки от ищците Г.

В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,*** и С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,*** сумата от по 9 333,33 лева,представляваща припадащата се на всеки от тях 1/3 част от общата сума в размер на 28 000 лева,която е била получена при неосъществено основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от банковата сметка на починалия на *** г. наследодател на ищците В. Г.ев В.,заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба по пощата (28.04.2022 г.) до окончателното плащане,респ. да заплати на ищците сумата от 2 063,37 лева,представляваща сторени съдебноделоводни разноски.Въззивницата намира за неправилен извода на районния съд,че исковете са основателни при наличие на фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД.Самите ищци твърдяли наличие на договорно основание 1 на извършеното от наследодателя им плащане.Договорното основание изключвало приложение на института на неоснователно обогатяване.Не се твърдяло договорът да е прекратен,да не е изпълнен и какви са причините да е отпаднала нуждата от изпълнението му.По друго гр.д.№859/2022 г. на ДРС именно ищците сочели,че сумата е била върната обратно на наследодателя им,което опровергавало наличието на обогатяване на въззивницата.Въпреки противоречивите твърдения на ищците първоинстанционният съд уважил исковете.Били събрани гласни доказателства,които разкривали фактическата обстановка и обосновавали поведението на наследодателя.Необосновано районният съд приел,че се касае за основание на превода „договор за покупко-продажба“.Не било ясно кой купува мебели и за кого ги купува.Анализът на посоченото в преводния документ основание не почивал на правната и житейска логика.Не било изяснено кой е физическият наредител на средствата,посочил горното основание в документа за банковия превод,и по каква причина го е посочил.Не било съобразено,че било изпълнено едно задължително изискване на банката за посочване основание на превода,както и че посоченото основание може да не отговаря на действителното.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете,както и за присъждане на сторените от въззивницата в двете инстанции разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Г.

В. и С. В. изразяват становище за неоснователност на жалбата,като настояват за потвърждаване на атакуваното решение и претендират сторените от тях разноски във въззивната инстанция.Доказателствената тежест в процеса относно наличието на правно основание за осъществяване на паричния превод била изцяло върху ответницата по делото,поради което необосновано се настоявало от насрещната страна именно ищците по делото да доказват определени факти и правоотношения.Обжалваното решение почивало на събраните доказателства,които са подробно обсъдени от въззиваемите,поради което следвало да бъде потвърдено.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 2

09.03.2023 г.,а жалбата е подадена чрез куриер съгласно писмо от „Еконт“ на лист 12 и електронно изявление на лист 13 от в.гр.д.№375/2023 г. на ДОС на 23.03.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 23.03.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими главни осъдителни искове на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД.По същество е неправилно,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№1245/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№7179/29.04.2022 г.,с която са предявени обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК искове на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,*** и С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,*** срещу Т. В. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сума от по 9 333,33 лева,представляваща припадащата се на всеки от тях 1/3 част от обща сума в размер на 28 000 лева,която е била получена при неосъществено основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от банковата сметка на починалия на *** г. наследодател на ищците В.

Г.ев В..Претендирано е от всеки от ищците на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея,начиная от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.С допълнителна молба вх.№15774/14.09.2022 г. /на лист 89 от делото на ДРС/ ищците са предявили при условията на евентуалност /да се разгледат при отхвърляне на първоначалните главни искове по чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД/ и искове на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сума от по 9 333,33 лева,представляваща припадащата им се 1/3 част от обща сума в размер на 28 000 лева,която е била получена при първоначална липса на основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от банковата сметка на починалия на *** г. наследодател на ищците В. Г.ев В.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното плащане.

3

В исковата молба е изложено,че на *** г. е починал В. Г.ев В.наследодател на двамата ищци,техен баща.Последният оставил след смъртта си трима наследници по закон-двамата ищци /низходящи/ и съпруга В. П. Д.В.а,като всеки от тях наследил по 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя.Наследодателят починал от ***,като през последните два месеца от живота си бил в напреднал стадий на заболяването,състоянието му било тежко със силни болки в гърба,невъзможност за придвижване и при приемане на болкоуспокояващи медикаменти.Ответницата Т. В. К. била дъщеря на съпругата му В. П. Д.-В.а.На 13.10.2021 г. от левовата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД-гр.С. В. Г.ев В. наредил по сметка на ответницата в същата банка сумата от 28 000 лв,като преводът бил извършен с посочено основание „покупка мебели“.Според ищците такова основание не било осъществено и Т. В. К. се обогатила неоснователно с посочената сума като получена на неосъществено основание.Ответницата следвало да върне на всеки от двамата ищци по 1/3 от горната сума съобразно наследствената му част,а именно по 9 333,33 лв на всеки от тях.

В законоустановения едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба от ответницата,в който същата сочи,че предявените искове са изцяло неоснователни.Позовава се на изявления на ищците в исковата молба по друго дело /гр.д.№859/2022 г. по описа на ДРС/,че процесната сума след превода й от наследодателя на 13.10.2021 г. по сметка на ответницата Т. В. К. малко по-късно на същата дата му била върната по същата сметка от купувачката /неговата съпруга В. В.а/ на негов недвижим имот по договор за покупко-продажба от същата дата.В този случай неоснователно обогатяване на ответницата не било налице.В случая не била налице хипотезата на чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД,тъй като самите ищци твърдяли преводът да е извършен на договорно основание,което изключвало неоснователно обогатяване.Не се твърдяло „покупката на мебели“ да е отпаднала като основание-договорът да е бил прекратен,да не е бил изпълнен и,ако не е изпълнен,защо е отпаднала нуждата от изпълнението му.Ответницата твърди,че преводът е извършен на договорно основание,което е валидно възникнало и изпълнено от страните по сделката.

В първото по делото открито съдебно заседание на 07.09.2022 г. ищците чрез процесуалния си представител адв.М. З. заявяват,че оспорват твърдяното 4 договорно основание на процесния превод.Въпреки че формално било посочено такова основание,според тях такова изобщо изначално не е било налице.Позовават се на извършване на превода или при неосъществено основание или при липса на основание.След указания на първоинстанционния съд същите подават допълнителна молба вх.№15774/14.09.2022 г. /на лист 89 от делото на ДРС/,с която заявяват,че поддържат изцяло първоначалните /главни/ искове на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД,но предявяват и евентуални искове на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за присъждане на всеки от тях на сума от 9 333,33 лв,равняваща се на 1/3 от преведената сума от 28 000 лв,при позоваване на плащането й при първоначална липса на основание.Сочат,че въпреки посоченото основание

„покупка на мебели“,последното не е било налице,не е възникнало,т.е. такъв договор между наследодателя им и ответницата не е бил сключван.

В отговора на допълнителната искова молба,с която са предявени евентуалните искове,ответницата К. оспорва основателността и на евентуалните искове.Счита,че ищците носят тежестта да докажат твърдението си за извършване на процесния паричен превод в нейна полза без основание.Самото твърдение за неоснователно обогатяване не било достатъчно.Сумата можело да е преведена на всякакво основание /дарение,изпълнение на задължение или морален дълг/.Според ответницата сумата й била дадена на валидно правно основание по волята на В. В.-от благодарност за грижите,които полагала за него през годините,докато ищците-негови синове не проявявали интерес към баща си,лишили го от наследствените му земи и ги продали.Сумата й била преведена както от благодарност за положените грижи,така и за да продължи ответницата грижите си за В. В. занапред.

По главните искове на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД:

Видно от удостоверение за наследници изх.№6938/07.12.2021 г.,В. Г.ев В. е починал на *** г.Същият е оставил наследници по закон-съпруга В. П.

Д.-В.а и низходящи /синове/ Г. В. В. и С. В. В..По правилата на чл.5 ал.1 от ЗН и чл.9 ал.1 от ЗН тримата наследници съпруга и двама низходящи наследяват по равни части от наследството-по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.Не е спорно по делото,че ответницата Т. В. К. няма родствена връзка с наследодателя,а е дъщеря на неговата съпруга В. П. Д.-В.а от предходен брак.

5

От писмо изх.№0890-49-031476/01.06.2022 г. на „УниКредит Булбанк“ АД /на лист 36 от делото на ДРС/ е видно,че наследодателят В. Г.ев В. е имал преди смъртта си открити три сметки в банката.Според приложеното към писмото банково извлечение /лист 38 от делото на ДРС/ на 13.10.2021 г. в 13,39 ч. по негова банкова сметка е постъпила сума в размер на 30 000 лв,заплатена му от съпругата му В. П. Д.-В.а с основание „покупка на имот ***“.След горния превод на същата дата 13.10.2021 г. в 13,52 ч. наследодателят на ищците е превел сума в размер на 28 000 лв в полза на ответницата по делото Т. В. К. при посочено основание на превода „покупка мебели“.Данни за последващ обратен превод през периода от 13.10.2021 г. до смъртта на наследодателя на *** г. на сумата от 28 000 лв от Т. К. в полза на В. В. не се съдържат в извлечението,т.е. сумата не е върната и е останала в патримониума на К..Последните данни опровергават твърдението на ответницата К. в отговора й на първоначалната искова молба,че процесната сума е била върната от нея на В..Тя се е позовала на твърдения на самите ищци в искова молба по друго дело /на листи 119 и сл. от делото на ДРС/,че първо В. на 13.10.2021 г. е превел на Т. К. сумата от 28 000 лв с основание „покупка на мебели“,а по-късно същия ден съпругата му В. В.а му е превела сума от 30 000 лв като продажна цена по сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот /апартамент в гр.Д.,,***-договор от 13.10.2021 г.,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса И. П. с район на действие ДРС на листи 126 и 127 от делото на ДРС/.Горното твърдение по цитираното дело е наведено в подкрепа на теза на ищците,че продажбата на посочения апартамент от В. В. в полза на съпругата му В. В.а след променен режим на разделност относно имуществените отношения между съпрузите е относително симулативна и прикрива договор за дарение,като един от доводите е,че продажната цена е платена фиктивно с парични средства,предоставени от продавача В. В. в полза на купувача В. В.а чрез нейната дъщеря Т. К..С изложените доводи за нищожност на продажбата на посочения апартамент като симулативен и прикриващ дарение ищците Г. В. и С. В. са претендирали по гр.д.№859/2022 г. на ДРС на основание чл.30 ал.1 от ЗН намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на запазената им част от наследството на В. В..След установяване действителното движение по сметките на В. В.,съпругата му В. В.а и дъщерята на последната Т. К. в хода на производството ищците са подали молба вх.№11829/08.07.2022 г. /на 6 лист 138 от делото на ДРС/,с която са коригирали изложената от тях фактология в първоначалната искова молба по гр.д.№859/2022 г. на ДРС,а именно,че първо на 12.10.2021 г. В. В. наредил по сметка на съпругата си В.