Решение № 236 от 08.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. К., 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100464 по описа за 2026 година

Предявен е иск, с правно основание по чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал.

4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищцата - П. Ц. К. твърди, че е страна по Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно договора, трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 619.80 лева, при сума на получаване 600.00 лева, при срок на кредита от 1 месец. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, следвало да сключи Договор за възлагане на поръчителство с дружеството „Кредит Гаранция“ ЕООД с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит.

Твърди, че сключила Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2024г. с „Кредит Гаранция“ ЕООД с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 160.20 лева.

Счита, че Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Този договор бил недействителен и на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено 1 доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Твърди, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК.

Доколкото в договора за потребителски кредит и договор за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по договора за потребителски кредит и договор за поръчителство не е индивидуализирана по никакъв начин, не става ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума.

Наред с това разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита

Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК4, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Твърди, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.

Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 2 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.1, ал.2 от Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

- нормата на чл.1 ал. 2 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. За да се приеме, че е налице нищожност е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 200% от отпусната сума;

- клаузата на чл.1 ал. 2 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на 3 потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните;

- клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, регламентиращ неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Клаузата на чл.1, ал.2 е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора;

- Договор за възлагане на поръчителство с дружеството „Кредит Гаранция“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал. 1, пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП накърняването на добрите нрави. Нарушен е основен принцип за добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 160.20 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 25% от сумата на отпуснатия кредит от 600.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, тази сума от 160.20 лева, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит;

- договорът за възлагане на поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК;

- Договор за възлагане на поръчителство е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в неин ущърб като потребител.

МОЛИ съда да приеме, че Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. сключен с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.

19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор № 50307178 за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 06.08.2024г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал. 1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Моли съда да приеме, че Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2024г сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД е нищожен на основание 4 чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.