Решение № 22 от 30.03.2020, Районен съд - Сливница

Р

Е Ш Е

Н И Е № 22 гр. Сливница,

30.03.2020 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Сливнишки районен съд, трети състав, в публично заседание на 20.02.2020г, в състав:

Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията Станкева, гр.д.№ 9, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК

– установителен иск за парични вземания по договор за цесия, предявени от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов,срещу Л.П.Д. ЕГН **********,за сумата 1 062.00лв.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, но се явява в първото по делото заседание и признава изцяло иска.

С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

Сливнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.237 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск, с правно основание: чл.415 ал.1 т.2 ГПК

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: цесионен договор, към него потвърждение за извършената цесия; договор за кредит от преводни нареждания; уведомление за цесия.

Исковите суми се дължат въз основа на неизпълнени задължения по договор за кредит „Бяла карта“ № 458914 от 15.03.2016г между „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено на ищеца за което ответник е бил уведомен за цесията.

Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед направеното признание и на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричното вземане на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на събраните убедителни писмени доказателства и направеното признание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски в общ размер от 850 лева за заповедното и исковото производство..

Воден от горното, СЪДЪТ

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.П.Д., дължи на

„Агенция за събиране на вземанията ЕАД ЕИК *********,представлявана от Николина Станчева и Мартин Деспов, сумата от 1 062.00лв., ведно със законна лихва считано от подаване на настоящата искова молба до съда – 10.01.2019 година, до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Л.П.Д. да заплати на Агенция за събиране на вземанията направените разноски в размер на 850лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд, в двуседмичен срок от узнаването за страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ

: