Решение № 992 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110168147 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 от ТЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ИРИНОПОЛИС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК 205916629, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 10 000 лв., представляваща главница за неплатени възнаграждения по Споразумение № *** № *** г. и Анекс към Споразумение № *** * № *** г., сключени между „Юробанк България“ АД и „Иринополис имоти“ ЕООД, за които вземания са издадени Фактура № *** г. и Фактура № *** г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 16200/2024 г. по описа на СРС, 119-и състав.

В исковата молба ищецът „ИРИНОПОЛИС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК 205916629, твърди, че на 07.07.2021 г. с ответника са сключили договор за сътрудничество при предлагането от Банката на кредити, както и на лизинг на активи на клиенти от сегмент малък бизнес („Малки корпоративни предприятия“). Към договора бил сключен и Анекс от 20.06.2022 г., съгласно който бил приет нов регламент за рефериране на клиенти от посредника към Банката и за удостоверяване привличането на тези клиенти, в т.ч. определяне на фиксиран максимален размер на заплащаното на посредника възнаграждение.

Съгласно раздел III, чл. 5 от договора ответникът се е задължил да заплаща възнаграждение на ищеца, изчислено като процент от усвоения кредит/ предоставеното лизингово финансиране / без ДДС / от клиент „Малък бизнес“, за който посредникът е оказал съдействие за привличане. Според уговореното в анекса размерът на възнаграждението за 1 обезпечени кредити, които не са отпуснати на база споразумения по европейски и национални програми за подпомагане, сключени с банката, е в размер на 1 %, но не повече от 5000 лв. с ДДС, платимо след усвояване на 100 % от кредита. Твърди се, че ищецът е посредничил между Банката- ответник и „Стратус Инженеринг“ ЕООД за сключване на договор за кредит за сумата от 552 500 лв., като след усвояване на кредитната сума, ищецът е издал Фактура № *** г. на стойност 5000 лв. Ищецът е посредничил също и за сключване на договор за кредит между банката ответник и „Тотал Нуово“ ЕООД за сумата от 1 500 000 лв., усвоена на два транша – през м. март и м. ноември, 2023 г., за което след пълното усвояване на кредита, ищеца издал Фактура № *** г. на стойност 5000 лв. Ответникът не заплатил дължимите възнаграждения. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски по делото.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 16200/2024 г. по описа на СРС, 119-и състав. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото следните документи – Договор за кредит, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Тотал Нуово“ ЕООД; Договор за кредит, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Стратус Инженеринг“ ЕООД; Извадка от системата на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД относно талоните, генерирани за кредитите на „Тотал Нуово“ ЕООД и „Стратус Инженеринг“ ЕООД.

Моли за допускане на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване, че ищецът е посредничил при сключването на договорите за кредит между ответника от една страна, и „Тотал Нуово“ ЕООД, и „Стратус Инженеринг“ ЕООД, от друга.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. Р. И., с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че между страните са възникнали облигационни отношения по Споразумение № *** № *** г. и Анекс към Споразумение № *** * № *** г., за извършване на посредничество от ищеца при сключване на договори за кредит/ лизинг на активи от ответника с трети лица. На посредника се дължи еднократно възнаграждение от банката ответник в размер на 1 %, но не повече от 5000 лв. с ДДС, платимо след пълно усвояване на кредита. Поддържа, че между страните по делото била постигната уговорка, уредена в чл. 5, ал. 6 от процесното Споразумение, банката да преустанови плащане на възнаграждението за посредничество, когато кредитната експозиция на клиентите, привлечени от посредника, с просрочие повече от 30 дни, надвиши 5 % от общата кредитна експозиция на всички привлечени от него клиенти. Било уточнено, че наличието на тази предпоставка се преценява спрямо края на месеца, за който се отнася плащането. Твърди се, че от счетоводната система на банката към края на месец юли 2023 г. до края на месец ноември 2023 г. се установявало, че експозицията на клиенти с просрочени кредити над 30 дни е надвишила 5 % / била е над 12 %/ от общата експозиция на клиенти, насочени от ищеца, поради което било отказано заплащане на възнагражденията по процесните две фактури.

Освен това ответникът отказал да заплати възнаграждение за осъществена дейност по посредничество във връзка със сключения Договор за кредит с „Тотал Нуово“ ЕООД, тъй като последното дружество също осъществявало дейност по посредничество за привличане на клиенти с „Юробанк България“ АД. Сочи, че договорът с ищеца бил прекратен на 19.12.2024 г. с писмо уведомление, връчено на управителя на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства.

Ответникът възразява срещу искането на ищеца по чл. 190 за представяне на Извадка от системата на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД относно талоните, генерирани за кредитите на „Тотал Нуово“ ЕООД и „Стратус Инженеринг“ ЕООД, като не необходимо поради липсата на оспорване на извършеното рефериране от ищеца при получаване на кредит от „Тотал Нуово“ ЕООД и „Стратус Инженеринг“ ЕООД. Възразява срещу искането за допускане на двама свидетели като недопустимо, на осн. чл.164, ал.1, т.5 от ГПК. Прави искане за 2 допускане на един свидетел, при режим на довеждане от ответника, за установяване на процедурите на банката по договори за посредничество, проверка и отчитане на дейността на посредниците, преценка и ред за плащане на възнаграждение по споразуменията, прекратяване на този тип договори и уведомяване. Моли за допускане на съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в отговора задачи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С обявения за окончателен доклад по делото, приет без възражения от страните, с определение от проведеното на 06.06.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения по Споразумение № ***, № *** г. и Анекс № *** г. към Споразумение № *** *, за извършване на посредничество от ищеца, при предлагането от банката- ответник на кредити и лизинг на активи, на Клиенти от сегмент „Малки корпоративни предприятия“.

Между страните, със сключения Анекс, е уговорено, че на посредника се дължи еднократно възнаграждение от банката ответник в размер на 1 %, но не повече от 5000 лв. с ДДС, платимо след пълно усвояване на кредита от клиента, насочен чрез посредничеството на ищеца.

Между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Стратус Инженеринг“ ЕООД е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ за сумата от 552 500 лв., изцяло усвоен на 21.07.2023 г., за подписването на който ищецът е извършил дейност по посредничество.

Между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Тотал Нуово“ ЕООД е сключен договор за банков кредит, за продукт „Бизнес помещения“ за сумата от 1 500 000 лв., изцяло усвоен на 07.11.2023 г., за подписването на който ищецът е извършил дейност по посредничество.

Ищецът е издал Фактура № *** г. и Фактура № *** г., всяка на стойност от 5000 лв., представляващо възнаграждение за осъщественото от него посредничество за сключването на договора за банков кредит между ответника и „Стратус Инженеринг“ ЕООД, респ. – между ответника и „Тотал Нуово“ ЕООД.

Предвид въведените с ИМ твърдения и наведените в ОИМ възражения, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за посредничество, с посоченото в исковата молба съдържание, изпълнение на възложената от ответника поръчка, за което ищецът се е отчел, изискуемост и размер на възнагражденията.

В тежест на ответника е възложено да установи фактическите твърдения, правоизключващи спорното право, а именно – наличието на уговорка в чл. 5, ал. 6 от процесното споразумение, предвиждаща правото на банката ответник да преустанови плащане на възнаграждението за посредничество, когато кредитната експозиция на клиенти, привлечени от посредника, с просрочие повече от 30 дни, надвиши 5 % от общата кредитна експозиция на всички привлечени от него клиенти, както и сбъдването на тези предпоставки в случая.

От допуснатите и приети по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети две Споразумения с № *** г. и № *** г. с подписан към него Анекс № *** г., сключени между страните по делото, по силата на които същите са се споразумели да си сътрудничат при предлагането от Банката на кредити и лизинги на активи на клиенти от сегмента „Малък бизнес“, т.е. с годишни приходи от продажби до 3 000 000 3 лв. По силата на сключените споразумения, посредника /настоящ ищец/ се задължавал да препоръчва на своите клиенти да кандидатстват за кредити/лизинги при Банката /ответника/; да запознава своите клиенти с условията за отпускане на кредити/лизинги, предоставяни от банката и да им оказва помощ при набавянето и оформянето на документите, необходими за кандидатстване, включително и на документи, касаещи обезпечението; да предоставя на съответния Клиент талон по образец, Приложение № 2, който попълнен и подписан от страните /посредник и клиент/ с поставен входящ номер от банката, удостоверявал, че Клиентът е привлечен от посредника; да предоставя на банката фактура, изготвена въз основа на броя и размера на усвоените кредити/лизинги от Клиенти, насочени към банката, до 10-о число на месеца, следващ месеца на усвояване на всеки кредит/лизинг; да уведомява банката писмено за всички промени в правния си статус; да информира банката за всяка неблагоприятна по отношение на насочения от него клиент информация, станала му известна преди, по време на одобрението на кредита на същия клиент или след отпускането, която би могла да се отрази неблагоприятно на платежоспособността на клиента, с оглед редовното изплащане на задълженията към банката, стабилността на бизнеса на клиента и др.

За горните задължения на Посредника, банката се задължавала да му заплаща възнаграждение /определено в Раздел III, чл.5, ал.1 – ал.8 от Споразумението/, изчислено като процент от усвоения кредит/предоставено лизингово финансиране (без ДДС) от клиент „Малък бизнес“, за който посредника е оказал съдействие за привличане по реда на споразумението. С подписания Анекс от 20.06.2022 г., в чл.3, ал.1, страните приели да се въведе максимален размер (лимит) на възнаграждението, дължимо на посредника по чл.5, ал.1 от Споразумението, в размер на 5 000 лв.с вкл. ДДС и да се промени изплащането му от двуетапно на еднократно, след пълно усвояване на отпуснатия на клиента кредит.

В чл.5, ал.2, т.1-5 от Споразумението, страните се съгласили, че възнаграждението се дължи на посредника, в случай, че паричните задължения по договора за кредит/лизинг, за които се отнася конкретното възнаграждение се заплащат редовно от отпускането на кредита /т.1/; че Клиентът изпълнява точно всички задължения по договора за кредит/лизинг /т.2/; че Кредитът/лизингът, за който се дължи възнаграждението, не е предсрочно погасен /т.3/; че Посредникът изпълнява добросъвестно и с дължимата грижа поетите от него задължения по споразумението /т.4/ и са изпълнение другите условия за плащане, посочени в Раздел III, в т.ч. не са налице условия за отказ или преустановяване на плащането на възнаграждението.