Решение № 2125 от 15.11.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр.София,

15.11.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6009 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени първоначални искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и евентуални насрещни кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.Х.С.“ ООД (БХС) твърди в исковата си молба, че с договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г.

(Договора), сключен между него като Възложител и ответника „С.Д.Д.” ЕООД (СДД), като Изпълнител, „С.Д.Д.” ЕООД се задължил, срещу възнаграждение, да организира, контролира и изпълни дейностите по обновяване/реновиране на хотел "Глобус", к.к. "С.Б.". Сочи, че за извършените строително - монтажни работи (СМР) ответникът носи гаранционна отговорност в сроковете по Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а в чл. 11 ал. 6 от Договора се предвиждало заедно с подписване на приемо - предавателен протокол за приемане на работата изпълнителят да предаде на възложителя Банкова гаранция с размер на покритието 70 457.75 лева и срок от 24 месеца, считано от датата на протокола.

Допълва, че съгласно чл. 12 ал. 2 от договора, в случай на скрити дефекти на изработеното, Изпълнителят е длъжен да ги отстрани за своя сметка, а ако не стори това Възложителят имал право да иска заплащане на разходите, необходими за поправки, респективно да усвои съответната сума, необходима за отстраняване на дефектите от банковата гаранция.

Ищецът твърди, че изпълнил всички свои ангажименти по Договора, включително за заплащане на договорената цена в пълен размер. Пояснява, че съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора крайният срок за изпълнение на всички договорени дейности бил 15.04.2014 г., като съгласно договореното между страните сроковете започвали да текат от по-късната от следните две дати: датата на получаване на авансовото плащане по чл. 3 от Договора и/или подписването на протокол за предаване на обекта. Сочи, че авансовото плащане било извършено чрез два банкови превода - на 12.09.2013 г. по фактура 2340/12.09.2013 г. и на 19.09.2013 г. по фактура 2353/19.09.2013 г.

Предаването на обекта от възложителя на изпълнителя било извършено поетапно с 3 протокола от 15.09.2013 г, 23.09.2013 г. и 03.10.2013 г., т.е. договореният срок за изпълнение следвало да се удължи с времето от 15.09.2013 г. до 03.10.2013 г. -17 дни.

Твърди още, че Приемо-предавателен протокол за извършената работа бил подписан на 31.05.2014 г. със закъснение от 45 дни спрямо договорения срок - 15.04.2014г., но приспадайки по-късното предаване на обекта на изпълнителя със 17 дни, забавата за приключване на договорените работи в определения срок била 28 дни, т.е. в периода 03.05.2014 г. – 31.05.2014 г.

Във връзка с посочената забава и на основание чл. 14 ал. 3 от Договора, ищецът твърди, че има право да получи неустойка в размер на 0.2% от стойността на Договора, но не повече от общо 30% от нея. Сочи, при стойност на договора 2 500 000 лева и забава от 28 дни, дължимата неустойка е в размер на 140 000 лева.

Твърди още, че след приемане на обекта били открити множество скрити дефекти по смисъла на чл. 12 ал. 1 от Договора.

Същите били описани в два броя констативни протоколи от 12.12.2014 г. и 12.03.2015 г. Твърди, че ответникът бил уведомен незабавно по електронен път за откритите недостатъци, но въпреки това той не изпълнил задължението си за отстраняване на скритите дефекти, както и това да предостави банкова гаранция.

БХС сочи, че с писмо от 01.04.2015 г. до ответника ищецът го поканил да отстрани възникналите гаранционни дефекти и недостатъци или да заплати тяхната стойност, както и да предостави банкова гаранция за евентуални скрити дефекти в размер съобразно чл. 11 ал. 6 от Договора, но поради липсата на ответна реакция, се наложило ищецът да отстрани за своя сметка констатираните недостатъци, преди предстоящия сезон лято 2015 г. и настаняване на туристи в хотела, като възложил работата на трети лица, за което заплатил сумата от 19 940. 46 лева.

С оглед изложеното, БХС моли съда да постанови решение, с което да осъди СДД да му заплати 140 000 лева - представляващи неустойка за забава за период от 28 дни и 19 940.46 лева, представляващи заплатена стойност за отстраняване на скрити дефекти, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното разплащане.

В законоустановения срок ответникът

„С.Д.Д.” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на договорна неустойка намира, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не направил възражения към датата на приемане на работата, включително относно срока.

Поддържа, че сключеният между страните договор е такъв за изработка и възложителят по него имал три основни задължения – да заплати възнаграждение по начина и в сроковете, уговорени в договора, да предостави на изпълнителя фронт за работа и да приеме изработеното. Ищецът бил в неточно изпълнение и на трите посочени негови задължения.

Твърди още, че договорът предвиждал авансови плащания, междинни плащания при доставка на материали на обекта и плащания въз основа на месечни протоколи за реално изпълнени строителни и ремонтни работи и доплащане след приемане на изработката. Този начин на плащане давал възможност на изпълнителя своевременно да поръчва материали и да се разплаща със своите работници и подизпълнители. Спазването на схемата за плащане се явявало част от същественото договорно съдържание, поради което отклонения в плащанията спрямо договорените срокове съставлявало неизпълнение на съществено задължение на възложителя и го поставяло в забава по отношение на изпълнението на договорните му задължения. Сочи, че за междинните плащания се издавали месечни фактури, които се разплащали между първо и седмо число на месеца, в който има по-ранно издадена фактура. Възложителят бил в системно неизпълнение на задълженията си за междинни плащания, както следва: по отношение на Акт №1 за извършени СМР от 30.10.2013г. и издадена фактура с номер **********/01.11.2013 г. плащане било получено на 20.11.2013 г., като при 13 дни забава ищецът дължи неустойка в размер на 1 390.64 лева; по Акт № 2 за извършени СМР от 29.11.2013 г. и издадена фактура с номер **********/02.12.2013 г. плащане било получено на 08.01.2014 г., като при забава от 32 дни ищецът дължал неустойка в размер на 2 948.75 лева; по Акт № 4 за извършени СМР от 31.01.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.02.2014 г. плащане било направено на 12.02.2014 г. частично в размер на 48 450.51 лева и при забава от 5 дни ищецът дължал неустойка от 484.51 лева, а на 27.08.2014 г. бил платен остатъкът в размер на 24 038-86 лева със закъснение от 201 дни, за което се дължала неустойка в размер на 4 807.77 лева; по Акт № 5 за извършени СМР от 28.02.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.03.2014 г. плащане било получено на 14.03.2014 г. и при забава от седем дни се дължала неустойка в размер на 1 996.04 лева; по Акт № 6 за извършени СМР от 28.03.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.04.2014 г. плащане било получено на 15.04.2014 г. и при забава от 8 дни се дължала неустойка в размер на 1 513.98 лева; по Акт №8 за извършени СМР от 30.04.2014г. и издадена фактура с номер **********/02.05.2014 г. плащане било получено на 10.06.2014 г. като при забава от 34 дни неустойката била 8 366.73 лева по Акт № 9 за извършени СМР от 29.05.2014г. изпълнителят е издал фактура е номер **********/01.06.2014г. било получено частично плащане на 14.07.2014 г. в размер на 12 381.28 лева, като за забава в размер на 37 дни неустойката е 916.21 лева, а доплащане в размер на 61 906.42 лева било получено на 27.08.2014 г. със закъснение от 81 дни, за които неустойката е в размер на 10 028.84 лева. Или общият размер на дължимата неустойка е в размер на 32 453.47 лева Ответникът твърди още, че ищецът не му предоставил пълен и постоянен достъп до обекта. Сроковете за предаване на обекта и за приключване на работите били взаимообвързани, а ищецът предал обекта със закъснение. Забавата на възложителя по договора освобождавала изпълнителя от неговата евентуална забава в крайния срок на изпълнение при условията на чл. 96 ЗЗД. Не можело да се приеме, че срокът за изпълнение се удължавал с точно толкова, с колкото била забавата на възложителя. Забавата на възложителя нарушавала съществено линейния график, поради което освобождавала изцяло изпълнителя от неговата забава.

На следващо място ответникът сочи, че в хода на изпълнението на дейностите по договора ищецът системно препятствал нормалното изпълнение на задълженията му чрез лоша координация между работите, които е възложил на различни изпълнители, което довело до невъзможност да бъдат изпълнени поетите задължения, включително и по отношение на договорените срокове, което е причината за отклонения в графика за изпълнение и в крайния срок за завършване на изработката, за което ищецът бил уведомяван. Конкретно посочва, че изграждането на фасади и балкони и подмяна на вертикални щрангове в помещенията били възложени на други изпълнители, а това били дейности, предхождащи предмета на сключения договор между страните, доколкото ответникът е следвало да осъществи довършителни работи и работи по обзавеждане, включително полагане на мокети, латекс и тапети по стени, пердета и друг текстил. Такива подизпълнители били „И.“ и „О.“. „И.“ извършвали СМР по фасади и балкони, които, за да спестят разходи за скеле осъществявали достъпа до балконите пред стаите и коридорите. Това представлявало непреодолима пречка пред извършваните от ответника довършителни работи и работи по обзавеждане, те ги възпрепятствали и забавяли.

СДД твърди още, че ищецът е в забава и по отношение на приемането на работата, тъй като е бил поканен за това, като му е изпратен проект на приемо-предавателен протокол с електронно писмо от 19.05.2014г., когато работите били завършени. Нова поканата била отправена отново на 23.05.2014 г., включително като бил определен ден и час за подписване на протокола за приемане. Сочи, че на 13.06.2014 г. била изпратена трета покана за уреждане на отношенията по повод приемането на обекта, на която не било отговорено по никакъв начин. Сочи, че

Анекс 1 от 21.08.2014 г. към Договора било уговорено извършването на допълнителни видове дейности, изпълнението на които неминуемо удължавало срока на договора с необходимия срок за изпълнение на тези дейности.

Поддържа, че подписването на приемо-предавателен протокол на 31.05.2014 г. не е по негова вина, тъй като ищецът закъснял с предаване на обекта със 17 дни. Освен това крайният срок по линейния график бил 30.04.2014 г., а не до 15.04.2014 г. Следователно, крайният срок за изпълнение се явявал 17.05.2014 г., а на 19.05.2014 г. СДД канили ищеца да приеме извършената работа.

Отделно излага съображения и за неправилно изчислен размер на претендираната неустойка, поради изчислението й за 45 дни, а не за претендираните 28 дни, както и поради намаляване на цената по договора с 312 059.05 лева.

Поддържа още, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави поради уговарянето й върху цялата стойност на договора, а не върху неизпълнената част.

По отношение на иска за заплащане на стойността за отстраняване на скрити дефекти в размер на 19 940.46 лева, СДД оспорва твърдението на ищеца, че ответникът носи гаранционна отговорност по Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, тъй като договорените работи предмет на процесния договор не попадат в обхвата на горната Наредба. Отделно твърди, че не е спазена процедурата по чл. 12 от Договора от 11.09.2013 г., където е определен механизмът за реализиране на гаранционната отговорност на изпълнителя, чрез установяването им от обща комисия. Във връзка с изложеното оспорва представените от ищеца констативни протоколи, като в допълнение посочва, че в голямата си част се касае за експлоатационни, а не гаранционни скрити дефекти (напр. изгорелите осветителни тела). Твърди още, че част от констатираните от ищеца дефекти са извън съдържанието на Приложение 1 към Договора от 11.09.2013 г. и същите са били изпълнени от други изпълнители. Други пък изобщо не можели да се квалифицират като скрити дефекти (напр. счупени страници на дивани) – същите били явни недостатъци и за тях следвало да е направено възражение при подписване на протокола по чл. 11, ал. 2, б. „б“ от договора, а същият бил подписан без забележки. Твърди още, че в обекта, предмет на Договора, е имало наводнение и част от претендираните дефекти са се получи в резултат от него.