Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1574 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12340/2024
Вид
Решение № 1574
Подписан
07.04.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330112340 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и 26, ал. 1 от ЗЗД на Г. С. Й., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „********“ № ***, ет. **, оф.

**, чрез адв. *** срещу „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от Р. К. Л. за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № *****/14.05.2024г. на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално прогласяване нищожността на клаузата от договор предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 270 лева, поради противоречие с добрите нрави. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит *****/14.05.2024г за сума от 1000 лева за срок от 30 дни при ГЛП 36% и ГПР 42.58%. Общата дължима сума е 1030 лева. Длъжника следва да представи обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора потъчителство на трето лице, което да отговаря на условия или банкова гаранция. При непредставено обезпечение се дължи неустойка в размер на 0.9% от усвоената сума дневно, за всеки ден, или 270 лева за срока на 1 договора. Договорът е недействителен. В договора не е посочена коректно крайната дължима сума. Записана е 1030 лева, но действително е 1300 лева.

Неустойка не е включена в ГПР. Същата представлява допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Клаузата въвеждаща това задължение следва да се приеме за нищожна, тъй като целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В предоставения срок за отговор ответника потвърждава сключването на договора и усвояването на заемната сума. Възразява срещу твръденията за недействителност на клаузата за неустойка. Отрича недействителността на договора.

Съдът, като прецени доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ се явява кредитор на ищеца, който от своя страна е сключил договора като потребител. Поради това сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание се явява потребителски и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

На първо място настоящия състав констатира, че договора не отговаря на изискванията на ЗПК за форма. Липсва предписаната писмена такава. На следващо място съобразно отправените възражения от ищеца за недействителност на договора поради нарушение на ЗПК досежно начина на определяне на ГПР съдът намира, че неустойката представлява разход, който трябва да участва при формиране размера на ГПР. Същата е дължима на вноски и задължението за заплащането и е породено още със сключване на договора. По делото не се твърди и не се установява, това вземане да е отчетено при формиране на ГПР, поради което съдът счита, че е налице нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Наред с това следва да се отбележи, че предвиждането на такова задължение, излизащо извън присъщите функции на неустойката, навежда прикриване на допълнително възнаграждение, а от там и несъответствие на договорената лихва с действителната такава. Ето защо съдът намира, че са налице нарушения на ЗПК водещи до недействителност на 2 договора на основание чл. 22 от ЗПК. Предвид това предявения главен иск е основателен и следва да се уважи. С оглед на положителното произнасяне по него съдът не се дължи разглеждане на предявения евентуален иск за действителността на клаузата за неустойка.

Поради изхода на делото на ищеца следва да се присъдят сторените разноски от 54,60 лв. за държавна такса.

Тъй като същият е бил представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на ЕАД ***** представлявано от адв. ***, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. По отношение притендирания ДДС съдът намира, че не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС, тъй като съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената от адвоката в полза на доверителя му услуга следва да се осъществи от самия него при фактуриране на услугата.

На ответника разноски не се дължат.

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Г. С. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „********“ № ***, ет. **, оф. **, и „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от Р. К. Л. договор за потребителстки кредит от 14.05.2024г. г. на основание чл. 22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от Р. К. Л. да заплати на Г. С. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

*******, ул. „********“ № ***, ет. **, оф. ** сумата от 54,60 лв.(петдесет и четири лева и 60 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от Р.

К. Л. да заплати на Еднолично адвокатско дружество ***** с ЕИК ***** с адрес гр. *******, ул. „********“ № ***, ет. **, оф. **, представлявано от С.

Й. сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатуратаа.

3

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4