Решение № 255 от 07.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000500273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 266255 от 27.10.2021 г. по гр.д. 12627/2018 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е отхвърлен предявения от М. И. М. с ЕГН ********** от гр. *** против „Бул Инс” АД с ЕИК: 831830482 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи сумата от 26 961.20 лв. по изпълнителен лист от 03.01.2011г., издаден по влязло в сила съдебно решение по гр. д. 3096 от 2007г. на СГС и предмет на изпълнение по изпълнително дело 484 от 2011г. по описа на ЧСИ М. П. с номер *** на КЧСИ и с район на действие - СГС. Поради това, М. е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1760 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата в първата инстанция (чрез адв. В. Т. от САК) с оплаквания за неговата неправилност, а именно: несъгласие с изводите на СГС, че е налице достоверна дата три молби, приложени по изпълнителното дело от страна на взискателя „Бул Инс” АД, с които се прекъсва погасителната давност. Счита се, че молбите приложени на лист 47, 49 и 50 от изпълнителното дело, които са от дати: 30.06.2014г., 26.08.2015г. и 07.03.2016г. нямат достоверна дата, а им е придаден вид, че се входирани в посочените дни без това да отговаря на действителността. Поради това се счита, че тези молби са входирани на една много по-късна дата, когато изпълнителното дело е било вече перемирано. Счита се, че перемпцията е настъпила още на 05.04.2013г. след изтичане на двугодишен срок от образуване на изпълнителното дело, доколкото по него не са искани 1 изпълнителни действия от взискателя. При условия на евентуалност се предлага, че ако съдът приеме, че перемпция не е настъпила на 05.04.2013г. тя е настъпила в редица моменти след това, предвид изтеклите множество двугодишни периоди на непоискване на изпълнителни действия. Поради това се счита, че наложеният от ЧСИ П. запор върху трудово възнаграждение от 07.01.2017г. няма ефект по отношение на давността. Намира се, че от последното валидно извършено изпълнително действие е започнало да тече нова погасителна давност, която е изтекла.

Поради изтъкнатите аргументи, М. М. желае отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявения иск по чл. 439 ГПК да бъде уважен.

Претендират се всички направени разноски по делото.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Също претендира разноски.

По делото в САС е допуснато и прието ново доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК – съдебно-техническа експертиза за техническо изследване на три броя документи по изпълнителното дело на ЧСИ П., а именно – молба с вх. номер 24434 от 30.06.2014г., молба с вх. номер 37313 от 26.08.2015г. и молба с вх. номер 11202 от 07.03.2016г., всичките от взискателя „Бул Инс” АД, находящи се на листове 47, 49 и 50 от ИД 484 от 2011г. на същия съдебен изпълнител.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

Предмет на исковото производство е предявен от М. И. М. срещу „Бул Инс“ АД отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 26 961.20лв.

В исковата молба ищцата излага, че е длъжник по изп.д.№ 20118510400484 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, а взискател „Бул Инс“ АД, в полза на когото е издаден на 03.01.2011г. изпълнителен лист въз основа влязло в сила съдебно решение от 20.05.2010г. по гр.д.№ 3096/2007г. на СГС за сумата 16 650лв.-главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди; 6 130лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 02.08.2004г.02.08.2007г. и сумата 4 181.20лв. присъдени разноски. В деня на образуването му05.04.2011г., освен покана за доброволно изпълнение, ЧСИ изпратил запорни съобщения до различни банки за налагане запор върху вземанията й по банкови сметки. Впоследствие на 08.03.2013г. бил наложен запор и върху вземанията й по банкова сметка в „Сибанк“ АД, след което за времето до м.01.2017г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия. На 07.01.2017г. получила съобщение за наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Сочи, че при справка в делото се съдържат три молби на взискателя от 30.06.2014г., 26.08.2015г. и 07.03.2016г. Твърди тези молби да са антидатирани, не съставляват искания за предприемане на същински изпълнителни действия и въз основа на тях реално такива не са били 2 извършвани от съдебния изпълнител, като единствената им цел била да се поддържа висящността на изпълнителното производство без действително намерение за осъществяване на редовен изпълнителен способ насочен към постигане на принудително удовлетворение, поради което не следва да се зачитат. С оглед на това навежда, че последното валидно извършено изпълнително действие е запора от 08.03.2013г., на която дата е била прекъсната погасителната давност за вземанията и започнал да тече нов давностен срок. След това не са били предприемани други изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 08.03.2015г., а извършеното след настъпилата перемпция действие по запор върху трудовото възнаграждение през м.01.2017г. не е валидно и не произвежда прекъсващ давността ефект.

Твърди погасителната давност за вземанията да е изтекла на 08.03.2018г. и в този смисъл не дължи паричните суми по изпълнителния лист.

Ответникът оспорва иска с доводи, че не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за перемпция на изпълнителното производство, тъй като не е бездействал, а е бил активен с подаването до ЧСИ на няколко молби след м.08.2013г. съдържащи искания за намиране и прилагане на способи за изпълнение върху секвестируемо имущество. Счита за недоказано оспорването на ищцата за тяхното антидатиране. Навежда, че по изпълнителното дело са постъпили суми в погашение на вземанията въз основа наложения запор върху трудовото възнаграждение от 2017г., без ищцата да се е позовавала на посочената норма пред ЧСИ или да е подавала жалба по чл.435, ал.2 ГПК. Поддържа това действие да е валидно и предприето в рамките на погасителната давност.

Предвид изявленията на страните пред въззивния съд, то безспорни се явяват следните факти и обстоятелства, а именно:

На 03.01.2011г. в полза на „Бул Инс“ АД е издаден изпълнителен лист въз основа влязло в сила съдебно решение от 20.05.2010г. по гр.д.№ 3096/2007г. по описа на СГС,I-1 състав, с което ищцата е осъдена да заплати сума в общ размер на 26 961.20лв., от които 16 650лв.главница, представляваща обезщетение за причинени при ПТП имуществени вреди, 6 130лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 02.08.2004г.-02.08.2007г. и 4 181.20лв. разноски по делото.

Въз основа изпълнителния лист и по молба на дружеството на 05.04.2011г. е образувано изп.д.№ 20118510400484 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, в която поискано проучване имущественото състояние на длъжника и възложено на съдебния изпълнител да избере начин на принудително изпълнение по чл.18 ЗЧСИ.

На 05.04.2011г. до длъжницата била изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена на 08.04.2011г., изискани са справки от различни институции, както и наложени запори върху банкови сметки в шест кредитни институции с изпратени запорни съобщения.

Впоследствие на 08.03.2013г. са изпратени нови съобщения за запори върху сметки в същите банки, както и в „Сибанк“ АД. Въз основа на тях по изпълнителното дело не са постъпили суми, тъй като в част от банките длъжницата не е имала разкрити банкови 3 сметки, в други е имала сметка, но без наличност и постъпления, които впоследствие са били закрити, а по сметка в „ЦКБ“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД е получавала социални помощи и поради несеквестируемост запорите по тях са били отменени от ЧСИ. Към тази дата 08.03.2013г. други изпълнителни действия не са били извършвани.

Данни за последващи изпълнителни действия по делото са налични от 07.01.2017 г., когато ЧСИ П. е наложил запор върху получаваното от М. М. трудово възнаграждение в „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Спорен пред настоящата инстанция се явява следния въпрос: дали следните документи молба с вх. номер 24434 от 30.06.2014г., молба с вх. номер 37313 от 26.08.2015г. и молба с вх. номер 11202 от 07.03.2016г., всичките от взискателя „Бул Инс” АД, находящи се на листове 47, 49 и 50 от ИД 484 от 2011г. на същия съдебен изпълнител, съдържащи искания за справки за имуществото на длъжника и за налагане на запори по банкови сметки, са с достоверна дата и какво отношение те имат към перемпцията по делото и давността, доколкото се касае за предявен иск по чл. 439 ГПК.

САС не споделя изводите на първоинстанционния съд, че датите на тези три документа са достоверни. Съображенията за това са свързани с изслушаната пред втората инстанция съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от в.л. В. Б. от Института по криминалистика към МВР. Същата се възприема от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно изготвена, още повече, че трите молби са изследвани в оригинал от вещото лице, след като е постановено изнасяне от кантората на съдебния изпълнител на цялото изпълнително дело.

Заключенията на в.л. Б. са, че хартията и на трите молби - обекти на експертизата е от един и същи вид, дебелина, структурни белези и оптични свойства. Една и съща по физикооптични свойства химикална паста е ползвана върху трите молби. И трите молби са отпечатани на едно и също печатащо устройство/лазерен принтер/ по едно и също време или в близък времеви период, което изключва датите върху тях да са достоверни, или поне две от трите дати.

Това заключение се допълва и от изслушаната в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, в която друго вещо лице сочи, че деловодната система в електронен вид на ЧСИ технически позволява генериране и запазване на номер във входящия регистър от конкретна дата без попълване на данни с възможност по-късно да бъде направено това, респ. за последваща промяна във вече въведените данни. Доколкото входящите номера и дати върху трите броя молби са върху стикери, представляващи разпечатки от деловодната система и входящия регистър на ЧСИ П., то двете експертизи дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че трите процесни молби на „Бул Инс” АД (или поне две от тях) са депозирани на други дати, различни от посочените върху тях, т.е. те нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Следователно, по другия спорен въпрос пред настоящата инстанция, а именно – кога е настъпила перемпция по делото, то последното изпълнително действие, което е извършено 4 преди наличието на посочените три броя молби на „Бул Инс” АД, е изпращането на запорно съобщение на 08.03.2013 г. до „Сибанк” АД (л. 44 от изпълнителното дело). Т.е. перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила по право на 08.03.2015 г.

Следва да се отбележи обаче, че предявената искова претенция не е за установяване факта на перемпция и кога е настъпила тя, а е за това, че вземането на застрахователя към ищцата М. е погасено по давност. Разликата между перемпция и погасителна давност е съществена, безспорна (и в теорията, и в практиката), поради което не е необходимо да бъде изяснявана тук.

Защитата на длъжника с иска по чл.439 ГПК цели със сила на пресъдено нещо да се отрече съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или прекрати започнало принудително изпълнение. Оспорването може да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (ал.2). Твърдението на ищцата за изтекла погасителна давност на вземанията след влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е такъв факт. Дали образуваното изпълнително дело е прекратено поради перемпция не съставлява самостоятелно основание на иска, защото настъпването й няма за правна последица погасяване на вземането.