Решение № 515 от 02.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Р. Г. Стоименова като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002102815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. М. А., чрез адв. П. Б., против решение № 36 от 1 февруари 2023 г., постановено по в.гр.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, с което е отменено решение № 261224 от 30 декември 2021 г., постановено по гр.д. № 5495/2019 г. по описа на Районен съд Перник, в частите му, с които е отхвърлено искането на А. да му бъде определен разширен режим на лични отношения с детето Марио С.ов А. и вместо него на основание чл. 59, ал. 9 СК определеният режим на лични контакти е изменен, като бащата има право да вижда и взема при себе си детето с преспиване със задължение да го върне на майката от и на място, определено по предварително съгласие с детето и работещия с него психолог в присъствието на посочено от тях лице извън разширения кръг на детето, учител/възпитател/социален работник/психолог, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 16:00 часа в неделния ден; по време на официалните религиозни празници, ваканциите на детето, рождения му ден и личните празници на бащиното му семейство при условия, подробно описани в диспозитива на решението; както и в други интервали от време, при наличие на съгласие от страна на майката и на желание от страна на детето; в частта му, с която въззивният съд е постановил на основание чл. 138а, ал. 3 СК ползване от страна на Е. Г. П. и С. М. А. на задължителни социални услуги – самостоятелно и заедно с детето, за 1 установяване на ефективна комуникация помежду си; в частта му, с която ДСП – Перник и ДСП – Лозенец, гр. София, са задължени да предприемат действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. Срещу решението в същите части, както и в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено и са отхвърлени исковете по чл. 131, ал. 1 и чл. 132, ал. 1, т. 1 СК на Е. Г. П. за ограничаване на родителските права на бащата С. А. спрямо детето Марио С.ов А. и изменение на личните мерки чрез редуциране на режима, е подадена касационна жалба от Е. П..

Касационното обжалване е допуснато и по двете касационни жалби с определение № 4177 от 19 декември 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: при констатиран тежък родителски конфликт в интерес на детето ли е съдът да регламентира такъв режим на лични контакти с родителя, при който отделни условия за осъществяване на срещите с малолетното дете се определят по решение на самото дете и трети лица.

При отговора на въпроса следва най-напред да се има предвид тР.та съдебна практика на ВКС (напр. решение № 205 по гр.д. № 3969/2022 г., IV г.о., решение № 274 по гр.д. № 2323/2023 г., IV г.о., и др.), според която съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в ППВС № 1/1974 г., които са актуални и при действието на настоящия Семеен кодекс. Поконкретно, съдът е длъжен да вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се определя режима на личен контакт; полаганите до момента от него грижи; желанието и способността му да се грижи за детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност, да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждане на детето от трети лица и от своите родители; привързаността на детето към родителя, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето, свързана с отчуждението. Установената съдебна практика не възприема мнението и желанията на детето като абсолютна и найважна отправна точка при определяне на режима на личните отношения. Това разрешение взема предвид честото въвличане на децата в родителския конфликт и изразяваната от тях привързаност към единия или другия родител, без да могат да оценят комплексното въздействие и значимостта за тяхното развитие на връзката им и с двамата родители. Следва да се вземе предвид, че във всички случаи се касае за ненавършили пълнолетие деца, за които законодателството (напр. чл. 130, ал. 3 и 4 СК, чл. 3, ал. 2 ЗЛС, чл. 4, ал. 2 ЗЛС) е предвидило известни ограничения на правновалидната им воля именно с цел 2 защита на най-добрия им интерес и като е отчетена недостатъчната им степен на зрялост и житейски опит. С оглед изложеното, не може да се очаква от малолетното дете да притежава необходимата зрялост и обективност, за да прецени само при какви условия следва да се осъществяват контактите му с родителя, неупражняващ родителските права. Намесата на трето лице в определянето на начина на срещите между родителя и детето също би могла да бъде вредна за развитието на връзката родител-дете, особено когато е формулирана от съда по начин, задължаващ детето да постига консенсус с това трето лице и придаващ еднаква тежест и отговорност на волята на малолетния и възрастния човек.

В случая във въззивното решение се приема за установено, че поведението на родителите създава у детето Марио противоречиви чувства и неправилен модел на поведение, който то би могло да пренесе след време в отношения си с връстници, противоположния пол и бъдещо семейство.

Констатирано е, че между родителите липсва директна комуникация и отношенията им са наситени с напрежение. Според изслушаните по делото вещи лица, при майката няма данни за отклонения на личността от нормата, тя е с висок родителски капацитет и полага адекватни грижи за развитието на детето, като избягва да говори пред него за бащата. При бащата също няма данни за отклонения на личността от нормата; той не се опитва да създаде негативен образ на майката, когато детето е заедно с него; не проявява тенденции към агресивно и отмъстително поведение. Бащата има за цел да участва наравно с майката в живота на Марио. А. не е склонен към упражняване на физическа агресия, както и към прояви на ревност и омраза; има леко изразена склонност към вербална агресия, ограничена до случаите на отстояване на своите права и по-различно мнение; има добър контрол над импулсите си. Относно детето Марио експертизата установява, че игрите му са характерни за възрастта и пола; при него не се наблюдават тенденции за отчужденост или тревожна привързаност спрямо някой от родителите, и не са налице признаци на конфликт на лоялност. Детето показва признаци на развита сигурна привързаност към майка си, има доверителна връзка с баща си и се държи еднакво с двамата родители, без да има отчетливи емоционални предпочитания. Към момента на експертизата не са отчетени данни за симптоми, които да предполагат наличието на непреработена травма при детето, не се наблюдава то да използва заучени изрази и фрази, които не разбира. Експертът счита, че промяната на средата ще предизвика стрес в психическото развитие на детето и ако то общува с майката и/или бащата порядко, ще развие родителско отчуждение. Свидетелите, допуснати на всяка от страните по делото, сочат, че майката, съответно бащата, са грижовни и детето се чувства добре в присъствието им. Преценявайки всички сочени обстоятелства, съдът е определил детайлизиран режим на лични отношения с бащата и е постановил мястото за предаване на детето да бъде определено по предварително съгласие с детето и работещия с него психолог в присъствието на посочено от тях лице извън разширения кръг на детето.

3

Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, касационният съд приема, че постановеният режим на лични отношения, при който детето определя условията за осъществяване на срещите, е неефективен и е в противоречие с материалния закон. Режимът следва да бъде изменен по следния начин: детето да бъде вземано от дома на майка му всяка втора и четвърта събота на месеца в 9:00 часа и връщано там в неделя в 18:00 часа.

Целта е, освен избягване на транспортни неудобства, да бъде осигурена устойчивост на средата на детето, нуждата от която освен че е естествена за всеки подрастващ, в случая е и особено явна с оглед констатациите на вещите лица за възможен емоционален стрес у Марио поради конфликта между родителите му, който лесно се изостря и би могъл да доведе до напрежение при предаване на детето между родителите на различни места. Като се съобрази обтегнатата комуникация между страните и напрежението, което се поражда при директното им общуване, е необходимо в първите пет месеца от осъществяване на режима вземането и връщането на детето да се осъществяват в присъствието на социален работник. Това би осигурило нормален контакт между родителите, какъвто след този период, със съдействието и на социалния работник, би следвало да се установи трайно между двама отговорни възрастни, активно ангажирани с отглеждането и благополучието на детето си. Поради същите съображения за лесно пораждаща се конфликтност между страните и данните за напрежение в общуването с майката, докато детето е при бащата, настоящият съдебен състав намира, че отделянето на детето от майката в продължение на един месец непрекъснато през лятната ваканция е неподходящо и следва да бъде разделено на два периода от по 15 дена, които се определят по съгласие между страните, постигнато до 30 юни на съответната година. При липса на такова съгласие контактите следва да се осъществяват в периода от 15 до 30 юли и от 15 до 30 август на съответната година. През пролетната ваканция следва да се определи режим, в който бащата да взима детето за първите три делнични дни в нечетна година и за последните три делнични дни в четна година. Освен това пребиваването на детето при единия от родителите по време на великденските и коледно-новогодишните празници следва да бъде разпределено така, че в рамките на календарната година да бъде постигнат баланс между времето, прекарано при двамата родители – детето следва да прекарва с баща си два дена – Разпети петък и Велика събота в четна година, Възкресение Христово – неделя и понеделник в нечетна година, 25-28 декември включително на всяка четна година, 29-31 декември на всяка нечетна година и 1 януари на четната година. За определените дни от ваканциите и религиозните празници детето следва да бъде вземано от бащата от дома на майката в първия от определените дни в 9:00 ч. и връщано там в последния ден в 20:00 ч. За пълноценни отношения между детето и бащата следва да се даде възможност в нечетна година детето да прекарва рождения си ден (4 май) с бащата, който в учебен ден да го вземе за времето непосредствено след края на учебните занятия до 20:00 ч. на същия ден, като го върне в дома на майката, а ако денят 4 е неучебен – да го вземе в 10:00 ч. на съответния ден от дома на майката и да го върне в 20:00 ч. на същия ден в дома на майката. Следва да се осигури и възможност детето да присъства на рождения ден на бащата всяка година, като бащата го вземе в учебен ден непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 20:00 ч. на същия ден, като бащата го върне в дома на майката, а ако денят е неучебен – от 10:00 ч. на съответния ден до 20:00 ч. на същия ден, като бащата го върне в дома на майката. Тези възможности се предоставят, тъй като става въпрос за значими лични празници, но се взема предвид учебната натовареност на детето през седмицата. При цялостното определяне на режима на лични контакти съдът отчита, че майката е родителят, който е полагал основните грижи на детето, то има близка емоционална връзка с нея и към момента заради възрастта му нуждата от общуване с нея е по-голяма, както и че между бащата и детето също има силна емоционална връзка, бащата познава нуждите на сина си и детето се чувства спокойно и сигурно при него.