Решение № 78 от 12.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря А. Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500296 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. А. Г. чрез адв. А. Д. от АК – Плевен против Решение № 11/30.01.2024 г., постановено по гр. дело № 677/2023 г. по описа на РС – Свищов, с което са отхвърлени предявените от него искове, с които иска съдът да осъди „ВИКТОРИ - 2000“ ЕООД да му плати общата сума от 2 131,47лв., от която сума: 1 159,96 лв. – за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07 до 16.08.2023 г. (чл. 128, т. 2 КТ), и 971,51 лв. – за неползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. (чл. 224 КТ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2023 г. до окончателното й изплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), въз основа на трудово отношение, породено от Трудов договор № 439/18.05.2022 г., по силата, на който Д. А. Г., като работник („пазач, невъоръжена охрана“), се задължил към „В..“ ЕООД, като работодател, да престира труда си срещу възнаграждение, което правоотношение е прекратено със Заповед № 179/17.08.2023 г. на работодателя „В..“ ЕООД, считано от 16.08.2023 г. поради неспазено предизвестие и молба по чл. 326, ал. 1 КТ на работника Д. А. Г..

1

Въззивникът Д. Г. излага доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда доводи, че не е доказан фактът, че претендираната сума е изплатена. Сочи, че първоинстанционното решение е базирано на назначената съдебно-графологическа експертиза, за която твърди, че не е годно доказателствено средство, поради липсата на компетентност от изготвилото я вещо лице. Приема, че същата не отговаря на законовите изисквания. Счита, че процесуалните права на ищеца са нарушени поради недопускане на направените доказателствени искания. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане, в условията на алтернативност моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият „В..“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Г. Н. от ВТАК, счита, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, с оглед на което от фактическа и правна страна намира 2 следното:

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл. чл. 128, т. 2 КТ /претенцията за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1159,96 лв./ и чл. 224, ал. 1 КТ /претенцията за неизплатен неизползван платен годишен отпуск в размер на 971,51 лв./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2023 г. до окончателното и заплащане – чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Д. А. Г. твърди, че от 18.05.2022 г. до 17.08.2023 г. е бил в трудово правоотношение по трудов договор от 18.05.2022 г. с ответника „В..“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“ с договорено месечно възнаграждение в размер на 710 лв., което със Заповед № 2/04.01.2023 г. е увеличено в размер на 780 лв.

Със Заповед № 179/17.08.2023 г. на работодателя – ответник на основание чл. 326, ал. 1 КТ и неспазено предизвестие съгласно трудовия договор било прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Заповедта била получена от работника на 17.08.2023 г. Ищецът твърди в исковата си молба, че не е получил трудовото си възнаграждение за периода 01.07.2023 г. – 16.08.2023 г. в размер на 400 лв., като в последствие след допуснато изменение на размера на иска претендира сумата в размер на 1159,96 лв. Освен това при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не бил изплатил и полагащите му се 26 дни неизползван от ищеца отпуск за 2022 г. и 2023 г. в размер на 971,51 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 2131,47 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заема позиция, че исковете са неоснователни, тъй като е платил на ищеца всички произтичащи и дължими от трудовото правоотношение суми.

Безспорно установено е между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор, че е работил реално през процесния период и че брутният размер на месечното трудовото възнаграждение на ищеца първоначално е било в размер на 710 лв., а в последствие е изменено на 780 лв. Не е спорно, че трудовият договор е бил 3 прекратен на 16.08.2023 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ и неспазено предизвестие.

С оглед изложеното между страните по делото не е спорно, че за периода от 01.07.2023 г. до 16.08.2023 г. ищецът Д. А. Г. е бил ангажиран по трудово правоотношение с „В..“ ЕООД, по което е изпълнявал длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“. От представения по делото трудов договор № 439/18.05.2022 г. се установява, че ответното дружество се е задължило да заплаща на ищеца основно месечно трудово възнаграждение, възлизащо в размер на сумата от 710 лв. Със Заповед № 2/04.01.2023 г. месечното трудово възнаграждение е увеличено в размер на 780 лв.

По делото за установяване на факта за заплащане на трудовото възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ответникът е представил платежни ведомости за начислена заплата за месеците юли и август 2023 г. и обезщетение по чл. 224 КТ, както и разходни касови ордери. Във връзка с направеното от ищеца оспорване на разходно касовите ордери № 13 и 14 от 17.08.2023 г. с твърдение, че не е подписал същите, за изясняване на това обстоятелство е назначена съдебно-графическа експертиза, като нейното заключение, обективирано на л. 6 от експертизата е, че подписите в РКО № 13 и 14 от 17.08.2023 г. в графата „Получих сумата“ са положени от лицето Д. А. Г.. Отделно от това в о.с.з. вещото лице е категорично, че подписът не е привнесен, а е оригинален на двата касови ордера и са положени автентично с пишещо средство. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено предоставената му документация е и отговорила на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-графическа експертиза. Това заключение се потвърждава и от назначената във въззивното производство съдебно-почеркова експертиза, като според заключението на вещото лице Н.

Р. подписите в касовите ордери са положени от ищеца.

От заключението на назначената и приета по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че начислената и изплатена нетна работна заплата за месец юли 2023 г. е 608,89 лв., а за месец август – нетна работна заплата - 291,21 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – 874,36 лв.

Направеното начисляване на дължимите суми е при съобразяване на 4 разпоредбите на Кодекса на труда, Наредбата за структура и организация на работната заплата и ЗДДФЛ.

За да бъде уважен предявеният осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност: 1. да е налице валидно трудово правоотношение между ищеца /качеството му на работник респ. служител/ и ответника /в качеството му на работодател/ за процесния период от време и относно посочената в исковата молба длъжност, 2. реално полагане на труд от страна на ищеца при ответника в процесния период, 3. претендираното трудово възнаграждение да е уговорено в заявения размер и 4. неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение според разпоредбите на чл. 242 - чл. 245 КТ.

Спорът по делото е сведен до факта има ли извършено плащане на претендираната сума от страна на ответника към ищеца и надлежно удостоверяване на този факт по настоящото дело.

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице.

Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане.

От представените по делото два касови ордера за изплащане на работна заплата за месеците юли и август 2023 г., както и за обезщетение по чл. 224 КТ е видно, че същите са подписани от Д. Г., с което удостоверява, че е получил сумите. В рамките на откритото производство по оспорване истинността /автентичността на подписа за работник/ на документите /РКО № 13 и № 14/ по делото са ангажирани специални знания посредством изготвената съдебнографическа експертиза. Заключението на същата се кредитира като категорично, професионално обосновано и категорично приемащо, че подписите за работник, положени от Д. А. Г. в касовите ордери за изплатени суми за месец май и август 2023 г., са изпълнени от лицето, сочено за техен 5 автор. До това заключение е достигнало и вещото лице по назначената във въззивното производството съдебно-почеркова експертиза.

На следващо място, правото да се претендира обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ възниква при наличието на следните материални предпоставки: да е прекратено трудовото правоотношение; работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години; правото на отпуск да не е погасено по давност.

По делото не е спорно между страните, а и от представената Заповед № 179/17.08.2023 г. се доказа, че съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 16.08.2023 г. Установи се от представените по делото счетоводни документи ведомости за начислени заплати и разходни касови ордери, подписани от ищеца, удостоверяващи, че последният е получил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни дни за 2022 г. и 2023 г. в размер на 971,51 лева. В тази връзка, предявеният иск се явява погасен поради плащане и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно претендирането на мораторна лихва - иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и с оглед акцесорността на този иск, съдът приема, че същият е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.