Определение № 91 от 21.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600050 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 120/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, подадено от именото на изпълняващия функциите Главен прокурор на Република България.

С определение по делото производството е било спряно до произнасяне на Конституционния съд по к.д. № 2/2026 г., поради наличие на висящ спор относно конституционосъобразността на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, от който зависи процесуалната легитимация на подателя на искането .

Към настоящия момент Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 6/2026 г. по к.д. № 2/2026 г. (Държавен вестник, бр. 36 от 17.04.2026 г., влязло в сила на 21.04.2026 г.), с което е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата. В мотивите и съпътстващото становище се приема, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е приложима и спрямо заварени правоотношения, като урежда действието си занапред и допуска прекратяване на изпълнението на функциите след изтичане на предвидения срок, включително след 21.07.2025 г. .

При това положение основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.

С възобновяване на производството съдът дължи служебна преценка относно допустимостта на искането като процесуална предпоставка за възникване на надлежно съдебно производство, включително относно процесуалната легитимация на подателя.

Съгласно чл. 420 и сл. от НПК правомощието да се иска възобновяване на наказателно производство принадлежи на Главния 1 прокурор. Процесуалната легитимация на лице, изпълняващо функциите на Главен прокурор, се определя при условията и в границите на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.

От данните по делото се установява, че искането е подписано и депозирано на 23.12.2025 г. от Ваня Стефанова – заместник главен прокурор заместващ Борислав Сарафов в качеството му на изпълняващ функциите Главен прокурор .

С оглед задължителното тълкуване на приложимата правна уредба, произтичащо от Решение № 6/2026 г. по к.д. № 2/2026 г. на Конституционния съд, чиито правни последици са задължителни за всички държавни органи съгласно чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е конституционосъобразна и подлежи на непосредствено прилагане, включително по отношение на заварени правоотношения. Конституционният съд приема, че предвиденият в закона срок за временно изпълнение на функциите на главен прокурор има действие занапред и обхваща и текущите към момента на влизане в сила на нормата правоотношения, като не представлява недопустимо обратно действие, а допустима несъщинска ретроактивност. В този смисъл законовата уредба въвежда времево ограничение на упражняването на тези функции от едно и също лице като гаранция за съответствие с принципите на правовата държава и правната сигурност. От това следва, че след изтичане на предвидения срок – 21.07.2025 г. – правомощията за изпълнение на функциите на главен прокурор се прекратяват по силата на закона, без да е необходимо изрично допълнително волеизявление или акт. При това положение всяко действие, извършено след тази дата от лице, което продължава да се позовава на това качество, е лишено от необходимата правна опора, включително и упражняването на правомощието по чл. 420 НПК за искане на възобновяване на наказателни производства.

Тези изводи не се променят от обстоятелството, че искането е подадено чрез заместник на главния прокурор по силата на заповед за заместване. Видно от приложените по делото доказателства, включително Заповед № РД-05-4554/01.12.2025 г. на и.ф. главен прокурор , заместникът упражнява предоставени му правомощия в рамките на заместването. Това заместване обаче има вътрешнослужебен характер и не може да създаде или разшири материална и процесуална компетентност извън тази, която законът признава на титуляра на съответната функция. При положение че след 21.07.2025 г. самият и.ф. главен прокурор не разполага с правомощие да осъществява функциите на главен прокурор, включително да сезира съда с искане по чл. 420 НПК, то такова правомощие не може да бъде валидно упражнено и чрез негов заместник, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Противното би означавало чрез вътрешноадминистративен акт да се дерогира императивна законова уредба относно пределите на компетентността, което е недопустимо.

С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на подаване на искането неговият подател не е притежавал надлежна процесуална 2 легитимация.

Липсата на процесуална легитимация представлява абсолютна процесуална пречка за развитие на производството и обуславя неговата недопустимост.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НДВ № 50/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на процесуална легитимация на подателя на искането за възобновяване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3