Решение № 106 от 25.06.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Девня, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК, инициирано по молба на ищеца „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, чрез проц. представител – ст. Ю.к. Пл. В., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №12 от 12.02.2025 г. в частта относно присъждането на разноски в полза на адв. Пл. С. от ВАК, който е участвал в процеса като особен представител на ответника. Счита се, че съда е допуснал грешка, като е посочил в решението си, че сумата се дължи на адвоката, осъществил правната помощ, а не е постановил ищеца да довнесе разликата между първоначално определения депозит за възнаграждение на особения представител и допълнително определеното му възнаграждение със съдебното решение.

Препис от молбата е изпратен на ответната страна, която в указания й срок не е изразила становище.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Постъпилата молба, макар и с посочено правно основание чл. 247 от ГПК по същество представлява искане за изменение на постановеното по делото Решение №12 от 12.02.2025 г. в частта му за разноските, касаеща присъждане на допълнително възнаграждение на назначения по делото особен представител. Искането е подадено далеч след изтичане на предвидения в чл.

248 ал. 1 от ГПК срок, поради което е недопустимо. Очевидно за да се избегне пропускането на срока, ищецът е озаглавил претенцията си молба и е посочил 1 като правно основание разпоредбата на чл. 247 от ГПК, регламентиращ реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка в съдебно решение. Такава очевидно няма, доколкото съдът е изложил мотиви за определяне на допълнителното възнаграждение, дължимо на особения представител по делото, които напълно съответстват на постановения диспозитив.

С даденото по т. 6 на Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснение изрично е даден отговор на поставения в молбата въпрос в смисъл, че няма пречка при констатирана правна и фактическа сложност на делото съдът в един по – късен етап от делото от определяне на депозита за възнаграждение на особения представител, да определи по – висок размер на възнаграждението. В настоящия случай определеното допълнително възнаграждение на особения представител на ответника е за осъществена защита по дело в повече от две съдебни заседания, като определеното от съда допълнително възнаграждение е в размер далеч под минималния, установен в чл. 7 ал. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която Наредба, макар и незадължителна за съдилищата съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 все пак може, а и следва да служи за ориентир при определяне на следващите се адвокатски възнаграждения. Според настоящия съд няма пречка ищецът да бъде осъден директно да заплати на особения представител това допълнително възнаграждение, изразяващо се в разликата от внесения депозит и дължимото съобразно чл. 47 ал. 6 от ГПК вр. чл. 32 ал. 2 от ЗА вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 и ал. 9 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВКС /определение 13/28.01.2021 г. по ч. гр. д. 3148/2020 г. на ВКС, І г. о.; определение 348/10.07.2017 г. по ч. гр. д.

2715/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и определение 179/27.04.2020 г. по ч. т. д.

463/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

Негативните последици от издадения в полза на адв. С. изп. лист ищецът търпи в резултата на собственото си пасивно поведение, тъй като е бил известен за решението на съда още на 26.02.2025 г., не е обжалвал решението, което е влязло в законна сила на 21.03.2025 г., а изпълнителния лист е издаден по молба на адв. С. едва на 22.04.2025 г. Въз основа на него е образувано изпълнително производство, от което в молбата се твърди, че се търпят вреди, очевидно поради липса на доброволно плащане на присъдената в тежест на ищеца сума.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на

2

„Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, чрез проц. представител – ст.

Ю.к. Пл. В. изменение на постановеното по делото Решение №12 от 12.02.2025 г. в частта му за разноските, касаеща присъждане на допълнително възнаграждение на назначения по делото особен представител.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх. № 4161/20.05.2025 г. от на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, чрез проц. представител – ст.

Ю.к. Пл. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №12 от 12.02.2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 3