Решение № 1642 от 11.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330100788 по описа за 2021 година

Предявен е иск за делба на съсобственост по чл. 34 ЗС на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор **** по КККР на село Б., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед **** г., с площ от 1100 кв.м., идентичен с УПИ ***, при граници на поземления имот: ****, ****, ****, **** и ****, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда.

Ищецът М. Ш. А., ЕГН **********, представляван от адвокат В., сочи, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака му с ответницата М. Д. З., ЕГН **********, прекратен с развод от **** г., като същият е имал статут на съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост, в който смисъл е постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК. Ето защо иска имотът да се допусне до делба при равни квоти.

В отговора на исковата молба ответницата М. Д. З., ЕГН **********, представлявана от адв. Р., възразява, че делбата следва да се допусне при квоти от 9000/1300 идеални части за нея и по 2000/13000 идеални части за двете страни. Навежда възражения за частична трансформация на лично имущество – чл. 23, ал. 2 СК и за липса на съвместен принос – чл.

21, ал. 4 СК. В тази връзка излага твърдения, че поземленият имот е придобит по силата на покупко-продажба от ****г., като е налице симулация в продажната му цена. Сочи, че имотът е придобит за сумата от 13 000 лева, от които 9000 лева са платени със средства на нейните родители и брат, които средства се обоснова, че имат характер на лично имущество.

Сочи, че след покупката на имота в него е построена процесната жилищна сграда, като строителството е реализирано в периода *** – *** г. Твърди, че двамата съпрузи са закупували строителни материали, а фактическото строителство се е осъществявало от роднинския кръг на ответницата като дарение. Твърди се, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през **** г., като довършителните работи са осъществени с лични средства на ответницата, а ищецът няма принос. Изложено е, че **** г. е изтеглен кредит от 1 ответницата на стойност 19 019 лева. С него в размер на 7 000 лева е погасен кредит на ищца в „Банка ДСК“ АД, а остатъкът, заедно със сумата от 3 155,92 – трудово възнаграждение, е вложен в строежа на къщата.

Съдът като съобразни наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че съдебната делба следва да се допусне при равни делбени квоти, като съображенията за това са следните:

Установява се, че съделителите са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със споразумение по чл. 51 от СК, одобрено с решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г. на РСП., при действието на СК от 2009 г., който е приложимият материален закон що се отнася до имуществените отношения между съпрузите. Според разясненията на ТР № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК. Именно в този смисъл е и постигнато между страните споразумение по чл. 51 от СК, тъй като с него е договорено, че процесният недвижим имот ще се остане в обикновена съсобственост до нейното ликвидиране. Ето защо доводите на ищеца, че имуществените отношения между съпрузите са били окончателно уредени с постигнато споразумение, са неоснователни. Съдът намира наведеното възражение за частична трансформация за допустимо, тъй като същото не е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила споразумение по чл. 51 от СК. Възражението за частична трансформация на лично имущество ще бъде разгледано по същество в рамките на настоящия съдебен процес като обуславящо изхода на делбения процес възражение.

Второто възражение на ответницата, че е налице липса на съвместен принос в придобиването на идеални части от делбения имот, обаче, е изначално неоснователно и съдът няма да го обсъжда подробно. Според чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а според чл. 21, ал. 3 СК приносът се предполага до доказване на противното. Съвместният принос може да бъде както материален – имуществен, в тесен смисъл на влагане на средства, така и неимуществен, изразяващ се в грижата за семейството, отглеждането на децата и прочее – чл. 21, ал. 2 СК.

Характерно за приносът обаче е, че той или е налице, вследствие на което придобият по време на брака имот придобива статут на съпружеска имуществена общност /СИО/, която по дефиниция е бездялова съсобственост, или пък отсъства и имотът изобщо не придобива статут на СИО. Семейният кодекс, уреждайки съвместния принос, за разлика от трансформацията на лично имущество, не предвижда хипотеза, при която е възможно да е налице частичен съвместен принос, аналогично на частичната трансформация на лично имущество. Това е така, тъй като, както бе вече изтъкнато, съвместният принос, може да бъде и нематериален, а това от своя страна прави невъзможно неговото остойностяване, оттам съпоставката на какъв обем идеални части се равнява вложения от единия съпруг нематериален принос. Оттук се извежда, че съвместния принос или е налице, или отсъства, а ако е налице, то имотът винаги придобива статут на СИО. За сравнение следва да се отбележи, че законът допуска частичната трансформация на лично имущество, тъй като трансформацията на лично имущество е винаги имуществен принос само на единия съпруг в придобиването на вещни права по време на брака. Тоест какъв е обемът на частична трансформация на лично имущество може да се определи при съпоставка на стойността на личното имущество със стойността на придобития по време на брака имот. Съдебната практика (ППВС №5/1972г.) е константна по въпроса, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен. Изследва се 2 характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по правилата на съответния придобивен способ. Ответницата признава наличието на принос от страна на ищеца в придобиването на дворното място и строежа на къщата, поради което и само от факта на това признание следва, че възражението и по чл.

21, ал. 3 СК е неоснователно. Кой от съпрузите има по-голям принос, след като не се спори, че и двамата имат такъв, е без правно значение за преценката в какъв обем за отделните съпрузи са възникнали вещните права върху имота, придобит по време на брака. Разликата в приноса би била основание за възникване облигационни претенции.

За изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната съдебнотехническа експертиза, разпитани са свидетели, приети са писмени доказателства и са изслушани обясненията на страните. Категорично се установява, че процесното дворно място е придобито на *** г., по време на брака, на основание договор за покупко-продажба.

Съдът намира за доказан факта, че е налице симулация в продажната цена на имота като действителната продажна цена е 13 000 лева, а не сумата от 1 263 лева, както е посочено в нотариалния акт. Последното се установява както от приетия като доказателство по делото предварителен договор (л. 54), така и от разпита на свидетелите С. А. и А. К. В тази връзка следва да се отбележи, че при доказването на симулация в продажната цена на придобит по време на брака имот са допустими всички доказателствени средства, в който смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 86 от 04.07.2018 г. по гр.д.№ 2862/2017 г. на ВКС, II г.о., която се споделя от настоящия съдебен състав. Няма спор и за това, че имотът е закупен с оглед намерението на съделителите да построят жилищна сграда за задоволяване на жилищните им нужди. На **** г. е издадено разрешение за строежа на сградата № **** г., като строителството е реализирано в периода *** г. - **** г., а фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през *** г., тоест след това. Установява се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице Ж., която съдът кредитира изцяло, че макар сграда да е завършена на етап груб строеж, за нея няма издаден акт на общинска администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строителството, поради което сградата не е нанесена и не фигурира в кадастралната карта и кадастралните регистри. Това обаче не е пречка сградата да бъде допусната до съдебна делба, тъй като степента на завършеност на строителството в отношенията между бивши съпрузи може да се установява с всички доказателствени средства. Изискването по чл. чл.181, ал.2 ЗУТ за удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с акт на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в случаите, в които страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж. В този смисъл решение № 22 от 04.06.2022 г. по гр.д. № 3048/2019 г. на ВКС, II г.о. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че макар за процесната сграда да не е издаден съответният акт на общинската администрация, същата, доколкото фактически е завършена на етап груб строеж, представлява самостоятелен обект на правото на собственост, т.е. върху нея могат да възникнат самостоятелни вещни права и може да бъде предмет на делба като самостоятелна вещ. Понастоящем сградата е обитаема и се ползва за жилищни нужди, което се установява от приетата по делото експертиза и от споразумението по чл. 51 СК, в което е посочено, че сграда е семейното жилище на бившите съпрузи.

Основаният спор между страните по делото се свежда до това, какви са правата им в собствеността върху терена и сградата, с оглед наведените от ответницата възражения, че дворното място е закупено отчасти със средства, дарени от нейните роднини, а именно 9 000 лева от продажната цена, която е в размер на общо 13 000 лева; че сградата е построена чрез вложен личен труд от бащата на ответницата, който работил в сферата на строителството; както и че голяма част от строителството е финансирано с банков кредит, за който се твърди, че е изтеглен и върнат от ответницата.

Настоящият съдебен състав намира, че когато недвижим имот е придобит по време на 3 брака с банков кредит, който е погасен само от един от съпрузите, възниква съпружеска имуществена общност върху придобито имущество, която след прекратяването на брака се трансформира в обикновена съсобственост при равни права, независимо от това кой от съпрузите какво участие има в погасяването на кредита. Това е така, тъй като отношенията между съпрузите във връзка с погасяването на кредита са облигационни отношения и те не могат се отразят на възникването на вещните права. В този смисъл е константната съдебна практика, обективирана в решение № 43 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 1632 / 2020 г. на ВКС, II г.о. и др. Ето защо в случая е без правно значение дали строежът на сградата, респективно довършителните работи, са осъществени, освен със семейни средства и със средства от банков кредит, погасен от ответницата. Ако това действително е така, то тогава ответницата би имала облигационен иск по чл. 127 ЗЗД за съответната част от платеното по кредита, който иск би могъл да бъде предявен във втората фаза на делбения процес по реда на чл. 346 ГПК. При това положение ирелевантни за фазата по допускането на съдебната делба са фактите дали за строежа на сграда е използван кредит по време на брака и кой от съпрузите какво участие има, или е имал, в неговото погасяване. След като стоежът на сградата е осъществен преди да настъпи фактическата раздяла и след като ответницата признава, че ищецът има принос в закупуването на строителните материали и прочее, то със завършването на сградата на етап груб строеж същата е придобила статут на съпружеска имуществена общност. В този аспект без правно значение е и какви са правата върху поземления имот, доколкото дори и поземленият имот да е лична собственост на единия съпруг, то построената по време на брака сграда би била в режим на СИО, според разясненията на ППВС № 5/1972 г.

Разпечатката съдържа 19 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e4ca0b9-5230-4757-b99c-b425271a61d2