Решение № 2 от 23.01.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№2 гр. М, общ. М, обл. В, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. А. при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. А. Административно наказателно дело № 20251450200208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Й. П. К. от град П чрез пълномощник адв. Т. З. от ВрАК е обжалвал Наказателно постановление № 25-0300-*/28.04.2025 година на ВПД Началник РУ-М в ОД на МВР В, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени, на основание чл.174 ал.3 предл.1 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца. Възраженията са в смисъл, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства. Счита се също, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Налице е и неправилно прилагане на материалния закон по отношение правната квалификация на деянието. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се направени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. Т. З. от ВрАК поддържа искането за отмяна на наказателното постановление с аргумента, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не сочат наличие на виновно поведение у 1

Й. К.. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение, представен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Й. П. К. не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като издаденото му такова е било със срок на валидност до 17.07.2007 година.

Въпреки това същият като водач на моторно превозно средство е извършвал нарушения на правилата за движение, за които са му наложени административни наказания по Закона за движението по пътищата.

За времето от 07.00 часа до 12.00 часа на 10.04.2025 година свидетелите Е. Х. и Т. Т. - служители на РУ-М били в състава на патрул, участващ в специализирана полицейска операция на територията на управлението. Около 09.42 часа в село З на ул. „Н В“ в близост до заведението за бързо хранене, стопанисвано от свидетелят П. Х., те спрели за проверка лек автомобил „Н П“ с регистрационен № ******. От представените документи станало ясно, че моторното превозно средство е собственост на Р З Г. от село З и се управлява от жалбоподателят Й. П. К. от град П - игумен на Ч манастир. На мястото до водача в автомобила пътувал свидетелят К. Б. – монах в манастира. Тъй като К. не предоставил СУМПС полицейските служители извършили проверка чрез АИС КАТ ПП, която показала, че към момента същият не притежава валидно свидетелство. В хода на проверката контролните органи решили да изпробват водача за алкохол с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР ARDN0013“. Същият многократно направил опити да даде проба, но издишаният въздух бил в недостатъчен обем за отчитане на показания от апарата. К. обяснил на контролните органи, че няма да може да издиша необходимото количество въздух, тъй като има здравословни проблеми. При това положение свидетелят Е. Х. приел, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и му съставил АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП. На К. бил издаден и талон за медицинско изследване.

2

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. Г. Х., Т. Ц. Т., К. И. Б. и П. П. Х..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове и в жалбата на Й.

К., счита, че последната е основателна. Съображенията за това са следните:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това, че като водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Подобна фактология е изложена и в издаденото впоследствие наказателно постановление. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че с това си деяние жалбоподателят е нарушил чл.174 ал.3 ЗДвП. Според цитираната разпоредба /изм. ДВ бр.77/2017 г., действащ към датата на извършване на нарушението/, с административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лева се наказва водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологически проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта ми и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Настоящият състав, след като взе предвид събраните доказателства, счита, че същите не подкрепят описаната в административните актове фактическа обстановка. По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство. Неустановено с необходимата категоричност от наличните доказателствени източници е обстоятелството, че пред контролните органи К. е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. От показанията на свидетелите Х., Т. и Б. става ясно, че жалбоподателят е направил многобройни опити /почти петнадесет/ да вдиша в апарата необходимото количество въздух, за да може техническото средство да отчете съответните показания, но същите са се оказали неуспешни. Според тримата свидетели, К.

3 е заявил, че няма да може да даде годна проба, тъй като има здравословни проблеми. В тази връзка по делото от защитника адв. З. са предоставени и приети като писмени доказателства медицински документи – два броя амбулаторни листове, издадени от д-р Незабравка Хайтова – пулмолог и два броя рецепти, от които става ясно, че жалбоподателят страда от астма с преобладаващ алергичен компонент и обострено везикуларно дишане без хрипове, за която провежда лечение с инх. КС. Тези данни кореспондират с информацията, съобщена от свидетелят Б. в хода на съдебното следствие.

Пред съда същият е категоричен, че заради заболяването си астма жалбоподателят непрекъснато разполага с инхалатор, съдържащ лекарството „Фликсотид 50 инхалер“ от 50 mg. Преценени в съвкупност тези доказателствени източници не дават основание да се приеме, че К. е отказал изследване за алкохол с техническо средство. По делото не са налични данни, от които да е видно, че същият изрично словесно е изразил отказ от такава проба или пък с жестове е демонстрирал нежеланието си да се тества с апарата. Разпитаните свидетели Х., Т. и Б. са категорични, че жалбоподателят многократно е опитал да издиша в апарата необходимото количество въздух, за да може техническото средство да отчете съдържание на алкохол, но практически това не е довело до редовна проба поради недостатъчния обем.

Обясненията на К., дадени пред полицейските служители Х. и Т., относно причината за това, а именно наличие на заболяване, се подкрепят от данните в писмените доказателства /медицински документи/, обсъдени по-горе. При това положение съдът приема, че невъзможността на жалбоподателят да предостави необходимото количество въздух за проба за алкохол с техническо средство се дължи на влошено здравословно състояние, а не на отказ, както са приели актосъставителят и наказващият орган. На следващо място, налице е несъответствие между описанието на нарушението и правната квалификация на деянието в административните актове. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, с което е нарушил чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата. Прегледът на описанието на нарушението в двата административни акта сочи липса на данни, от които да става ясно кога и къде 4 жалбоподателят не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинското изследване и вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. С Тълкувателно решение № 13/2021 година по тълкувателно дело № 1/2021 година на Първа и Втора колегии ОСС ВАС е прието, че с разпоредбата на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата се формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и неизпълнение на предписание. Отказът /първата група нарушения/ да се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози може да се обективира едновременно или поотделно, тъй като двете хипотези са поставени, както в условията на алтернативност, така и в условията на кумулативност. Контролните органи имат правомощия да извършат проверка на водача на МПС досежно употребата на алкохол, но и на наркотични вещества или техните аналози.

Втората група нарушения, уредени с цитираната в административните актове разпоредба, могат да бъдат осъществени самостоятелно, но и едновременно с първата група нарушения. Следователно за всеки един от отказите и при неизпълнение на предписанията трябва да бъде ангажирана самостоятелно отговорността на водача на МПС. В настоящият случай, наказващият орган, макар да е посочил в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят е нарушил двата състава на чл.174 ал.3 ЗДвП, е приел, че е извършено практически едно нарушение. По този начин е „смесил“ двете самостоятелни административни нарушения, като е наложил наказание само за едно от тях без обаче да посочи конкретно за кое. В този смисъл са основателни възраженията на защитника адв. З. за неправилно прилагане на материалния закон и липса на яснота във волята на наказващият орган. Налице е нарушение от категорията на съществените, което няма как да бъде санирано в рамките на настоящото производство. Изложеното дотук мотивира съдът да приеме, че обжалваното постановление следва да бъде отменено.

След като е разгледал спора по същество, настоящият състав е длъжен да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на реализираните в рамките на производството разноски. Приложен е и списък по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производството пред 5 районния и административния съд, както и в касационното производство, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При това положение искането е допустимо, а с оглед изхода на делото пред този съд същото е и основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, жалбоподателят е ангажирал като пълномощник по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно адв. Т. З. от ВрАК, която е участвала във всички проведени съдебни заседания, включително в процедурата по събиране и проверка на доказателствата. От документите става ясно, че в хода на въззивното производство пред този състав на съда от страна на Й. К. са реализирани разноски в размер на 500 лева /255,65 евро/. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 10 000 лева възнаграждението е 400 лева плюс 10% за горницата над хиляда. С обжалваното постановление на Й. К. е била наложена глоба в размер на 2 000 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното производство, този състав приема, че на жалбоподателят следва да се присъдят в пълен размер претендираните в минимален размер разноски, платими от ОД МВР В.