Определение № 14192 от 14.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53300/2025
- Вид
- Определение № 14192
- Подписан
- 14.04.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14192 гр. София, 14.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110153300 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ ****************** г., подадена от адв. С. С. С., процесуален представител на Р. Т. З. за допълване на постановеното по делото решение, като се иска да бъдат присъдени разноски за адвокат, представлявал в заповедното производство ответника.
Препис от молбата е изпратен за отговор на ищеца, като в дадения срок е изложено становище, че искането е неоснователно.
Съдът намира искането за частично основателно.
С постановеното по делото решение съдът е признал за установено спрямо Р. Т. З. с ЕГН: **********, с адрес: ***************************** че дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ***************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 2198.02 евро- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот с адрес: ******************* аб. №: ***********/ инст. № *********, ИД номер: **********, ведно със законната лихва от 16.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 340.39 евро - мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 03.04.2025 г., а за дялово разпределение: 41.45 евро - главница за периода 01.05.2022 г. 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 16.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **************** г. на СРС, 46 състав,
Отхвърлени са исковете за главница за ТЕ над уважения размер от 2198.02 евро до пълния предявен размер от 2198.04 евро, иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от 340.39 евро до пълния предявен размер от 341.99 евро, претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата и иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 16.04.2025г. в размер 1
9.43 евро.
Прието е, че на на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 1.09 евро, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Това не е сторено с решението и същото следва да се допълни.Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 0.55 евро, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 7, ал. 7 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа/ така като претендира молителя/. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № *********** г., постановено по гр.д. № 53300/2025 г. на СРС, 46 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат С. С. С., ЕГН: ********** , адвокатско възнаграждение за ч.гр.д. № **************** г. на СРС в размер на 0.55 евро.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Решение № *********** г., постановено по гр.д. № 53300/2025 г. на СРС, 46 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2