Решение № 497 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. А. при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. А. Гражданско дело № 20253110111006 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от „К.И.” AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, чрез процесуален представител адв. Ренета Иванова Даньовска, срещу Г. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. А. С., ЕГН: **********, дължи на „К.И.” AД, ЕИК ***, сумата в размер на 700 лева, представляваща стойност на дължима главница по договор за кредит № ДЗ013121/03.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.06.2025г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 3233/05.06.2025 г. по частно гр. дело № 7191/2025 г. по описа на РС-Варна.

В исковата си молба ищецът - „К.И.” AД заявява, че основната му дейност е свързана с отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът Г. А.

С., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит от разстояние, чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция. Между „К.И.” AД и Г. А. С. е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ013121/03.01.2025 г., по силата на който „К.И.” AД, в качеството си на кредитодател е предоставило на Г. А. С., в качеството му на кредитополучател, сумата в размер на 700 лева. Сумата е била преведена чрез системата Е-pay и Г. А. С. я е получил на каса, на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от Г. А. С. лична карта.

Съгласно условията на сключения договор, „К.И.” АД, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 03.02.2025, 03.03.2025, 03.04.2025. Към дата 05.06.2025 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 03.02.2025, 03.03.2025, 03.04.2025. „К.И.” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума. По подаденото заявление е образувано ч.гр. дело №7191/2025 г. по описа на РС-Варна, 1 като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 3233/05.06.2025 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Г. А. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, във връзка с което е образувано настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. А. С. не е подал писмен отговор на исковата молба, която му е връчена лично.

В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ищецът „К.И.” AД, ЕИК ***, редовно призован, не се явява представляващ дружеството, не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 6911/28.01.2026 г. подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ищеца „К.И.“ АД, с която заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба. Моли съда да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 238, ал. 1 ГПК.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ответникът Г. А. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена. Уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждане от рег. № 39511/16.10.2025 г. и с определението на съда рег. № 61/05.01.2026г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ищецът с нарочна молба е поискал постановяване на неприсъствено решение. От наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочената искова претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск за посочената по-горе сума да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1048,14 евро, представляваща стойност на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както следва – 511,29 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 12,78 евро държавна такса в заповедното производство; 12,78 евро държавна такса в исковото производство; 511,29 евро – адвокатско възнаграждение в исковото производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че ответникът Г. А. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ***, дължи на ищеца „К.И.” AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата в размер на 357,90 евро /триста петдесет и седем евро и деветдесет цента/, с равностойност 700 лева /седемстотин лева/, представляваща стойност на дължима главница по договор за кредит № ДЗ013121/03.01.2025г., ведно със 2 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.06.2025г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 3233/05.06.2025 г. по частно гр. дело № 7191/2025 г. по описа на РС-Варна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Г. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „К.И.” AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата в общ размер на 1048,14 евро /хиляда четиридесет и осем евро и четиринадесет цента/, представляваща стойност на сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, съставляваща: 511,29 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 12,78 евро държавна такса в заповедното производство; 12,78 евро държавна такса в исковото производство; 511,29 евро – адвокатско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3