Решение № 63 от 09.04.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 389/2023
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 09.04.2025
- В сила
- 21.07.2025
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Разлог, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200389 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от „В.Ф.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.“38, в.
„а“, е.4, а.16, представлявано от Л.Т., против НП №*/10.05.2023 г. на Директора на „ИТ“-Б., с което за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена "имуществена санкция" от 2`500,00 лева.
Жалбоподателят моли съда да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Навежда доводи, че лицето А.У.К. няма качеството на работник в дружеството-жалбоподател, а е била наета на граждански договор. Излага съображения в тази насока, като твърди че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно или да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът намира следното от фактическа страна:
На 27.01.2023 г., около 13:50 ч. свидетелите А.-Ч., К., Ц. и И., извършили проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Ш.ц., в о.Б., с.Б., експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б.. По време на проверката било констатирано да работи лицето А.У.К., с ЕГН*. В хода на проверката по работни места от А.У.К. в 13,50 часа била попълнена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ и вр. с чл 402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, и чл.110, ал.4 от ДОПК (л.12 от делото), в която същата удостоверила извършване на трудова дейност от нея към дружеството-жалбоподател с определено раб. място, на длъжност „шивач“, с определено раб. време с продължителност от „08:00 ч. до 17:00 ч.“, с определени почивни дни „събота и неделя“, с почивка за хранене с продължителност „ от 12:00 до 12:30 ч.“, с физиологични почивки в раб. ден „„от 10 до 10:15 и от 15:00 до 15:15 ч.“ и с уговорено трудово възнаграждение от „40.00 лева на ден“. В т.4 и т.5 от същата 1 декларация, К. извършила отбелязване, че не е сключила трудов договор с „В.Ф.“ООД и не са й предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е посочила, че работи в обекта от 1 месец. След приключване на проверката по раб. места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ"-Б. с Призовка с Изх. №*/27.01.2023 г. Във вр. с изисканата документация с връчената призовка, законният представител на дружеството представил в Д"ИТ"-Б. част от вътрешно-фирмена документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на ЗБУТ и трудовите правоотношения. При извършена проверката по документи на 13.02.2023 г. от Т.К., Б.И., М.Ц. и А.А., инспектори в Д"ИТ"-Б. констатирали, че относно правоотношението с лицето А.У.К. не е представен писмен трудов договор от работодателя, както и не е регистриран такъв в ТД на НАП. От извършените при проверките констатации, проверяващите лица приели че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
За извършените на 27.01.2023 г. и 13.02.2023 г. проверяващите инспектори в Д"ИТ"-Б. проверки по раб. места и по документи е съставен протокол за извършена проверка изх. №* от 13.02.2023 г. (л.10 от делото). След извършената проверка проверяващите приели, че се касае за адм. нарушение, поради което актосъставителят Т.Г.К., на длъжност гл. инспектор при Д"ИТ"-Б., в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението М.Ц. съставила на дружеството-жалбоподател „В.Ф.“ООД, АУАН №*/13.02.2023 г. (л.8-9 от делото), като установеното нарушение било квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, жалбоподателят е поканен за съставяне на АУАН, същият се е явил, актът е бил предявен и връчен лично. Въз основа на така съставеният АУАН, на 10.05.2023 г., Директора на Д"ИТ"-Б., като надлежно упълномощен представител на АНО, издал атакуваното НП №* от 10.05.2023 г. (л.4-5 от делото), с което за адм. нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, изразяващо се в това, че жалбоподател „В.Ф.“ООД, ЕИК*, в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 27.01.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с лицето А.У.К. за предоставената от нея раб. сила в експлоатирания от търговеца обект, като на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложил "имуществена санкция" от 2`500,00 лева. НП е връчено на дружеството-жалбоподател ч/з неговият управител Л.Т. на 31.05.2023 г.
От представената и приета като доказателство по делото писмена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ, и вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК, бланка по образец, попълнена и подписана на 27.01.2023 г. в 13:50 часа от А.У.К. се установява, че в същата е удостоверила извършване на трудова дейност от нея към дружеството-жалбоподател с определено раб. място, на длъжност „шивач“, с определено раб. време с продължителност от „08:00 ч. до 17:00 ч.“, с определени почивни дни „събота и неделя“, с почивка за хранене с продължителност „от 12:00 до 12:30 ч.“, с физиологични почивки в раб. ден „от 10 до 10:15 и от 15:00 до 15:15 ч.“ и с уговорено трудово възнаграждение от „40.00 лева на ден“.
Видно от справката в ИС на ИА"ГИТ" е, че в ТД на НАП няма подадено уведомление от „В.Ф.“ООД за сключен трудов договор на лицето А.У.К..
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Т.К. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта - М.Ц.. Свидетелите сочат, че при направената проверка по раб. места установили лицето А.У.К. в проверявания обект, която шиела на шевна машина. Свидетелите са категорични, че работникът сам е попълнил декларацията, същият е разбирал съдържанието й и не е имал неясноти при попълването й.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които отразяват преките 2 им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.
Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира че в хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствие на свидетели при отказ същия да бъде получен от жалбоподателя, и е надлежно връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както АУАН, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за УАН и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
В този смисъл, възраженията изложени от жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания адм. акт на основание допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
В конкретния случай, адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 27.01.2023 г. в обект – Ш.ц., в о.Б., с.Б., експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б., е заварено лицето А.У.К. да полага раб. сила, без да има сключен в писмена форма, трудов договор. Спорният момент в настоящото производство е характерът на осъществяваната от К. дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя в деня на проверката – 27.01.2023 г., респективно към онзи момент имало ли е дружеството качеството на "работодател" по отношение на лицето.
В тази вр. защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че лицето А.У.К. е имало сключен граждански договор с дружеството „В.Ф."ООД.
Съдът намира обаче, че доказателства в тази посока не се представиха в производството, жалбоподателят не успя да докаже, че същият не е имал качество на „работодател“ към дата на установяване на нарушението по отношение на лицето К..
От съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства, по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето А.У.К. е осъществявала трудова, по своята същност дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на проверяващите служители на Д"ИТ"-Б., които установяват, че А.У.К. е заварена да извършва работа, трудова дейност на експлоатирания от дружествотожалбоподател обект.
От всичко изложено, по категоричен и безспорен начин се установи, че към датата на извършване на проверката по раб. места на 27.01.2023 г. от инспектори при Д"ИТ"-Б., дружеството-жалбоподател е имало качеството на работодател по смисъла на КТ и е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 27.01.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с А.У.К., за предоставяната от нея раб. сила в експлоатирания от дружеството обект. Преди допускането на лицето до работа, работодателят е следвало да 3 изпълни задължението си по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Поради непредставяне на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ от ТД на НАП, е извършена служ. такава в ИС на ИА"ГИТ", при която е установено, че „В.Ф."ООД не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на трудов договор, сключен с К., за полагания от нея труд на 27.01.2023 г.
При така установеното, съдът намира че жалбоподателят е осъществил от обективна страна адм. нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, в качеството на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР към КТ, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 27.01.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с А.У.К., за предоставяната от нея раб. сила в експлоатирания от жалбоподателя обект.
Адм. нак. отговорност на „В.Ф."ООД е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.