Решение № 132 от 26.04.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Добрич, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200525 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ДО – НИ 2008” ООД, ЕИК ***, гр. Д., ж.к.

„***, в качеството на работодател срещу НП № 08 - 2300044/44/13.04.2023г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 4 ал. 3 от Наредба № 5 за съхранението и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Алтернативно се поддържа искане за приложение на разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 16.02.2023г. е извършена проверка от С. П. – главен инспектор и С.

Г. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Добрич на гостилница „***“, находяща се в гр. Д., ул. „***, стопанисвана от „ДО – НИ 2008“ ООД. Връчена е призовка за представяне на трудови досиета на наетите работници.

От представеното на 28.02.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич трудово досие, в т.ч. трудов договор № 8/19.01.2023г. сключен с М. А. А. ЕГН ********** на длъжност „сервитьор“, постъпила на работа на 26.01.2023г. и справка от ТД на НАП с изх. № 08388233001967 от 26.01.2023г., в която липсва подпис на работника, е установено, че „ДО – НИ 2008“ ООД, в качеството си на работодател е допуснал до работа на 26.01.2023г. М. А. А. ЕГН ********** на длъжност „сервитьор“ преди да е изпълнил задължението си да й връчи срещу подпис копие от хартиен носител на завереното уведомление от ТД на НАП, относно регистрацията на трудовия договор. На 13.03.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич е представена справка № 08388233001967 от 26.01.2023г., подписана от работника. Нарушението е извършено на 26.01.2023г. Установено е на 28.02.2023г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол № ПР2306158/07.03.2023г., призовка от 16.02.2023г., трудов договор № 8 от 19.01.2023г., справка за прието уведомление вх. № 08388233001967 от 28.02.2023г.

2

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство актосъставител и свидетел по АУАН, и от представените по делото доказателства. Показанията на посочените свидетели, съдът кредитира като последователни, правдиви и непротиворечиви.

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 4 ал. 3 от Наредба № 5 за съхранението и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда.

Съобразно разпоредбата на чл. 4 ал. 3 от Наредба № 5 за съхранението и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

Според съда, при формиране на правните изводи по казуса, преди всичко от значение е, че санкционираното лице, в качеството на работодател, несъмнено се явява адресат на нормата, инкорпорирана в разпоредбата на чл.

4 ал. 3 Наредба № 5/2002г., съгласно която работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, а връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Важно е също така, че нормативно установеното задължение на работодателя в посочения смисъл, е ясно, категорично и безусловно, в т.ч. касателно момента и начина, по който следва да бъде реализирано, а именно преди постъпването на работника или служителя на работа и при положение, че самото връчване се удостовери с подписа на работника или служителя върху самата справка за заверените уведомления.

Пренесено към казуса, на фона и на формираната доказателствена съвкупност, изложеното мотивира съда да приеме, че „ДО – НИ 2008“ ООД, в качеството на работодател, в случая не е изпълнило задължението, чийто адресат се е явявало, по чл. 4 ал. 3 Наредба № 5/2002г., респ. законосъобразно и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на правния субект - юридическо лице, която отговорност е обективна, 3 безвиновна, като напълно ирелевантно за направената в посочения смисъл преценка от страна на съда се явява това, дали в рамките на първия си работен ден лицето А. е полагала и ако да, точно в каква форма труд.

Доколкото обаче, отново видно от доказателствата по делото и макар строго формално, от гледна точка на съставомерни признаци, констатираното в случая нарушение да се явява неотстранимо, при положение, че неизпълненото задължение е било обвързано с определено време и краен момент за изпълнение, но в същото време е за отбелязване, че уведомление за сключения с лицето М. А. трудов договор, все пак е било подадено в съответната ТД на НАП, при това още в рамките на деня на постъпването на А. на работа, а и от доказателствата по делото се установява, че макар и на един по-късен етап от нормативно установено време, копие на хартиен носител от завереното уведомление, изпратено до съответната ТД на НАП за сключения трудов договор, реално е било връчено на лицето А.. Нещо повече, връчването и е било удостоверено с подписа на работника, като за А. и не бе установено да са произтекли вредни последици от извършеното деяние, представляващо административно нарушение. Според съда, макар констатираното да притежава характеристиките на нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и в частност да представлява реализиране на съставомерно поведение, би могла да се приложи по казуса административнонаказателната разпоредба на чл. 415в ал. 1 от КТ - актуална редакция, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ, бр. 7 от 24.01.2012г. Доколкото конкретното установено нарушение, като фактическа и най-вече като юридическа формулировка, не попада под ограниченията, изрично въведени с разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ, респ. съдът намира предпоставки единствено да измени атакуваното наказателно постановление, в насока намаляване, като размер, на наложената „имуществена санкция“, както и относно основанието за нейното определяне, давайки по този начин и отговор на доводите от защитната теза, касаещи приложимата по казуса административнонаказателна разпоредба, като преценява в заключение, че дори и да има предпоставки да бъде санкциониран, това по отношение на жалбоподателя следва да бъде направено с чувствително по-малка санкция, като размер, от първоначално определената, а именно 100 лева.

С оглед на това съдът намира,

4 че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя, следва да бъде наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. на основание чл.

415в от КТ. Така определеният размер на санкцията е съответен на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 08 - 2300044/44/13.04.2023г., издадено от И.Д.

Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „ДО – НИ 2008” ООД, ЕИК ***, гр. Д., ж.к. „***, в качеството на работодател за нарушение по чл. 4 ал. 3 от Наредба № 5 за съхранението и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда на основание чл. 416 ал.

5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева, като:

НАЛАГА на „ДО – НИ 2008” ООД, ЕИК ***, гр. Д., ж.к. „***, в качеството на работодател имуществена санкция в размер на 100.00 лева, на основание чл. 415в ал. 1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5