Определение № 3705 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3705 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20251100606527 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано по частна жалба от адв. Х.Х. от САК - защитник на подс.Л.

С. срещу протоколно определение от 02.10.2025год., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 6179/2025г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с което съдът е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Софийска Районна Прокуратура. В обжалваното определение, Софийският Районен Съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.

С жалбата се изразява недоволство от определението на първостепенния съд, като се твърди че то е неправилно и незаконосъобразно като са изложени подробни съображения в тази насока. В заключение се иска отмяна на определението на Софийския Районен Съд от 02.10.2025г. в обжалваната му част (чл.248, ал.1, т.3 НПК) и делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на съществените процесуални нарушения, като се укаже ясно формулиране на обвинението и спазване на правилата за прокурорска компетентност.

Срещу определението е постъпила и жалба от адв. П.Б. представляващ св. К. Т. срещу това, че съдията-докладчик не е приел искането за 1 конституирането на св. Т. като граждански ищец по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените доводи, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу Л. С. за това, че в периода от 25.08.2016г. до 12.10.2016г. в гр.София, ул.„********, в условията на продължавано престъпление с две деяния при условията на посредствено извършителство, с цел да набави за другиго - „М.С.И.ГРУП“ ООД имотна облага възбудила у К. А. Т. заблуждение, че ще продаде и ще стане собственик на АТЕЛИЕ № 12 , намиращо се в гр.София, Столична община, район „Витоша“, ж.к.“Гърдова глава“, ул.“********, с което причинила имотна вреда в особено големи размери 117250 /сто и седемнадесет хиляди двеста и петдесет/ лева, представляващо особено тежък случай престъпление по реда на чл.211, ал.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание, защитата е направила искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Софийска Районна Прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на С., по съображения идентични с тези в жалбата предмет на разглеждане.

Разглеждайки въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК, Съдът с определение е констатирал, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Изложил е мотиви, че не са налице визираните от защитата процесуални нарушения и е оставил искането без уважение.

Настоящият въззивен състав намира, че обвинителния акт не страда от пороците посочени от защитата и отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

Съгласно ТР № 2/02г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че то да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и на осъществяване правото на защита.

В обстоятелствената и в диспозитивна част на ОА са описани факти, които внасят конкретно съдържание във всеки от елементите на състава на 2 престъплението, за което е повдигнато обвинение. Не се констатира противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, доколкото са описани едни и същи фактически действия, които съответстват на изведената правна квалификация - цифрово и словесно, и според прокурора обосновават осъществено от обективна и субективна страна състава на престъплението измама. Отделно от това, държавният обвинител подробно е описал в какво се изразяват действията на Л. С., а това дали същите в достатъчна степен водят до несъмнен извод за осъществено престъпление е въпрос, който подлежи на доказване в хода на съдебното следствие, съответно СРС ще даде отговор на същия при решаването на делото по същество с окончателния си съдебен акт.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл.246, ал.2 НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретно лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

При извършен преглед на внесения обвинителен акт от страна на настоящата инстанция същата констатира, че той отговаря в пълнота на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, както и задължителната съдебна практика (така Тълкувателно решение № 2/2002г. от 07.10.2002г. по Н.Д. № 2/2002г., ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 6 от 19.02.2018г. по тълк.д. № 6/2017г.), като не се установяват твърдените несъответствия.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от защитата на подсъдимата неяснота на фактическите твърдения, изложени от обвинението, нито е налице противоречие с посочената правна квалификация.

Напълно ясно и в достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и всички съставомерни признаци на престъплението, за извършването на което е повдигнато обвинение, поради което и подсъдимото лице има възможност в пълнота да 3 упражни предоставеното му право на защита. В тази връзка следва да бъде посочено, че въззивният съд споделя извода на контролираната инстанция, че не е налице неяснота във фактите, описани в обвинителния акт или противоречие с посочената правна квалификация на извършеното, препятстващи обвиняемото лице да реализира в пълен обем правото си на защита. С оглед на това въззивната инстанция намира за правилен извода на Софийски Районен Съд, че в досъдебното производство не са допуснати твърдените от защитата на подсъдимата С. отстраними съществени процесуални нарушения, обосноваващи извод за прекратяване на съдебното производство.

Относно възражението визирано от страна на св.Т. за това ,че същата не е конституирана като граждански ищец по делото пред първоинстанционният съд то настоящата инстанция се солидаризира изцяло с изложеното в разпоредителното заседание от СРС, като смята, че съдията докладчик по делото е този, който да прецени дали да допусне ГИ в производството пред него или не, за което и същият се е обосновал в определението си.

Имайки предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (които са изчерпателно изброени в нормата на чл.249, ал.4 от НПК), които да водят до основание за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняването им.

По изложените съображения въззивната инстанция споделя становището на първоинстанционният съд и намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.345 от НПК, Софийски Градски Съд, НО, XVII-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.10.2025г., постановено по НОХД №6179/25г. по описа на СРС, 20-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Връща делото на Софийския Ра й о н е н Съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5