Решение № 303 от 03.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000374 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД срещу решение № 194/27.04.2023 г., постановено по електронно дело № 20223100900322 (ТД №322/2022г. по описа на ОС-Варна), с което е бил отхвърлен иска му срещу В. И. П. за присъждане на изискуеми задължения за 41 327,01 евро лихвоносна главница, 13 382,98 евро договорна лихва, 241,05 евро обезщетение за забава до настъпване на предсрочна изискуемост и 8036,14 евро законна лихва до предявяване на иска, както и общо 1222,38 евро разходи, застраховки и такси, начислени за сметка на солидарно задължена съпруга на кредитополучател по договор за ипотечен кредит и са били възложени разноски по делото.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение №505/10.07.2023г.(л.26), наред с доклада по оплакванията на страните.

Въззивникът „БАНКА ДСК“ АД, чрез юрк. Б., излага оплаквания за неправилно приложен закон поради необосновани изводи по факти, за които неправилно му е била възложена доказателствена тежест. Сочи, че в нарушение на установената съдебна практика, съдът не е приложил законова презумпция за ползване на заети от един от съпрузите парични средства за покриване на нужди на семейството и въпреки че не са били представени доказателства за друго предназначение на изтегления кредит, е отрекъл 1 необосновано солидарната отговорност и на съпругата на кредитополучателя по поетото задължение към кредитора.

В съдебно заседание на въззивния съд, въззивникът, представляван от юрк. Д., пледира за правилно прилагане на императивно правило на чл. 32 ал.2 СК, задължаващо солидарно съпругата на длъжника, поел задължение по време на брак и зачитане на неопроверганата от ответницата презумпция за предназначението на безспорно получените от съпруга-кредитополучател парични средства. Като се позовава на събраните в първата инстанция доказателства за размера на непогасените в срок и предсрочно изискуеми задължения по предоставения кредит, моли за отмяна на неправилното решение и уважаване в цялост на предявената осъдителна претенция.

Въззиваемата страна В. И. П. чрез адв. Т., оспорва оплакванията, като сочи че семейното предназначение на заема не е било установено като предпоставка за пораждане на солидарна отговорност на съпрузите, а противно на общоприетата практика при предоставяне на кредитни услуги, банката не договорила лично с ответницата поемането на дълга на кредитополучателя, а само обезпечаването на това чуждо задължение с ипотекиране на съпружески имот. Евентуално, в случай че оплакванията на въззвиника се окажат основателни, въззиваемата страна излага и самостоятелно свои оплаквания по неразгледаните от първата инстанция възражения срещу валидност на отделни неравноправни клаузи от кредитна сделка, обвързваща ответницата като съдлъжник - потребител, за изтекла давност, както и за липса на доказани предпоставки за обявена предсрочна изискуемост с адресирано до наследници на починалия вече кредитополучател изявление на кредитора.

В писмена защита, пълномощникът поддържа същите доводи за отхвърляне на претенция, обоснована с недоказани презумпционни предпоставки, евентуално за недовършен фактически състав на предсрочна изискуемост, обявена приживе на кредитополучателя или на поелите наследството негови правоприемници. Пледира за потвърждаване на правилно постановеното решение по неоснователния иск.

Всяка от страните е поискала присъждане на разноски, конкретизиране в списъци по чл. 80 ГПК(л.41 и 46). Хонорарът на пълномощникът на въззиваемата е оспорен като прекомерен, като въззивникът е заявил и искане за евентуално прихващане, в случай че съдът възложи разноски в тежест на всяка от насрещните страни.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявен иск за реално изпълнение на задължение на ответницата, възникнало по закон в резултат на договаряне по време на брака на кредитна сделка от нейния съпруг-кредитополучател. Претенцията за изискуеми парични задължения за връщане на главница и плащане на лихва, разходи и такси, както и обезщетения за забава, се основава на неизпълнение 2 на договор по ипотечен кредит и упражнено от кредитора право за обявяване на разсрочени в погасителен план задълженията на кредитополучателя и солидарно задължения му съпруг за дължими преди крайния срок.

В срока за отговор е било оспорено твърдяното основание за възникване на солидарна отговорност на съпругата по договор, в чието сключване тя не е участвала и който не обслужва пряко нуждите на семейството. Предприета е и евентуална защита срещу договорната претенция, като наред с оспорване на размерите на задълженията, са направени възражения по валидността на клаузите, обвързващи кредитополучателя(относно промяна на лихвите), по предпоставките за предсрочна изискуемост, по изсрочване на давността, считана от уговорен в общи условия момент на спиране на плащания, евентуално за липса на изискуемост на вноските по погасителния план поради неотправено изявление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и извършване на нови разходи след прекратяване на брака със смъртта на кредитополучателя.

Привличането на трето лице- помагач на ответницата е било отменено след оттегляне на искането на подпомаганата страна, поради което само главните страните надлежно участват в настоящия процес.

Разглеждането на иск, насочен от неудовлетворен кредитор изрично само срещу този от няколко солидарни длъжници, който оспорва основанието на дълга, е допустимо и изцяло съответно на сезирането на първата инстанция, съответно въззивният контрол може да се проведе по същество.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените в производството писмени доказателства се установява, че на 04.06.2008 г. банката – въззвиник договорила с търсещия кредит С. М. П., предоставяне на главница в размер на 45 900 евро със срок на погасяване от 360 месеца с вноски разсрочени в погасителен план и уговорени в общи условия лихви и такси, при условие на учредяване на обезпечение върху имот, съпритежаван от самия П. и съпругата му, подробно описан в договора за ипотечен кредит (л. 10 от т.д.

322/22 г.). Договорната ипотека, вписана в СВ - гр. Варна, вх. рег. № 16013/10.06.2008г., акт № 23, том 14, дело № 12251/10.06.2008 г., подновена по молба на ищеца, вписана в СВ - гр. Варна под № 90/01.06.2018 г., вх. рег.

№ 13755/2018 г. (л. 28-29 от т.д. 322/22 г.) била учредена върху притежаваното от съпрузите жилище(находящо се в гр. Варна, ж.к.

„Младост“, бл. 131, вх. 6, ап. № 15а) в полза на банката от кредитополучателя П., и въззиваемата В. П., участвала в нотариалното действие като ипотекарен гарант.

Не се спори и по съдържанието на представените от банката документи, установяващи действията на страните по предварителните преговори и окончателното сключване на сделката, от което е видно, че В. П. в преддоговорния процес(месец преди регистрираната молба за разрешаване на кредита) е декларирала, заедно със съпруга си като потенциални кредитоискатели или трети лица, учредяващи обезпечения, само липса на 3 публични задължения и предприети действия по ГПК и ДОПК(л.36). В самото искане за кредит обаче, съставено единствено от П., въззваемата не е участвала и затова обявените бланкетно от съпруга й цели (л. 35) на търсеното кредитиране не й е противопоставимо. Само П. е заявил и удобния за него кредитен продукт с преференциален лихвен процент (л.23) и само той е изявил съгласието си с предложените от банката условия, погасителния план и приложимите общи условия (л. 12, 21 и 22).

Няма спор, че в изпълнение на уговорения с П. начин на усвояване на паричната сума, банката е предоставила главницата от 45900 евро по негова лична разплащателна сметка (л. 45), от която само този титуляр е нареждал до края на август 2008г. поредица от тегления и два превода за погасяване на задължения (един към друга своя сметка и един към сметка на трето лице) , с които е изчерпил наличността и след това е започнал да внася периодично суми, ползвани от банката за погасяване на падежирали вноски и текущи такси.

Между страните не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че В. И. П. и С. М. П. са сключили граждански брак на 11.03.1985 г., както и че С. М. П. е починал на 13.08.2015 г., като наследниците му от първи ред - съпруга и двама сина, са се отказали от наследство с изявления, вписани в особената книга на Районен съд – Варна под номер 80/2017 г.(л. 176) след призоваване към наследяване от банкатакредитор по чл. 51 ЗН.

При тези безспорни обстоятелства въззвиникът поставя въпроса относно приложимото право към такова договаряне и по-специално дали така сключения договор поражда автоматично задължение и за неучаствалата в него съпруга на длъжника- кредитополучател. Доколкото този въпрос по правото обуславя останалите оплаквания по установяване на фактите в отговора на въззиваемия, въззивният съд следва да разгледа първо това единствено оплакване на въззивника.

На първо място следва да се разграничат последиците на изявленията, които страната е направила лично, от тези, които произтичат от законова норма независимо или дори въпреки волята на субекта( при императивно законово правило волеизявлението е без значение). Ответницата е участвала лично само в договарянето на ипотеката в качество на лице, различно от кредитополучателя, което изрично е прието от насрещната страна – обезпечен кредитор при документирането на сделката в нотариална форма. Посочването й като гарант, а не като длъжник ( било то договарял се съвместно с кредитополучателя като субект на правата и задълженията или допълнително встъпил само в задълженията съдлъжник) недвусмислено разграничава съпругата – учредител на обезпечението от другия съучредител – съпруга, договорил и получил престацията, чието насрещно задължение към банката се обезпечава. Учредяването на ипотечни права за обезпечаване на чужд дълг обаче не поражда солидарност между собственика на обременения с ипотека имот и длъжника по обезпеченото вземане. Напротив, отговорността на гаранта остава лимитирана до обекта на обезпечението, тъй като единственото му задължение е да търпи насочване и провеждане на принудително изпълнение върху своята собственост (чл. 173 ЗЗД), но в такъв случай законът предоставя на гаранта възможности, които коренно се 4 различават от тези на солидарния длъжник, платил общия дълг (чл. 155 ал.1 ср. с чл.127 ЗЗД). Затова само по себе си учредяването на ипотека не може да служи не само за индиция за наличие на съгласие на съпругата да участва и в обезпеченото с нея кредитно задължение, но и да индикира някакво признание за договорено или само очаквано ползване по някакъв начин (било то лично от нея или съвместно със съпруга й) на получената след обезпечаването парична сума.

Съвместната декларация също не може да се интерпретира еднозначно като индикация на съвместен интерес на съпрузите да получат общо финансиране, особено след довършване на евентуално започнат с нея преговорен процес с окончателно самостоятелно заявление за получаване на кредит само от П. и сключването на кредитния договор само от него без каквото и да обозначение за предназначение на средствата за семейно ползване, въпреки ясно поетото условие за осигуряване на съгласие на съпругата му за учредяване на ипотеката.

При това положение не се установява нито изрично, нито конклудентно съгласие на ответницата за поемане на солидарна отговорност, а в тези случаи законът изисква да се установи конкретно нормативно основание за солидарността(чл. 121 ЗЗД).