Решение № 357 от 15.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Казанлък, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510102279 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.4, във връзка с чл.43 ал.2 т.5 от ЗЗП във вр. с чл.146 ал.1 ЗЗП; чл.26 предл.1 от ЗЗД; чл.342 ТЗ, чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД; чл.209 ЗЗД,; чл.108 ЗС, чл.34 ЗЗД.

Ищецът Х. В. К., твърди, че сключил с ответника поредица от договори в следната последователност:

- Договор за обратен лизинг №********/******** г., със страни: ищецът - лизингополучател и ответникът - лизингодател, с уговорка за задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, представляващ МПС ********, ********, рама: ********************, с общ размер на лизинга 6 500,00 лв., с цена на лизинговия актив в размер на 6 500,00 лв., лихвен процент 40,00 %, годишен процент на разходите 48,21 %. и срок 24 месеца, с обща дължима от лизингополучателя сума - 9 545,29 лв.

- Договор за продажба на МПС №******** с рег.№ ********/******** г. на н-с Чавдарова, с продавач – ищеца и купувач – ответника за същото МПС, предмет на договор за лизинг ********, с продажна цена 6 500,00 лв.

- Договор за лизинг № ********/******** г. с лизингодател – ответника и лизингополучател – ищеца, за същото МПС със срок на лизинга 36 месеца, общ размер на лизинга на 9 000,00 лв., годишен лихвен процент е 40,00 %, годишен процент на разходите 48,21 %. и обща дължима сума от лизингополучателя в размер на 15 587,65 лв.

- Договор за лизинг №********/******** г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, за същото МПС, със срок на лизинга 36 месеца, с обща парична сума, дължима от лизингополучателя, в размер на 15 509,51 лв., с цена на лизинговия актив при директно закупуване от 9 500,00 лв., годишен лихвен процент 35,20 %, 1 годишен процент на разходите е 41,47 %. и общата сума, дължима от лизингополучателя в размер на 15 509,51 лв.

Освен това с ответника сключил и следните споразумения:

На ******** г., - споразумение за изкупуване на права по последния договор за финансов лизинг №********/******** г. с цел предоставяне на ново финансиране, в който същите са се споразумели, че лизингополучателят се отказва от правото си да придобие МПС в полза на Лизингодателя. В чл. 2, ал. 1 на споразумението, страните договорили, че за да придобие правата на Лзингополучателя, Лизингодателят заплаща на Лизингополучателя сума в размер на 9 500,00 лв. В споразумението не било уточнено кой е лизингодател, което водило до неяснота в правната сфера на ищеца.

На ******** г., - споразумение за изкупуване на права по договор за обратен лизинг №******** с цел предоставяне на ново финансиране.

Съгласно чл. 1 страните се споразумяват, че Лизингополучателят се отказва от правото си да придобие МПС в полза на Лизингодателя. В чл. 2, ал. 1 било посочена цел предоставяне на ново финансиране, при което лизингодателят заплаща на лизингополучателя сума в размер на 9 000,00 лв. Отново не било уточнено кой е лизингодателят.

Ищецът счита първия договор № ******** за обратен лизинг за нищожен, а от там и всички подписани в последствие договори и споразумения между страните. Твърди нищожност поради противоречие със закона - липса на правно основание (чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД), тъй като към датата на подписване на договора за обратен лизинг - ******** г., лизингодателят не е бил собственик на процесното МПС, тъй като договорът за покупко-продажба бил сключен едва на ******** г. След като, към момента на сключване на договора, лизингодателят не притежавал правото на собственост, договорът за лизинг бил лишен от основание. Твърди още, че договорът бил с невъзможен предет. - чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД), тъй като лизингодателят не е могъл да предостави процесното МПС на ищеца, тъй като не е бил негов собственик. Била налице първоначална невъзможност на предмета на договора. Твърди още за противоречие с естеството на договора, тъй като договорът за обратен лизинг е акцесорен на договора за покупкопродажба - т.е. възниквал въз основа на прехвърлянето на собствеността върху вещта от физическото лице към лизинговото дружество. Подписването му преди договора за покупко-продажба, противоречало на естеството на този вид договори, тъй като изискваната правна последователност липсва: не може да бъде сключен валиден лизинг върху вещ, която още не е придобита от лизингодателя. Сочи още формално несъответствие с чл. 342 от ТЗ, в която норма било уредено, че лизингодателят е този, който придобива вещта и я предоставя за ползване. В конкретния случай, това условие не е било изпълнено, поради което налице било несъответствие със задължителната правна уредба. Твърди още, че договорът бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите (ЗЗП) и всички останали относими нормативни актове. Не били спазени изискванията към формата на договора по чл. 10 от ЗПК допуснати нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗПК, тъй като в него липсвали достатъчно разяснения за общия размер на вземането и условията за усвояването му, както и 2 информация по чл. 12, ал. 1, т. 8 - 12 от ЗПК. Сочи, че ответното дружество не било собственик на процесното МПС лизингов актив, както и че ответното дружество не било осигурило необезпокояваното му ползване. Отделно смята, че ответникът не разполагал със заявка за сключване на процесния договор, поради което, липсвало задължение за заплащане на претендираните от ответното дружество суми. Излага оплаквания, че ГПР бил по-висок от петкратния размер на законната лихва, също основание за нищожност на договора. Счита още, че при определяне на размера на претенциите за главница и договорна лихва, не били отчетени посочените в исковата молба плащания, за които прилага и разписки. В тази връзка оспорва дължимостта на каквито и да е плащания по лизинговия договор след ******** г., когато процесното МПС било предадено на лизингодателя. Счита за неравноправни на основание чл.143 ЗЗП уговорките в договора и в Общите условия към договори за лизинг и договори за обратен лизинг с физически лица (Общите условия), за дължимостта на лизингови вноски с падеж след датата ******** г., а именно, датата на подписване на Приемо - предавателния протокол, с който ищецът доброволно предал държането на лизинговия актив, с оглед подадено от "********" АД и адресирано до ищеца уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг № ******** от ******** г.

Посочва още, че съгласно т. 14.7 от общите условия, при разваляне на договора от страна на лизингодателя по реда на т. 14.2., при върнат лизингов актив, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка в размер на 10 % от общата сума, дължима от лизингополучателя, обезщетение за всички претърпени от лизингодателя вреди, надвишаващи размера на неустойката, както заплащане на разходите по изпълнението, включително разходите по възстановяване на държането на лизинговия актив, а съгласно т. 14.9 от общите условия, в случай на прекратяване на договора, включително развалянето му, независимо от основанията за това, лизингополучателят не се освобождава от задълженията си по договора, свързани с обезщетяване на лизингодателя за претърпени от последния вреди под формата на уговорена неустойка или обезщетение за вреди в резултат на неизпълнение по договора, независимо дали вредите са претърпени или установени преди или след прекратяването на договора. Съгласно т. 16.3 от Общите условия, при разваляне на договора за лизинг по реда на т. 14.2, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка в размер на 10% от общия размер на лизинговите вноски. Счита, че тези текстове от общите условия противоречали на принципа на добросъвестността, тъй като целели създаване на предпоставки за начисляването на неустойка, което не отговаря на присъщата й обезпечителна функция. Били още съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като водили до скрито оскъпяване на задълженията на лизингополучателя, водили до неоснователно обогатяване на лизингодателя.

Освен това, за лизингополучателя, не ставало ясно, защо уведомлението за прекратяване на договор за финансов лизинг № ******** от ******** г., е свързано с договор за финансов лизинг № ******** от ******** г., в който, общата сума е в размер на 15 509,51 лв., и как паричното задължение на лизингополучателя, се увеличавало от 9 545,29 лв., на 15 509,51 лв.

При финансовия лизинг, лизингодателят се задължавал да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я 3 предостави за ползване срещу възнаграждение и за разлика от оперативния лизинг, съчетавал поръчката с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването, чрез заплащане на лизингови вноски. Тъй като нормата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ била диспозитивна в практиката и теорията се приемало, че няма пречка третото лице, от което се придобива активът, да бъде същото, на което впоследствие се предава по договора или т. нар. обратен лизинг.

Към датата на подписване на договора за обратен лизинг - ******** г., лизингодателят обаче не бил собственик на процесното МПС, тъй като договорът за покупко-продажба е сключен едва на ******** г.

В Общите условия (ОУ) към договори за обратен лизинг на ответното дружество, била е установена процедура, стартираща със заявка, посредством която бъдещият лизингополучател кандидатства за сключване на договор за обратен лизинг (т. 3.1 от ОУ). В тази заявка, наред с личните си данни, сума на исканото финансиране, информация за кредитоспособността си и др., клиентът предоставя и данни за моторното превозно средство, бъдещ предмет на договора за обратен лизинг. Следващата стъпка (т. 4.3 от ОУ) била лизингодателят да извърши оценка на кредитоспособността на кандидата за финансиране и на предложеното МПС (лизинговия актив), след което клиентът прехвърля правото на собственост върху МПС на лизингодателя (т.

5.1 от ОУ) на цена определена на база извършените оценки. Непосредствено след това, страните сключват договор за обратен лизинг, с който същото МПС се предоставя на лизингополучателя за ползване срещу заплащане на сума в размер на цената по първия договор, платима на вноски заедно с уговорена възнаградителна лихва. След изплащане на кредита, лизингополучателят е длъжен отново да придобие собствеността върху лизинговия актив. Видно от т. 2.2 от Общите условия, страните от самото си встъпване в преговорния процес целяли сключване на три взаимно свързани сделки - (1) продажба на МПС (лизингов актив) от лизингополучателя на лизингодателя; (2) предоставяне на ползването на лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя по силата на договор за обратен лизинг срещу заплащане и (3) прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на лизингополучателя.

В тази връзка твърди още, че сключеният на ******** г. договор за лизинг № ******** със задължително придобиване на собсвеността върху лизинговия актив, представлявал по своята същност договор за продажба с уговорка за изкупуване, тъй като в него било изрично посочено, че целта на сделката е лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. МПС предмет на договора да бъде предоставено за възмездно ползване от купувача на продавача при условията на договор за обратен лизинг. Условията на договора за лизинг, включвали задължение на лизингополучателя да изкупи вещта, предмет на договора за продажба на МПС (т. 13 от ОУ). Завява нищожност на договора на основание чл. 209 от ЗЗД, като продажба с уговорка за изкупуване е недействителна, като излага съображения за забраната на такива сделки съгласно разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД.

Излага съображения че, сделките били търговски за ответника, тъй 4 като били свързани с упражняването от него занятие, но специалните разпоредби за търговската продажба в т.ч. чл. 333 от ТЗ, който регламентирал търговска продажба с уговорка за изкупуване, не намирали приложениие в правоотношенията между страните и отношенията се регулирали от общите разпоредби на гражданското право. Съгласно чл. 333 от ТЗ. продажбата с уговорка за изкупуване трябва да е в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасявало. В случая, формата на договора била спазена, но не било спазено второто изискване, тъй като вместо право на изкупуване, било уговорено задължение за изкупуване в определен срок след изплащане на парично задължение за лизингови вноски, при това в тежест на икономически слабата страна - потребител по договора за обратен лизинг, като неизпълнението на задължението за изкупуване е скрепено с неустойка.