Решение № 146 от 14.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Търговище, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20243500500250 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООДгр.София, ЕИК 175074752 против решение №117/29.07.2024г., постановено по гр.д.№703/2023г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против ответницата Т. А. Н. от гр.Русе установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 593.18 лв. до размер на 1 060.78лв., представляваща претендирана главница по договор за потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021г., за което е издадена издадена Заповед №133/14.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 342/2023г. на РС-Попово и за договорно възнаграждение в размер на 329.94 лв. за периода 15.01.2022г.-02.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове в посочената част.

Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.С писмено становище процесуалният й 1 представител адв.Д. М. от АК-Русе оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за съществуване на парични вземания в размер на 1060.78 лв. - главница, договорно възнаграждение в размер на 329.94 лв. и законна лихва в размер на 63.70 лв., дължима от 02.02.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.04.2023 г. по договор за потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението, са обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

По реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва предявените искове с възражения за нищожността на клаузите, касаещи договорната лихва, разходите по кредита и допълнителния пакет с услуги.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответницата в размер на 1 200 лв. за 24 месеца, при ГПР 48.91 %, ГЛП 41 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 1 260 лв.(надвишаващ размера на основното задължение) или срещу сума от 1 200 лв. ответницата е задлъжена да върне сумата 3 037.83 лв., от която е издължила сумата 606.82 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, 2 предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41 %, без останалите плащания.

А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.

В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е ангажирана отговорността на кредитора в други производства

(решение

№10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в размер на 1 260лв., която надвишава основното задължение от 1 200лв., води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на осн.чл.23 от ЗПК ответницата следва да върне само остатъка от главницата в размер на 593.18 лв.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., относно което липсват основания за намаляването му поради прекомерност.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №117/29.07.2024г., постановено по гр.д.

3

№703/2023г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против ответницата Т. А. Н. от гр.Русе, ул. „Ч...“ ..вх. ..., ет. ..., ЕГН:********** установителни искове за съществуване на вземания по чл.

422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 593.18 лв. до размер на 1 060.78лв., представляваща претендирана главница по договор за потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021г., за което е издадена издадена Заповед №133/14.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 342/2023г. на РС-Попово и за договорно възнаграждение в размер на 329.94 лв. за периода 15.01.2022г.-02.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 да заплати на ответницата Т. А. Н. от гр.Русе, ул. „Ч...“ 23 вх. 1, ет.

8, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4