Определение № 167 от 06.10.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Габрово, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Частно наказателно дело № 20254200200226 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от Г. Д. С. от гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Р.

Б. от АК Габрово, против постановление на ОП Габрово от 02.07.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по Следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово, водено за престъпления по чл. 123 от НК и чл. 282 от НК.

В жалбата се твърди, че не са налице данни за прекратяване на наказателното производство, като атакуваното постановление противоречало на закона и събрания по делото доказателствен материал. Прокурорът си позволил едностранно да тълкува част от доказателствения материал, като извел грешни правни изводи по повод повторната и допълнителната строително-техническа експертиза. Вътрешното убеждение на прокурора било нарушено и през призмата на липса на коментар на редица гласни и писмени доказателства, както и защо приема едни изводи за сметка на други, т.е. не направил в своята пълнота анализ на всички, събрани по делото доказателства. Наблюдаващият прокурор дори извел вътрешно противоречиви изводи, за да аргументира тезата си. Същият по никакъв начин не се съобразил с изложените от ГОС и ВТАС съображения при мотивирането му на оспорвания акт. Прокурорът прекратявал постоянно настоящото производство, без да се съобрази с наведените доводи от Окръжен съд Габрово и Апелативен съд - Велико Търново в нито един момент.

В атакуваното постановление наблюдаващият прокурор констатирал (на стр.9), че бившият главен архитект на гр. Габрово е издал разрешение за строеж № 172/17.11.2015 г. на въпросния обект, въз основа на одобрения 1 инвестиционен проект, който включвал и част "План за безопасност и защита", констатирал, че този план не съответствал на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и в частност във връзка с нормите на чл.30, ал. 1, 2 и 3, чл. 48, чл. 49, т. 1.1.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, но не приел, че така издаденото разрешение за строеж било издадено в противоречие с нормативно разписаните правила. Вследствие на същото се стигнало до започване извършването на СМР в обекта. Правомощията на прокурора се свеждали не само до права, но и до задължения, когато се установявало нарушаване повелите на закона. Неизследването на този въпрос, защо е издадено строително разрешение, при условие, че не са били налице основания за издаване, будело съмнение поради какви причини наблюдаващият прокурор не изследвал тези въпроси и не упражнил предоставените му и вменени и в задължения правомощия. Въз основа на изрично издаденото разрешение за строеж, наблюдаващият прокурор бил длъжен да изследва през тази призма дали не е осъществено деяние по смисъла на чл. 282 и следващите от НК от страна на главния архитект. При всяко едно връщане на делото от страна на съда към прокуратурата, същата директно издавала акт, с който продължавала да прекратява производството. Определенията на съда се явявали нови материали по делото, които не били предявени, т.е. в нарушение на закона прокурорът ограничавал правото на защита на Г. С. да се запознае с актовете на Окръжен съд Габрово, респективно на Апелативен съд - Велико Търново.

Следвало да се отбележи, че на предявяване на материалите по делото от 20.10.2023 г. били направени доказателствени искания, както и при предходните предявявания, които били отказани от наблюдаващия прокурор.

Същите били по повод събиране на доказателства в унисон с разпоредбата на чл. 13, чл. 14, чл. 102 и чл. 107 от НПК. Било поискано задаване на допълнителни въпроси към последната комплекса експертиза. Правело впечатление, че групата свидетели, които стоят извън Община Габрово и/или нямат нищо общо с участието по изпълнение на СМР, по никакъв начин не били разпитани къде точно е било намерено тялото на пострадалия.

Свидетелката Й. Хр. не била разпитана относно тези обстоятелства, макар същата да е заварила мъжа си да лежи на местопроизшествието. Налице била тенденциозност по отношение на цялото досъдебно производство от момента на образуването му до момента на всяко едно прекратяване, като съществували съмнения по "потулване" на случая. Наблюдаващият прокурор дори не коментирал тази комплексна експертиза, още повече направените искания за събиране на доказателства, което преграждало правото на защита на пострадалите да инициират събирането на такива. Изводите на 2 наблюдаващия прокурор по отношение на настоящото прекратяване били вътрешно противоречиви и непълни, а на места същият не се съобразил с указанията, както на ГОС, така и на ВТАС.

В конкретният случай следвало да се посочи, че наблюдаващия прокурор на стр. З (ред 5-ти и 6-ти) посочил, че: "След приключване на работния ден, работните участъци плътно се заграждали.". Тези констатации наблюдаващият прокурор аргументирал още веднъж със свидетелските показания на заинтересования технически ръководител свид. В., но те се отнасяли към месец ноември 2016 г. (стр. 11 от Постановлението, предпоследен абзац). Той бил заинтересован дотолкова, доколкото именно той се явявал лицето, което трябвало да отговаря в случай на възникнал инцидент. Прокурорът по никакъв начин, в нито един момент дори не си позволил да коментира кои лица са заинтересовани като свидетели и кои не са. Коментирал само една определена група свидетели - общински служители и служители, отговарящи за техническото ръководство и за надзора. Този подход на прокурора будел основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Не ставало ясно защо прокурорът се доверявал на свидетеля В., който бил заинтересован, за сметка констатациите на вещото лице Б. Ст., погледнати и през призмата на извършваните огледи. В огледните протоколи не било констатирано не просто да е нямало плътни преграждения около обекта, но изобщо да е имало дупки или поставени каменни блокове, в които да се поставят строителните платна, за да се прегради плътно обекта. Не било установено в огледните протоколи да е имало осветителни тела в непосредствена близост до шкарпирания терен. Не ставало ясно защо прокурорът премълчава тези обстоятелства, но се доверява на заинтересования свид. В., спрямо който евентуално именно прокурорът трябвало да поиска да бъде привлечен към наказателна отговорност, като технически ръководител на обекта. Към датата на инкриминираното деяние не били събрани доказателства, които да аргументират тезата, че е имало поставени плътни ограждения, каквото било изискването на специалната наредба. На нито едно място прокурорът не обсъдил обстоятелството, дали този свидетел В. или свид. И. или К. не се явяват заинтересовани лица. Тук трябвало да се зададе и логичния въпрос, налице ли е заинтересованост от страна на вещото лице Б. Ст., както можело да е налице по отношение на лица, 3 които могат от едно процесуално качество да получат друго. През цялото време наблюдаващият прокурор си позволил да говори за пострадалия Хр. като нарушител, но нямало влязъл в сила административен акт или констативен протокол, който да аргументира наличие на нарушение. След като през цялото време се акцентирало, защо Хр. не е изпълнявал разпореждания, оставал въпросът как са констатирани тези негови нарушения - със свидетелски показания на заинтересовани лица или със съставяне на АУАН или констативен протокол.

През цялото време наблюдаващият прокурор се опитвал да акцентира, че пострадалия Хр. е преминавал през нерегламентирана пътека. Възниквал въпрос - има ли забрана за това, хората свободно да се предвижват на територията на Община Габрово. Представлявал ли е „незаконна пътека“ въпросния участък, през който е преминал пострадалия, окачествяван от държавния обвинител като "нерегламентиран". Целта на понятието "нерегламентирана" идвала само и единствено да омаловажи незаконосъобразното поведение на конкретни лица, натоварени с конкретни задължения, за сметка на пострадалия, представяйки неговото поведение като единствена причина за настъпване на леталния изход. Не било ясно по какъв начин е била преградена възможността на пострадалото лице да премине през строителния обект, за да подходи към т.нар. "нерегламентирана пътека", която следвало да бъде така или иначе премахната (т.е. съществувала е в строителната линия на обекта). Дори да не се касаело за пътека, а за обикновен терен, на който могат да играят например деца и в непосредствена близост до тях да е процесната строителна площадка, нямало отговор дали съща е следвало да бъде преградена. Именно задължението на строителя било да обезопаси линейния строителен обект с плътни строителни платна по неговото протежение, за да се изпълнят законовите изисквания. След като се касаело за терен, който попада в урбанизирана територия, то всякога съществувало задължение за обезопасяване. Без значение било обстоятелството, какви актове е издала Община Габрово във връзка с безопасните условия на труд. От значение било спазването на тези, които са от национално естество. Незнанието на закона не оправдавало нарушаването му, още повече, че се касаело за професионалисти, които се предполагало, че познават собствената си материя, в която са ангажирани да осъществяват дейност, носеща риск и представляваща източник на повишена опасност. В 4 тази ситуация прокурорът не направил разграничение между ненормативен акт (какъвто се явявал "план за безопасност и здраве" и нормативен акт Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и в частност във връзка с нормите на чл. 30, ал. 1, 2 и 3, чл. 48, чл. 49, т. 1.1.2 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от наредбата и чл. 74, ал.1 от Закон за устройство на територията. Този подход на прокурора отново будел съмнения в неговата безпристрастност и представлявал фаворизиране на определено лице/лица, на чийто показания той изцяло черпел прекратителните си изводи.

Противоречието в изводите на прокурора идвало до там, че на стр. 4 (последен ред) в атакуваното постановление същият акцентирал, че на пострадалия Хр. му било препоръчано да не минава през "нерегламентираната пътека". След като липсвала конкретна забрана за преминаване през определен участък, не можело и да се забрани кой от къде да се предвижва. Наличието на конкретна забрана означавало, че не може да се вменява във вина на Хр. мястото, през което е решил да преминава, а именно "нерегламентираната" пътека. Това само по себе си не означавало, да не се предприемат всички мерки по обезопасяване на един строителен участък, какъвто бил процесният, особено след като бил извършен и изкоп същия ден и имало спешна нужда от обезопасяване на мястото, което не било сторено. Препоръката сама по себе си не представлявала предписание. Липсата на санкционна част, липсата на повелителен акт, нямало как да даде аргумент, че вината на Хр. е единственото обстоятелство за настъпилата смърт. Имало вътрешно противоречие в мотивите на прокурора, тъй като на места същият изложил приемайки от фактическа страна какво е установено, че било предложено на пострадалия да не минава през строителния обект по необезопасената пътека, а впоследствие изложил, че многократно му били правени забележки и е недопустимо да минава през същата, като навлиза в строителния обект. Не ставало ясно предложение ли е имало или забрана. В продължение на тази препоръка самият прокурор приел на първи ред на стр. 5 в атакуваното постановление, че пътеката нарушавала границите на строителния обект. Ако това е така, не става ясно защо не е преградена възможността изобщо да се използва, след като същата попада и в границите на строителния обект, според изложеното от прокурора.

След като прокурорът акцентирал на няколко места в атакуваното 5 постановление, че В. се е срещал с пострадалия Хр. и, че първият бил наясно за използването на въпросната пътека от последния и от членовете на неговото семейство, не е ли следвало да се повиши бдителността на техническия ръководител и да засили мерките по ограничаване достъпа до тази пътека, ограждайки строителния участък с плътни платна и обезопасявайки изкопа, който е бил направен. Именно при тези постоянни срещи със свид. В. било необходими да се заостри вниманието му и бдителността от една страна, а от друга да го мотивират да приложи закона такъв, какъвто е (в случая разписаното в Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и в частност във връзка с нормите на чл. 30, ал. 1, 2 и 3, чл. 48, чл. 49, т. 1.1.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Същият бил длъжен да се съобрази и с правилата чл.