Определение № 2901 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2901 гр. Варна, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501091 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413 и чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от “Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, ж.к.

Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адвокат С. М. - САК, със служебен адрес: гр. София, р-н Оборище, ул. Бачо Киро №5, вх. А, ет.4, ап.14 срещу Разпореждане № 12813/26.03.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 2768/2025 по описа на ГО, 7-ми състав на Районен съд – Варна, както и Заповед за изпълнение № 1798/27.03.2025 г., постановена по частно гражданско дело № 2768/2025 по описа на ГО, 7-ми състав на Районен съд – Варна

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на така постановеното разпореждане. Счита се, че съда неправилно е преценил, че приложеният към делото Договор за правна помощ, сключен на 15.08.2024 г., не удостоверява реално плащане на уговореното възнаграждение. Посочва се, че съгласно чл. 4.1. от Договора плащането на възнаграждение в размер на 480 лева е уговорено, че се извършва от доверителя – „Йеттел България” ЕАД към момента на подписване на договора в брой, а съобразно чл. 4.2 с подписване на договора страните констатират изплащане на сумата, като самият договор служи за разписка за получаването и. Прави се извод в насока, че сключеният договор сам по себе си е документ, удостоверяващ реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като в тази своя част договорът има характер на „разписка“. Към жалбата е представена фактура, издадена към договор за правна помощ от 15.08.2024 г. за изплатеното възнаграждение.

Оправя се искане да бъде отменено Разпореждане № 1938 от 12.09.2024 година, в частта, в която се отхвърлят искането за издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 480,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в полза на Йеттел България ЕАД, за сумата от 480,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

1

От насрещната страна Р. Р. Р., ЕГН ********** в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който счита частната жалба за неоснователна, факта, че процесуалния представител на „Иетел България" ЕАД не е представил в срок доказателство за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение. В условия на евентуалност, счита, че така претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез пълномощник адвокат С. Васильева М., срещу длъжника Р. Р. Р., ЕГН ********** за следните вземания: сума в размер на 223,97 лв. (двеста двадесет и три лева и 97 стотинки), дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 19.12.2020 г., от които: 155,84 лв. (сто петдесет и пет лева и 84 стотинки) за месечни и еднократни такси за периода 18.06.2022 г. – 17.09.2022 г.; 68,13 лв.

(шестдесет и осем лева и 13 стотинки) неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, от които 51,67 лв. за три стандартни месечни такси и 16,46 лв. за устройство Xiaomi Mi 10T 128GB Dual Black + Mi Band 5. Сума в размер на 232,34 лв. (двеста тридесет и два лева и 34 стотинки), дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** от 19.12.2020 г., от които: 118,66 лв. (сто осемнадесет лева и 66 стотинки) за месечни и еднократни такси за периода 18.06.2022 г. – 17.09.2022 г.; 113,68 лв. (сто тринадесет лева и 68 стотинки) неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, от които 88,29 лв. за три стандартни месечни такси и 25,39 лв. за устройство Xiaomi Mi 10T 128GB Dual Black + Mi Band 5. Сума в размер на 236,98 лв. (двеста тридесет и шест лева и 98 стотинки), дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 03.08.2021 г., от които:

84,68 лв. (осемдесет и четири лева и 68 стотинки) за месечни и еднократни такси за периода 01.07.2022 г. – 30.09.2022 г.; 152,30 лв. (сто петдесет и два лева и 30 стотинки) неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща три месечни такси. Сума в размер на 76,67 лв. (седемдесет и шест лева и 67 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 19.12.2020 г., от които: 28,90 лв.

(двадесет и осем лева и 90 стотинки) за месечни и еднократни такси за периода 01.08.2022 г. – 30.09.2022 г.; 47,77 лв. (четиридесет и седем лева и 77 стотинки) неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, от които 38,99 лв. за три стандартни месечни такси и 8,78 лв. за устройство Alcatel 1SE 64GB Dual Grey. Сума в размер на 147,54 лв. (сто четиридесет и седем лева и 54 стотинки), дължими по договор за лизинг от 19.12.2020 г. за устройство Xiaomi Mi 10T 128GB Dual Black + Mi Band 5 за периода 18.06.2022 г. – 2

17.12.2022 г. Сума в размер на 141,59 лв. (сто четиридесет и един лева и 59 стотинки), дължими по договор за лизинг от 19.12.2020 г. за устройство Xiaomi Mi 10T 128GB Dual Black + Mi Band 5 за периода 18.06.2022 г. – 17.11.2022 г., включително предсрочно изискуеми вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв с ДДС.

С разпореждане № 12813/26.03.2025г. , заповедният съд е разпоредил да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на обективираните в заявлението парични задължения, в полза на заявителя, както и направените по делото разноски за държавната такса в размер на 25 лева, като не е присъдил разноски в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение, след като е приел, че доказателства за заплащането му не са налице.

Искането за присъждането на разноски в заповедното производство следва да бъде изрично заявено, за да бъде разгледано. Ако такова липсва, на общо основание разноски не се присъждат. Съобразно чл.410 и сл. ГПК страната има задължение за попълване на конкретно очертаните заложени в заявлението – образец данни, което определят и предмета на произнасяне на сезирания съд. В образеца за заявление липсва искане за присъждане на разноски, но пък е налице общата графа № 14 – “Допълнителни изявления и допълнителна информация”, в която следва да се включи искането за разноски. Съобразно Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доказване на плащането за адвокатско възнаграждение, когато то е заплатено в брой , следва да бъде отразено в договора за правна помощ, а самият договор да бъде приложен по делото. В този случай договора има характер на разписка, с която страната удостоверява, че страната не само е договорила, но и изплатила адвокатското възнаграждение. Договорът за правна помощ ще служи като доказателство за направените разноски, само когато в същият изрично е посочено, че договорната сума е платена в брой. При липса на отбелязване за начина на плащане на сумата, договора сам по себе си не представлява доказателство за извършено плащане.

Заповедният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В т.14 на същото процесуалният представител на търговското дружество е претендирало разноски за платено адвокатско възнаграждения е размер на 480 лв с ДДС. Към заявлението е представен договор за правна помощ сключен на 15.08.2024г. между Йеттел България ЕАД ЕИК 130460283 и адв. С. В. М. САК с предмет на договора – извършване на правна помощ, свързана с изготвяне и подписване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Р. Радослвов. В чл.4.2 от същия е предвидено, че настоящият договор служи за разписка за 3 получаване на адвокатски хонорар по т.4.1, като за полученото плащане Довереникът издава фактура.

В конкретния случай по делото е представен Договор за правна помощ и то не в цялост. В кориците както на заповедното производство, така и пред настоящата инстанция е представен договор за правна помощ само с налични първа и последна страница, поради което настоящият съдебен състав не би могъл да установи, както уговореният, така и реално платеният размер на адвокатското възнаграждение, нито как следва да бъде извършено плащането/ в брой или по банков път с платежно нареждане/.Междувременно пред въззивната инстанция е представен оригинал на фактура изд. на 15.08.2024г. от адв. С. В. М. САК в полза на Йеттел България ЕАД ЕИК 130460283 за сума в размер на 480 лв, и представен пред настоящата инстанция, като доказателство за извършено плащане. Видно от така представената фактура обаче, съдебният състав не може да извлече информация, че дружеството реално е заплатила възнаграждения на процесуалният представител, който е извършил действия от нейно име по конкретното дело, тъй като в същата не е посочено по кое дело, съответно за кои процесуални действия се отнася съответното възнаграждения, поради което плащането не може да се определи като реално извършено такова. В тази насока, не следва да бъде подминат и факта, че в така приложеното пълномощно, процесуалният представител на търговското дружество е упълномощен не само за конкретното дело, поради което съда няма как да направи извод, че плащането по приложената фактура е относимо към действията извършени по настоящото производство.

Предвид гореизложеното, правилно районният съд е приел, че доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждения не са предоставени, поради което разпореждането в частта за разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде потвърдено.

Съобразно горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12813/26.03.2025г. по ч. гр. д. № 2768/25 г. по описа на Районен съд- Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адвокат С. М. - САК, за присъждане на разноски в размер на 480 лв. за адв. възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4