Решение № 123 от 04.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Димитър Фикиин

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Невена Б. Г.а в присъствието на прокурора Вл. Г. Вл. Апелативна прокуратура - София В.

Ст. С. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601106 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по жалба на а.А., защитник на подс. С.М., срещу присъда № 260077 от 17.05.2021г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 25 – ти състав, постановена по нохд № 1506/2020 по описа на СГС, с която съдът признал подсъдимия за виновен, че:

1.На 02.08.2019г., около 16.50 часа, в гр.София, кв. „***“, ул. „Цар Крум“ пред № 6, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества - фентанил с нетно тегло 0,93 грама на стойност 32,55 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, алт.1 от НК , поради което и на основание чл. 54 НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер 2000 лева.

2.На 02.08.2019г., около 16.50 часа, в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: коноп (марихуана), метилендиоксиметамфетамин (MDMA), амфетамин и фентанил, както следва:

Коноп (марихуана) с нетно тегло 664,32 грама, с процентно съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1 %, на стойност 3985,92 лева 1

Коноп (марихуана) с нетно тегло 6,56 грама, с процентно съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол е 1 % на стойност 39,36 лева Метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нетно тегло 0,32 грама, с процентно съдържание на (MDMA) 25,2 %, на стойност 12,80 лева

Амфетамин с нетно тегло 0,66 грама, с процентно съдържание на амфетамин е 8,4 % на стойност 19,80 лева

Всички на обща стойност – 4057, 88 лв. - престъпление по 354а, ал. 1, изр. 1, пр.

4 алт. 1 от НК и на основание чл. 54 НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер на 5000 лева.

На основание чл.23, ал.1 и ал. 3 от НК определил едно общо най-тежко наказание - „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим за изтърпяването му и глоба в размер на 5 000 лева.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от общото наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 02.08.2019г. до 10.04.2020г.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението – наркотични вещества, които разпоредил да се унищожат.

Приложил нормата на чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 и 3 НК като определил едно общо най-тежко наказание от тези по нохд № 5704/2017г. на СРС и по нохд №2533/2016г. на СГС - „лишаване от свобода“ за срок от две години и към него присъединил наказанието „глоба“ в размер на 5000лв.

На основание чл.25, ал.4 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“.

Произнесъл се и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия.

В жалбата защитникът развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Счита, че обвинението срещу подсъдимия не кореспондира на събраните доказателства. В частност налице било разминаване между доказателствата и обвинението по отношение на мястото на спиране на подсъдимия по пункт първи на обвинителния акт, както и часовете на провеждане на разпита на св. Р. и на вмененото престъпление по този пункт. Защитникът оспорва и проведената от съда оценка на доказателствата и по двата пункта на обвинението. Възразява срещу приетия от съда факт, че претърсеното жилище се обитава от подсъдимия. Релевира, че достъп до жилището имали и други лица, поради което не било доказано, че именно подсъдимият е държал процесните наркотични вещества. Също така, иззетата като веществено доказателство везна била неработеща и била останала от предходно разследване.

Твърди допуснати процесуални нарушения свързани с начина на участие в разследването на поемното лице Г.Н.. Моли присъдата да се отмени и вместо нея постанови друга, с която подсъдимият бъде признат за невиновен.

За изясняване на обективната истина по делото въззивният съд допусна събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП моли въззивната жалба да се остави без уважение. Счита обвинението за безспорно доказано.

Изразява несъгласие със защитата, че в обвинителните факти имало сериозни 2 разминавания по отношение на датата и мястото за първото инкриминирано деяние.

Счита присъдата за подробно мотивирана, правилна, обоснована и моли да се потвърди.

Защитникът моли въззивната жалба да се уважи. Поддържа релевираните с нея доводи. По отношение на предаденото от подсъдимия вещество моли съдът да съобрази, че подсъдимият е наркотично зависим. Добавя съображения, че не е установен кой е държал намерените в лекия автомобил вещества. Пледира присъдата да се отмени и подсъдимият се признае за невиновен.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника си.

В последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно заседание и материалите по делото и като подложи присъдата на цялостна проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата е неоснователна.

Първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения довели до накърняване на права на страните и основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Този извод не се променя от относително схематичния характер на мотивите на присъдата, при който установените по делото факти не са предадени във възможната детайлност. Пропуските не са съществени и не обуславят непълнота на мотивите приравнена на липса на такива.

Съдът е провел и верен анализ на събраните доказателства, според техния действителен смисъл, без превратности и логически грешки.

Съдът относително е пренебрегнал задължението за пълно и всестранно разследване на делото. Не е изчерпал доказателствените възможности за изясняване на неговия предмет, в частност на авторството на деянието, доколкото именно то се и оспорва. Предвид тези дефицити, въззивният съд допусна провеждане на допълнително съдебно следствие. Проведе разпити на допуснат от него свидетел - Й. Г. Ш., допълнителни разпити на св. Г. Л., св. М. Р. и св. Г.Н., вкл. с прочитане на показания и на тримата от досъдебното производство, събра и писмени доказателства – сведения от личен лекар, удостоверения от НБД Население.

Резултатите от въззивното разследване самостоятелно потвърждават приетите от първия съд факти, но като се преодоляват възможните предположения.

Приложеният от първия съд материален закон е частично неправилен.

Неправилността е засегнала определянето на двете инкриминирани деяния като престъпления в реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, докато те са част от едно единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Неправилно е и определянето на вида първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 25, ал. 4 НК и съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС „строг“, докато верният закон е този по чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС предвиждащ „общ“ режим.

В посочените части присъдата подлежи на съответно изенение.

От събраните от първостепенния и от въззивния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.М. е осъждан.

С присъда на СРС по нохд № 5704/2017, в сила от 19.07.2018г. подсъдимият е 3 признат за виновен за престъпление извършено на 08.01.2016г. по чл. 129, ал. 2 вр. ал.

1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

С присъда № 129 на СГС по нохд №2533/2016, в сила от 11.04.2019г., подсъдимият е признат за виновен за престъпление извършено на 19.03.2015г. по чл.

354а, ал. 1 изр.1, пр. 4, алт. 1 НК и осъден на две години лишаване от свобода и глоба от 5000лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от четири години.

Подсъдимият страда от хероинова зависимост. От 09.05.2018г. провежда медикаментозно (метадоново) и психотерапевтично лечение в дългосрочна терапевтична програма на „Клиника Канчелов“ ЕТ, АИПСПМП – д-р Александър Канчелов“. (медицинско удостоверение на л. 31 нохд)

Чрез съдебно-психиатрично изследване е установено, че подсъдимият е развил зависимост към опиоиди – хероин и метадон, и че към момента на изследването – 07.10.2019г., се лекува в метадонова програма. Няма данни обаче за качествено нарушение на базовите му психични годности към времето на инкриминираното деяние. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние не е пречка за участие във всички фази на наказателното производство. Подсъдимият може да дава достоверни обяснения, ако желае. Наркотичната му зависимост съставлява психичен недостатък, който ограничава възможността да организира защитата си и самостоятелно да защитава правата си. (съдебно-психиатрична експертиза на л. 117 ДП) Към датата на процесните деяния – 02.08.2019г., подсъдимият живеел в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *. Обитавал втория етаж на фамилна къща. На първия етаж живеели неговият баща и брат – св. Г.М..

На 02.08.2019г. полицейските служители от 06 Районно управление – СДВР св.

Г.Л. и св. М.Р. изпълнявали наряд като автопатрул № 630. Около 13:30 ч. при обход на маршрут в кв. „***“, на ул. „***“, пред № 21, забелязали подсъдимия да слиза от таксиметров автомобил. Мястото, на което станало това се намирало на около един километър от адреса му на ул. „***“ № *. Подсъдимият бил известен на полицейските служители като част от криминалния контингент.

Св. Л. и св. Р. пристъпили към полицейска проверка. Проверили самоличността на подсъдимия. В хода на проверката той доброволно извадил от дрехите си всички вещи, които се намирали у него, в това число и портфейла си. От него извадил и показал на служителите полиетиленова сгъвка съдържаща прахообразно вещество, за което обяснил, че е хероин, че е за лична консумация и желае да го предаде доброволно.

На място св. М.Р. съставила протокол за доброволно предаване на сгъвката.

(протокол на л. 135 ДП).

Доброволно предаденото от подсъдимия вещество чрез експертиза е установено к а т о фентанил, с нетно тегло 0,93 грама на стойност 32,55 лева. (обект 3 в експертната справка на л. 88 ДП и ФХЕ на л. 99 ДП и включен в обвинението срещу подсъдимия).

Фентанилът е вещество поставено под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към чл. 3, ал. 2 , включен в списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

4

След проверката подсъдимият бил отведен в 06 РУ – СДВР и задържан със заповед за задържане за 24 часа, считано от 13:30ч. на 02.08.2019г. (л. 137 ДП).

Подсъдимият същевременно държал в дома си в кв. „***“, в къщата къща на ул.

„***“ № * високорискови наркотични вещества. Те били открити и иззети при проведено на същия ден - 02.08.2019г. за времето от 16:50 до 17:30ч. претърсване и изземване. По време на претърсването присъствали и подсъдимият и неговият брат св. Г.М.. При претърсването на втория етаж на къщата, обитаван от подсъдимия, се намерили и иззели: