Решение № 111 от 22.07.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Свиленград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200358 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от М. Д. Д. с ЕГН ************* от град *******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„ Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6749337 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ (при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона) – словоредът бил объркан, мястото на нарушението било неточно описано, нарушението не било описано точно по отношение на квалифициращия признак „повторност” и относно това дали е приспаднат толеранс от 3 %, автомобилът бил СИО и не можело да бъде издаден ЕФ при 1 наличие на повторност на нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д., не се явява и не се представлява. С Писмена защита процесуалния му представител – адвокат И. И., излага доводите по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт, тъй като липсвал Протокол за използване на техническото средство – радара. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпращат представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.11.2022 година в 11.34 часа в село Пъстрогор, община Свиленград, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Хюндай”, модел И 30 с държавен регистрационен номер Х 69 50 КС, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6749337 на името н а жалбоподателя М. Д. Д. в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 2

29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 02.05.2024 година (, видно от Справката за нарушител, от Картона на ЕФ, от Писмо с вх.рег.№ 4214 от 27.05.2024 година и от Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата, като в същия смисъл е и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие о т Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като налична е една снимка за конкретния клип, на ко ято е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 69 50 КС в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си 3 на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-3395 от 20.05.2024 година, от Картона на ЕФ и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези наведени от адвокат И.

И. в Писмената му защита:

С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи, се уреждат условията и реда за използване на АТСС за 4 контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 3 от цитираната Наредба, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система. С приемането на цитираната Наредба са установени ясни правила за използване на техническите средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Предвид изложеното нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират с издаване на ЕФ при стриктно спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Съгласно чл. 10 от Наредбата, за всяко използване на АТСС за контрол се попълва Протокол съгласно приложението (ал. 1) като Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол. Протоколът за използване на АТСС е о фициален документ, съставен от длъжностно лице по съответния ред и в кръга на службата му. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. Липсата на такъв Протокол води до извода, че не са удовлетворени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, т.е. липсата му препятства възможността да се установи дали има извършено нарушение или не, както и е от значение за съставомерността на деянието по посочената в ЕФ разпоредба. В случая наказващият орган не е представил нито оригинал от подобен Протокол, нито негово заверено копие. Неспазването стриктно разписаните в Наредбата правила, доколкото ЗДвП в чл. 165 изрично препраща към нея, винаги води до незаконосъобразност на проведената процедура по установяване на нарушението. Изложеното налага извода, че процедурата е компрометирана. Следователно част от кумулативно дадените изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с АТТС, не са удовлетворени в процесния случай. Изискването за съставяне на този Протокол, не е самоцелно. Видно от съдържанието на този Протокол - приложение към Наредбата, същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол, режима на измерване на АТСС. При липса на такъв Протокол и доказателства за тези обстоятелства, които са включени в него, липсва сигурност относно верността на измерването и се влиза в конфликт с правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените 5 от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, откъдето и нарушението не е безспорно доказано.

По изложените съображения, след като не са изпълнени изискванията на приложимата Наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на производството по установяване и заснемане на нарушението, незаконосъобразни са и последващите действия на контролните органи, като предприети при съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването на АТСС и системи за контрол на правилата за движение. С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо М. Д. Д. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати.