Решение № 1912 от 02.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110163642 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу В. Д. П., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 687,16 лв., представляваща изискуемо от 02.06.2020 г. вземане по Договор за паричен заем № [***]/12.11.2019 г., сключен между В. П. и кредитора [***] ведно със законна лихва за период от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането; договорна лихва от 63,26 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за период от 17.12.2019 г. до 02.06.2020 г., и мораторна лихва в размер на 343,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.12.2019 г. до 04.05.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 26.05.2022 г. по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 12.11.2019 г. между [***] в качеството на кредитор и В. Д. П., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за паричен заем № [***]/12.11.2019 г., като на ответницата била предоставена в заем сумата от 800 лв.

Сумата, която ответницата следвало да върне, ведно с договорната лихва за срока на договора в размер 105,55 лв., възлизала на обща стойност от 905,55 лв., която е следвало да се изплати на 29 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,23 лв. Падежът на първата вноска бил на 19.11.2019 г. , a на последната - 02.06.2020 г. Посочва, че на 05.07.2021 г. бил сключен договор за покупко-продажба на вземания между [***] и [***], като към него било подписано Приложение № 1, в което фигурирали и вземанията, произтичащи от процесния договор за паричен заем. Твърди, че до ответницата било изпратено уведомление от 13.07.2021 г. за извършената цесия. Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за цесия, което ищецът моли да бъде връчено на ответницата, ведно с исковата молба. Поддържа, че към момента на подаване на исковата 1 молба процесните вземания не били погасени, като във връзка с това претендира и обезщетение за забава за периода на просрочието в размер на 343,08 лв. за периода от 18.12.2019 г. до 04.05.2022 г. Посочва, че за времето, през което е обявено извънредно положение на територията на Република България, не е начислявана лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Към исковата молба ищецът представя писмени доказателства, като съда е приложил към настоящото производство в цялост и ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Ищецът е заявил като относимо доказателствено искане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е уважил.

Ответницата В. Д. П., ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и по размер. Счита процесния договор за паричен заем за недействителен, поради липса на задължителни реквизити в съдържанието. Поддържа, че не било спазено изискването договорът и общите условия към него да бъдат изписани с шрифт не по-малък от 12. Твърди, че в договора не бил посочен срок. Липсвала разписана методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Нито от договора, нито от погасителния план можело да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно- каква част от главницата, таксата за обслужване на кредита и лихвата се погасяват със заплащането на погасителната вноска. Поддържа, че предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлявала скрита лихва или допълнителна печалба за кредитора, която е следвало да бъде включена в ГПР. Посочва, че последният надхвърлял законоустановения размер, поради което договорът за кредит е недействителен. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не съдържал клаузи относно наличието на правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото упражняване. Посочва, че искът е предявен за установяване дължимост на суми, възникнали на договорно основание, а в случая сключеният договор за заем, е недействителен, следователно признаването на главницата за дължима, на извъндоговорно основание, в частност на основание неоснователно обогатяване, би било недопустимо. Оспорва да е уведомена надлежно за извършената цесия.

В условията на евентуалност оспорва размера на възнаградителната лихва като прекомерен и необосновано завишен. Сочи се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорната лихва надвишава трикратния размер на законната. Предвид това счита, че се дължи само чистата стойност на кредита – главницата.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност се твърди, че ответницата е погасила чистата стойност на заема. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.Прави искане ищецът да бъде задължен да представи в оригинал Договор за паричен заем № [***] от 12.11.2019 г. и Общите условия към него, тъй като заверените копия на същите не били идентични с оригиналите /по отношение на шрифт и реквизити/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) възникването на облигационно отношение, на основание договор за потребителски кредит № [***]/12.11.2019 г., сключен между заемодателя [***] и ответницата В. Д. П., в качеството й на заемополучател, по силата на който договор кредиторът [***] е предоставил на ответницата /кредитополучател/ сумата, посочена в договора (800 лв.), а за последната е възникнало задължението за връщане в уговорените размери и срокове и по който е било 2 постигнато съгласие по елементите на договора, включително уговорената възнаградителна лихва; 2/кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/основанието и размера на непогасените задължения, в т.ч. за плащането на възнаградителна лихва върху главницата; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер; 4/ валиден договор за цесия относно процесното вземане между [***] и ищеца [***] и надлежно уведомяване на ответницата за цесията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи, че е погасил чрез плащане или друг способ, твърдените в исковата молба задължения, в уговорените с договора срокове.

В производството с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно, че между [***] в качеството на кредитор и В. Д. П., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за паричен заем № [***]/12.11.2019 г., като на ответника е предоставена сума в размер на 800 лв.

Съдът приема за установено в отношенията между страните, че същите са сключили процесния договор за паричен заем № [***] от 12.11.2019 г., след подадено писмено искане № 349398 от страна на кредитополучателя, като отношенията във връзка с отпускането и изпълнението на договора за заем се регламентират освен от общия ЗЗД, така също и от разпордебите на специалния Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и от Общите условия на кредитора по договори за заем, в сила от 01.05.2016 г., за които кредитополучателя е надлежно уведомен и редовно за му били връчени, видно от положения под приетите по делото ОУ, подпис на ответника (неоспорени от нея в производството).

По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.

12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и със Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът след анализ на приетите по делото писмени доказателства, като съобрази признанието на ответника за сключването на процесния договор за паричен заем, приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между [***] и В. Д. П., чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за паричен заем № [***] от 12.11.2019г. и общите условия към него, представени и приети в заверен препис по делото. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. В случая, видно от удостоверителното изявление на ответника за получаването на сумата по договора в брой, обективирано в клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в която част същият има характер на разписка, заемодателят е изпълнил задължението си за реално предоставяне на заемната сума от 800 лв., предмет на същия. С това, в полза на [***] е възникнало вземане в размер на общо 905, 55 лв., включващо главницата от 800 лв. и уговорената възнаградителна лихва от 105,55 лв., а в тежест на В. П. е възникнало насрещното задължение за заплащане на тази сума, на 29 седмични погасителни вноски, всяка от които по 34,11 лв., съгласно 3 приложения към договора погасителен план и при настъпване на уговорените в него падежи.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 05.07.2021 г., подписаното към същия Приложение № 1 от дата 05.07.2021 г., както и от потвърждение за извършена цесия се установява безспорно, че ищецът е придобил вземанията на заемодателя и кредитор [***] срещу ответника В. П., произтичащи от сключения Договор за заем от 12.11.2019 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви на дружеството кредитор. Установява се от представеното по делото пълномощно, че е налице упълномощаване от цедента към цесионера с правото от негово име да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.

Видно от извлечението от Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия, част от прехвърлените вземания на кредитора са тези по процесния договор за паричен заем с В. П., в общ размер от 1271,67 лв.

Доколкото длъжникът не е страна по цесионната сделка между цедента и цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията.

По делото е представено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента [***], адресирано до ответника П., с което последната се уведомява за извършената цесия. Доказателства за такова съобщаване са приложени към ИМ (на л.24-30 от делото). Съдът намира, че ответникът следва да се счита за уведомен надлежно за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния договор за паричен заем с получаване на уведомителното писмо на 17.07.2021 г., което връчване не бе оспорено в хода на настоящото производство.