Присъда № 46 от 27.05.2024, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 819/2022 г.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. М. СТ. Р. от с. О., обл. Пазарджишка за престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, а именно за това, че на 27.04.2020год. в с.О. обл.Пазарджишка е причинил на АТ. М. З. от гр.П., средна телесна повреда изразяваща се в счупване на олекранона на левия лакът /лакетна кост/ на лява ръка, възникнало при попадане на удара с метална тръба по вдигнатата за защита лява ръка, за да не попадне насочения удар в областта на главата, довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник.

В съдебно заседание представителят на РП- П. поддържа обвинението.

Излага съображения по същество в хода на съдебните прения и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване, което да изтърпи ефективно.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Той и защитникът му пледират да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

С протоколно определение на съда пострадалият по делото АТ. М. З. беше конституиран като частен обвинител в процеса против подсъдимия, като участва лично, поддържа обвинението против подсъдимия чрез своя повереник, който пледира за осъждането му, като му бъде наложено съответното наказание.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

В началото на 2020 г. постр. А.З. живеел и работел в Англия. Неговият баща- М. З. живеел в с. О., като по това време здравословното му съС.ие било доста влошено. От съседи З. разбрал, че подс. М.Р. често заобикалял баща му, като ходел и в дома им. Впоследствие пострадалият разбрал, че от името на неговия баща били изтеглени и бързи кредити отново с участието на подсъдимия, като З. се усъмнил, че парите са получени от Р., а не от баща му, особено след като М. З. в разговор по телефона му казал, че Р. имал да му дава пари. Затова решил, че подс. Р. се възползва от влошеното физическо и здравословно съС.ие на баща му.

През пролетта на 2020 г., след като баща му починал, постр. З. се прибрал в България, като често оставал в къщата на баща си в с. О., а майка му- св.С. З. живеела в гр. П., където се грижела за брата на пострадалия, който е с тежко заболяване. Постр. З. и св. З. открили договори за бързи кредити, сключени от името на М. З., като им направило впечатление, че на някои места не бил положен неговия подпис, както и че за контакт бил посочен не неговия, 1 а друг телефонен номер. От съседи разбрали, че този номер се ползва от бащата на подсъдимия. Така съмненията на пострадалия, че подс. Р. се е възползвал от съС.ието на неговия баща се усилили още повече и възбудили силно негодувание у него. Затова при някои от срещите с подсъдимия в селото постр. З. реагирал остро, разправял се с него словесно и физически.

На 27.04.2020 г. постр. З. отново бил в с. О., като късния след обед бил заедно с приятелка- св. Е.А., като се разхождали карайки велосипедите си.

Вечерта тръгнали да се прибират. По пътя към дома на св. А. срещнали подс.

М.Р., който бил до негов приятел да му иска пари на заем. Виждайки го, у постр. З. отново се надигнала вълна на гняв към подсъдимия и той слязъл от велосипеда си и хванал за гушата подсъдимия и го съборил на земята, обвинявайки го отново, че се е възползвал от болния му баща. През това време св. А. била спряла велосипеда си и стояла на няколко метра от тях. След това пострадалият и свидетелката продължили по пътя си, управлявайки велосипедите си. Когато стигнали пред дома на св. А., двамата спрели и изпушили по една цигара, след което свидетелката се прибрала в дома си, а постр. З. продължил към свята къща, управлявайки велосипеда си. В края на улицата, по която се движел той забелязал пред него да се движи мъж, който не разпознал в първия момент. Приближавайки го обаче видял, че това е подс.

Р.. Последният също се обърнал и видял постр. З.. Спрял се и тръгнал към него. Тогава пострадалият видял, че Р. държи в ръката си метална тръба, като започнал да я размахва. Първоначално З. се стъписал, като започнал да се чуди дали подс. Р. ще го удари с тръбата. Затова решил да спре и слезе от велосипеда, като го оставил в страни, за да е по-подготвен да се брани и отбие евентуални удари, като до последно смятал, че подсъдимият няма да посмее да го удари.

Подс. Р. продължавал да се движи към постр. З., размахвайки тръбата. В следващия момент подсъдимият приближил пострадалия и му нанесъл силен удар с тръбата в главата отпред в областта на темето, причинявайки му разкъсно-контузна рана, от която бликнала кръв. От удара на З. му причерняло, но той вдигнал лявата си ръка, за да се защити от следващ удар.

Тогава вторият удар с металната тръба от подсъдимия попаднал в лявата ръка на постр. З., при което пострадалият от получените силни болки и зашеметяване паднал на земята. Нападението на подсъдимия продължило,като постр. З. се опитвал да се защити, но установил, че трудно движи лявата си ръка. Докато се бранел усетил, че подсъдимият го захапал за безименния пръст на дясната ръка. Вследствие на понесените удари и падане, пострадалият бил в замаяно съС.ие, опитвал се да се брани от продължаващите удари на подс. Р. по цялото тяло, като усетил и „ръгване“ с тръбата в крака си.

При падането на земята и последвалото боричкане, грейката, с която бил облечен пострадалия се вдигнала над лицето му и той не можел да вижда какво точно се случва, но усещал върху себе си тялото на подсъдимия и чувал бързото му дишане, усещал че нямал сили да се бори и дишал тежко.

Точно в този момент на улицата при тях излезли от дома си св. В.К., 2 съпругата му- св. М.К. и неговата майка. Св. К. се развикал и това стреснало подс. Р., който оставил металната тръба на земята, станал и побягнал към дома на К.и. Св. К. му викнал да спре. Постр. З. се изправил, взел оставената на земята метална тръба и тогава видял подсъдимия на няколко метра от него. Р. извикал към св. К. да го спаси, след което се мушнал между св. К. и възрастната жена и влязъл в двора на К.и, от където избягал в дома си. Св. К. влязъл в двора си, за да търси подс. Р., но не го открил. През това време постр.

З. оставил тръбата и помолил К.и да измие лицето си, което било окървавено от стичащата се от раните кръв. След като се поизмил, св. К. качил пострадалия в автомобила си и го откарал в отделението по Спешна помощ при МБАЛ- П.. По пътя постр. З. забелязал, че лявата му ръка започнала да отича. Св. К. забелязал и раната на главата на пострадалия, но не успял да разбере какво точно се е случило.

В Спешното отделение на болницата, постр. З. бил приет, прегледан, консултиран и приет за лечение, като последвали манипулации и операция и гипсиране на лявата му ръка. Постр. З. бил оставен за лечение и наблюдение в болничното заведение през следващите няколко дни. След пристигане на близки на постр. З. вечерта в болничното заведение, св. К. си тръгнал и се прибрал в дома си. Междувременно неговата съпруга вече била подала сигнал в полицията за случилото се. На място бил изпратен АП на РУ- П.. Св. К. разказала на полицейските служители за видяното и предала металната тръбя, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Впоследствие свидетелите В.К. и М.К. били отведени в сградата на РУ- П., където били разпитани в качеството на свидетели. С техните разпити и съставените протоколи за тези процесуални действия било отпочнато настоящето наказателно производство.

След изписване от болничното заведение на постр. З. била издадена Епикриза на и.з. № 5900/30.04.2020 г., приобщена по делото като писмено доказателство. Същият ден той посетил и ОСМ, където бил прегледан от съдебен лекар, който издал СМУ №76/30.04.2020 г., приобщено като писмено доказателство по делото, в което били описани констатираните причинени на пострадалия травматични увреждания.

Видно от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза № П-117/2020, което съдът цени като обективно и обосновано, се установява, че на постр. А.З. са причинени няколко травматични увреждания, а именно: счупване на олекранона на лакета (лакетна кост) на лявата ръка, наложило оперативно наместване, фиксация и имобилизация, което е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК за период около 3-4 месеца от датата на травмата; разкъсно-контузна рана на челото и главата, причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около десетина дена от датата на травмата; контузията на главата с мозъчно сътресение протекло със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на 3 комоционна кома, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и кръвонасядания по главата, причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Според експерта описаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесени удари с метална тръба в областта на лицето/главата и лявата предмишница, като счупването на олекранона на лявата лакетна кост е възникнало при попадане на удара с металната тръба по вдигнатата за защита лява ръка, за да не попадне насочения удар в областта на главата. По време на нанасянето на ударите в областта на лицето/главата и левия лакет пострадалия и нападателят са били прави обърнати един към друг лице с лице.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и е категорично, че констатираното нараняване в областта на челото е причинено вследствие на удара с металната тръба, тъй като размерите (дължина и ширина) на причинената разкъсно-контузна рана отговаряли да бъде причинена вследствие с нанесен удар с предмет чиито надлъжен размер преобладава над напречния, което отговаряло на вида на процесната метална тръба. Експертът обяснява още, че получената травма в лявата ръка е вследствие вдигането й като защитен механизъм, предвид разположението на олекранона на лакетната кост спрямо лъчевата кост при вдигане на ръката на нивото на челото (така както сочи пострадалия в показанията си). Вещото лице посочва също, че такова нараняване може да се получи и при падане на земята, при което би трябвало да има и охлузвания в тази област, които обаче не са констатирани, като вещото лице допуска че липсата на такИ. охлузвания е възможна тъй като било пролетно време и пострадалият бил облечен с яке.

Тук обаче съдът намира за необходимо да посочи, че от доказателствата по делото не се установява пострадалият да е бил облечен с връхна дреха- яке.

От показанията на постр. З. става ясно, че той е имал грейка, която по време на борбата, докато е бил на земята, се била вдигнала пред лицето му. Известно е, че дрехата тип „грейка“ е без ръкави и не представлява по своя вид яке. Така че за съда направеният от вещото лице коментар по-скоро представлява предположение, а не обстоятелство почИ.що на обективните факти.

Експертът е категоричен, че травмите по главата не могат да бъдат получени при падане от собствен ръст, а са вследствие на пряко действащ травмиращ агент- директни удари с тръбата.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите А.З., В.К., М.К. Е.А., С. З., Г.В., К. Т., частично от показанията на свидетелите В.Ш. и обясненията на подсъдимия, както и от приобщените показанията на свидетелите З., К., К. и С., дадени на ДП пред разследващ полицай и тези на св. А. дадени пред съдия, чрез тяхното прочитане, а така също от заключението на СМЕ, както и от писмените 4 доказателства, приети по делото и вещественото доказателство- метална тръба.

В показанията си постр. А.З. е категоричен, че подсъдимият е този след като се е обърнал и го е видял е тръгнал към него да го присрещне, размахвайки металната тръба, която държал в ръката и докато си мислел, че няма да го удари, му нанесъл първия, а след това и втория удар с металната тръба. Вярно е, че пострадалият както на ДП, така и в съдебно заседание, не можа да посочи кой от тези два удара, за които си спомня отчетливо е бил нанесен пръв- дали този в челото или този в ръката, но имайки предвид вида и локацията на получените травматични увреждания и техния механизъм, предвид медицинската документация, заключението на СМЕ и уточненията на вещото лице, развилата се ситуация и обстоятелството че са били лице в лице, съдът прие, че първоначално е нанесен удара в главата в областта на челото, което е накарало пострадалия да вдигне лявата си ръка на нивото на челото, за да се предпази от следващ удар и тогава е бил нанесен втория удар от подсъдимия с тръбата, който е попаднал в областта на лявата предмишница и довел до счупване на олекранона на лакетната става. Пострадалият е категоричен и в това, че въпреки полученото замайване и зашеметяване, особено след падането му на земята и трудното движене на лявата ръка, се е опитвал да се брани, като се е получило и това боричкане между него и подсъдимия, за което съобщават и свидетелите М.К. и В.К.. За получилото се боричкане може да се съди и по получените и други наранявания по тялото (на безименния пръст на дясната ръка, кръвонасядане по крака и гърба), за които се събраха и гласни доказателства не само от показанията на св. З., но и от тези на св. З..