Определение № 426 от 31.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. София, 31.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102210 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20833/06.03.2023 г., подадена от А. Й. Г., чрез адвокат С. С., срещу решение № 3210 от 11.11.2022 г. по гр. д. № 3570/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20202762 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 39626/2018 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от А. Й. Г. срещу М.

Х. К., В. Х. Б. и „Мегатурс 1” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че А. Й. Г. е собственик и за предаване на владението на 46/252 ид. ч. от следния недвижим имот: дворно място от 450 кв.м, находящо се в [населено място], м. „К. С.”, с пл. № * по рег. план, кв. 40, парцел *, а по скица е отреден парцел *-* от кв. 40, при съседи на имота: [улица], [улица], парцел *-*, парцел *-*-*, парцел *-*, и заснет като имот с идентификатор *.*.*.

Въззивният съд е съобразил, че от А. Й. Г. са предявени срещу М. Х. К., В. Х. Б. и „Мегатурс 1“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик и за предаване на владението на 46/252 ид. ч. от следния недвижим имот: дворно място от 450 кв.м, находящо се в [населено място] (подробно описано по-горе). Ищецът твърди, че гореописаният имот е придобит от него по наследяване от майка му Р. С. Д. (Ч.). От справка в Служба по вписванията при Агенция по вписванията установил, че В. Х. Б., М. Х. К. и П. С. Х. са се сдобили неправомерно с констативен нотариален акт № 25, том № 016, вх. рег. № 24262/16.11.1998 г. за същия имот.

„Мегатурс 1” ЕООД придобило собствеността върху недвижимия имот от В. Х. Б. на 17.05.2017 г. с нотариален акт № 175, том 64, вх. рег. № 2227180/2017 г. А. Г. твърди, че плаща данъци за процесния имот. Сочи, че върху имота му е учредено и право на строеж, 1 като ответниците възпрепятстват достъпа му до имота. От своя страна, ответниците оспорват предявения иск. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Твърдят, че са владели имота явно и необезпокоявано от 1988 г.; че в продължение на повече от 35 години няма данни наследодателката или ищецът да са владели имота или част от него, както и да са предприели каквито и да е действия в тази връзка. Оспорват идентичността на притежавания от тях имот с имота, от който Р. Ч. е притежавала идеални части. Твърдят, че Р. Ч. е притежавала идеални части от съседен на техния имот.

Съдът е приел за установено следното:

По делото е представена скица № 15-195734/29.03.2018 г. за поземлен имот с идентификатор *.*.*., в която като собственици са посочени М. Х. К., „Мегатурс 1” ЕООД, П. С. Х. и Р. С.

Ч.. Съгласно прието удостоверение имената Р. С. Д. и Р. С. Ч. са имена на едно и също лице.

Р. С. Д. е починала през 1992 г., като е оставила за свои наследници по закон А. Д. Г., Е. Д.

Г., Р. Д. Г., Г. В. Д., В. Г. Д., К. Г. Д., Т. Й. Г., Ц. Й. К. и А. Й. Г.. От удостоверение от 01.10.1993 г. се установява, че А. Г. Д. е подал молба с вх. № 1414 от 1993 г., с която е заявил, че се отказва от наследството, оставено от наследодателя Р. С. Д..

По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 09.10.1924 г., Б. П. е продал на С. и Й. Ч. 1000 кв.м място от нивата, находяща се в землището на [населено място], м. „И.”.

Съгласно протокол от 16.02.1956 г. по дело № 660/1956 г. на СНС, VI р-н, III уч., дял 1-ви се пада на К., Д. и Е. С. Ч., които получават в дял следните недвижими имоти: къща с дворно място, застроено и незастроено, от 379 кв.м, представляващо парцел *-*, кв. 40, м. „К. - Б.”, което се владее с нотариален акт № 88, том II, дело № 677/1982 г. с граници: [улица], Г. А., наследници на С. Ч. и П. С. и С. А., и празно дворно място от 247 кв.м, съставляващо 1/2 ид. ч. от УПИ *, в кв. 40 по плана на София, на [улица]. Съгласно протокола Р. Ч. получава дял ІІ - движими вещи.

Съгласно удостоверение за наследници М. С. М. е оставила за свои наследници по закон Д.

С. Ч., Р. С. и Е. С. С..

С решение № 770/10.10.1952 г. по гр. д. № 277/1952 г. Върховният съд на НРБ е признал на С. М. Ч. и на наследниците му М., Д., Е. и Р. С. Ч. правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в землището на [населено място] село, м. „И.”. С решението е признато на Й. Ч. и на наследниците му, и на наследниците на С. Ч. - М., Д., Е. и Р. Ч., правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място - 225 кв.м в средата на парцела, така както са означени по скицата от 10.05.1934 г.

Представено е решение от 07.07.1964 г. по гр. д. № 750/1964 г. за допускане на делба на къща и дворно място в [населено място], [улица],[жк], цялото дворно място от 470 кв.м, съставляващо УПИ *, в кв. 40 по плана на [населено място], К. , м. „И.“, при съседи:

[улица], [улица], наследници на С. Ч., С. А. и Т. Г.. С решение от 06.12.1964 г. по гр. д. № 750/1964 г. на СНС е допуснато да се изнесе на публична продан имотът, състоящ се от къща и дворно място на [улица], К. село, София, цялото дворно място от 470 кв.м, УПИ *, в кв.

40, като получената сума се раздели между страните, съобразно квотите, като за Роза С. е 1/168 част. С решение от 05.07.1965 г. по гр. д. № 994/1965 г. на ВС са отменени по реда на 2 надзора решенията от 07.07.1964 г. и от 06.12.1964 г. в частта, с която са определени делбените части на страните, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение № 460/20.10.1965 г. по гр. д. № 2139/1965 г. на СНС е допуснато извършването на делба на дворно място в [населено място], [улица],[жк], цялото от 470 кв.м, при квота 1/28 част общо за М., Д., Е. и Р. Ч.. С протокол от 26.05.1975 г. по гр. д. № 1132/1975 г. на СРС е одобрена спогодба, съгласно която дял първи се дава на Д. С. Ч., който получава парцел * от кв. 40, по плана на „К. – Б. - 1-ва част“, цялото от 396 кв.м, заедно с масивна жилищна сграда на един етаж, с мазе, със застроена площ от 78 кв.м, а дял втори получава Р. С. Ч. 46/84 ид. ч. от дворно място, представляващо парцел *, от кв. 40, по плана на „К. - Б. - 1-ва част“, цялото от 450 кв.м, което място е празно.

С нотариален акт от 13.11.1998 г. са признати за собственици по наследство и давностно владение П. С. Х., М. Х. К. и В. Х. Б., при квоти 1/2 част за първата и по 1/4 част за втората и третата, от дворно място, находящо се в [населено място], местност „К. - С.”, за което е отреден парцел *-* от кв. 40, цялото с площ от 450 кв.м.

Съгласно удостоверение за наследници П. С. Х. е починала, като е оставила за свои наследници по закон М. Х. К. и В. Х. Б..

По силата на договор за замяна от 17.05.2017 г., обективиран в нотариален акт № 24, том 1, peг. № 6567, дело № 21 от 2017 г., В. Х. Б. е прехвърлила на „Мегатурс 1“ ЕООД 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, находящ се в [населено място], район „К. “, целият с площ от 450 кв.м, съставляващ УПИ * *-*, кв. 40 по регулационния план на София.

Въззивният съд е възпроизвел свидетелските показания по делото:

Според свидетеля В. Б. ищецът имал имот на [улица], който се намира на ъгъла с [улица].

Твърди, че ъгловият имот № * е този на скицата, като посочва, че № * е имот на ищеца.

Имотът е около 600 кв.м, като съседи на имота са: на № * част от този имот е бил на майката на ищеца, като от другата страна има друг имот, който не знае на кого е. Голяма част от имота на № * е собственост на майката на ищеца. Не знае ответникът да е имал част от този имот. Сочи, че в момента никой не живее в имота; хората, които живеели в имота, не давали на ищеца достъп до него и той спял пред имота. През 80-те години на миналия век имало врата откъм [улица], но свидетелят твърди, че имало отвор и откъм [улица]. През 80-те години имало построена къща на един етаж или с приземен. Имотът е неподдържан.

Свидетелят е ходил на гости и е влизал в двора на № *, а на № * е влизал в къщата, но са играли в двора на № *, като това било през 1975 -1976 г. Заявява, че на № * имало една помасивна сграда и една като барака. Твърди, че ищецът живял в чужбина 15 години.

Свидетелката З. И. твърди, че имотът на ищеца бил на [улица]и на [улица], като ищецът живеел на № *. Имотът на ищеца е на ъгъла на [улица]и [улица], под № *. В момента там имало една черква и празно място, като празното място е откъм [улица]; до празното място има черква, която граничи с процесното място. Като деца са влизали в дворовете, включително и на № *, където имало две малки къщички, приземен етаж и отгоре етаж. На № * живеели ищецът и сестрите му, а на № * живеели едни момичета, които му били братовчедки. Свидетелката твърди, че собствеността е разменена между майка му и чичо му и майка му станала собственик на част от № *. Сочи, че ищецът се изнесъл от № * и като 3 крайно нуждаещ се му дали едно таванско помещение. Предполага, че братовчедите му са живеели там, когато се е изнесъл. Свидетелства, че има ограда, вратата е откъм [улица]; имотът е празен. Преди години един строител й казал, че имал договор да строи в това място. Сочи, че ищецът е живял в чужбина поне 10 години.

Свидетелката Н. В. твърди, че ответниците живеят на № *, а тя живеела на № 8 и една стена ги дели с Б.. Съседите им са: тя от една страна, на гърба на къщата, на калкан, след това следвала къща на майка с три деца - Д. и С.. В. Б. е живяла на № *, а ищецът - на № *. В момента там, където е живял А., има църква, а на № *, където са живели Б., имало къща с два входа и там живеела баба П., а в другия вход - В. Б. с децата си. Синът й Х. си пристроил една малка къщичка след като се оженил, на един етаж. Свидетелства, че е отрасла в къщата на № * и че ищецът е идвал и са играли с него. Преди година и половина къщата е била разрушена, а в момента никой няма в имота. Дотогава В. и И. са живели в имота. Майката на ищеца и той са живели в приземен етаж на къща на № *. Къщата била продадена, имало ресторант, след това се продала и направили църква. Не знае А. да е живял на улицата и да не е имал къде да живее. Не са й споделяли семейството на ищеца да е ходило на имота и да е имало претенции по времето, когато е била на работа. Твърди, че собственик на имота е била леля П., а В. и И. го придобили по наследяване. Не знае дали е продаден имотът от Б..

Според свидетелката А. М. ответниците живеели на „Х.”, на ъгъла с [улица], живеели на № *. Те живеели в този имот отпреди 1977 г., там живеели В., С., Х. и баба П.. В една къщичка живеела баба П., а до нея В. и С.. М. и Х. си направили две стаи с баня и тоалетна и зид откъм границата на № *. До преди 5-6 години са живели там, но вече всичко е съборено.

Твърди, че в другия имот имало ресторант, а впоследствие църква. Имало къща в имота, където е църквата, но не е виждала някой да живее там. Имотът на ответниците бил ограден, обработвал се, откъм църквата направили зид, а входът бил откъм [улица]. Не знае някой да е имал претенции към имота.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на имота; вещта да се владее или държи от ответника; вещта да се владее или държи от ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки.

Съдът е визирал, че в производството пред него е допусната служебно съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, включително и приложените скици, да даде отговор на въпросите дали процесният недвижим имот с идентификатор *.*.* е идентичен с имота, описан в спогодителен протокол от 26.05.1975 г., по силата на който наследодателката на ищеца Р. С. Ч. е получила в дял и изключителна собственост 46/84 ид. ч. от дворно място, представляващо парцел * от кв. 40 по плана на „К.