Решение № 1142 от 22.02.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е гр. С., 22.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

НЕВЕНА ЧЕУЗ при участието на секретаря Д.К. разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 9 125/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени при условията на алтернативно съединение на исковете с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, съединени с приети за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство насрещни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба на М.М.Н. се твърди, че с ответника по делото са бивши съпрузи, на които бракът бил прекратен с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че ответникът притежавал собствено празно дворно място в кв. „Горна баня”, гр. С., с административен адрес: ул. „*********, представляващо 512,5/1025 идеални части, цялото от 1025 кв.м., представляващо парцел ХIV -4, 4а в кв. 83 по тогава действащия регулационен план на кв. Горна баня, представляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК на гр. С., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/. Твърди се, че от мястото ответникът прехвърлил на сина на ищцата от предходен брак – Д.Н.О. 2/3 идеални части срещу издръжка и гледане.

Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение по чл. 87 ал.3 от ЗЗД този договор бил развален. Твърди се, че в производство по делба целият имот бил възложен в изключителна собственост на ответника като за уравнение на дяла на другия съделител – Н.С.П., негова сестра, той бил осъден да й заплати сумата от 20 000 неден. лева, платими на равни месечни вноски, които били изплатени от семейния им бюджет. Твърди, се че междувременно, по време на брака им, ищцата изградила в периода м. декември 1997 г. – до 01.10.1998 г. двуетажна трифамилна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, върху общо мазе.

Твърди се, че първият етаж от къщата се състоял от едно двустайно жилище с отделен вход, входно антре, дневна – трапезария с кухненски бокс, спалня, баня и складово помещение на застроена площ от 63, 24 кв.м. и едно едностайно жилище с отделен вход, входно антре, стая с кухненски бокс и баня-тоалетна, застроено на 20,7 кв.м. Вторият етаж се състоял от входно антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня, складово помещение с балкон от север, както и малък балкон пред хола, със застроена площ от 61, 19 кв.м. Изложени са твърдения, че тази къща, ведно с общото мазе ищцата построила с лични средства, имащи извънсемеен произход, получени от продажба на наследствен имот и дарение на на паричните дялове от продажбата на имота от другите сънаследници на нея като реално тя получила сумата от 19 000 щатски долара. Твърди се, че строежът на къщата възлизал на сумата от 16 500 щатски долара, заплатени изцяло от нея. Твърди се, че от построяването на къщата, считано от 28.10.1998 г. ищцата заживяла на втория етаж от къщата, а синът й Делян Овчаров заживял в двустайното жилище на първия етаж и никой не им пречил да упражняват правото си на собственост върху така посочените жилища до момента, в който ответникът не завел дело за делба на имота, в момент, в който изискуемият от закона давностен срок бил изтекъл. При тези фактически твърдения е сезирала съдът с искане да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание давностно владение в периода 28.10.1998 г. – 28.10.2008 г. на втория етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда и на ½ идеална част от общото мазе, върху което е построена сградата, както и на едностайното жилище със самостоятелен вход, находящо се на първия етаж от къщата, а при условията на алтернативност да бъде призната за собственик на тези имоти на основание пълна трансформация на нейни лични средства с извънсемеен произход в построяването. Претендират се разноски.

Ответникът С.С.Н., редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който развива подробни съображения. Претендира разноски.

В рамките на настоящото производство са приети за съвместно разглеждане насрещни искове на С.С.Н. срещу М.М.Н. с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е едноличен собственик на целия имот, описан по-горе на основание приращение и давностно владение. Претендират се разноски.

Ответникът по насрещните искове М.М.Н. оспорва заявените насрещни искове по съображения в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П. и адв. К., които поддържат и възраженията, заявени срещу насрещните искове.

Възраженията на ответника по първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ф., която поддържа заявените насрещни искове.

Страните в настоящия спор са заявили и писмени бележки с подробни съображения, развити в същите.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначалните искове, с които е сезиран настоящият съдебен състав са предявени при условията на алтернативно съединяване. При този вид обективно съединяване на исковете ищецът предоставя на преценката на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Приема се последователно в съдебната практика, че това съединяване на исковете е допустимо при искове за собственост, когато страната претендира право на собственост на няколко конкуриращи се придобивни основания и за нея е без значение, на кое от тях ще бъде призната за собственик. В настоящия случай ищцата сочи две алтернативни основания за собственост на процесния имот – пълна трансформация на лично имущество и изтекла придобивна давност.

Не се спори между страните по делото, че по отношение на процесните имоти същите са страни и по висящо производство по делба във фазата на нейното допускане, а това се установява и от представеното по делото съдебно решение от 11.10.2009 г. на СРС, 78 състав по гр.д. 5368/2009 г. Същото е спряно от въззивния съд до приключване на настоящото производство. С оглед на заявените установителни искове настоящият съдебен състав следва да прецени на първо място неговата процесуална допустимост. Видно от съдебното решение на СРС, 78 състав ищцата в настоящото производство – ответник в делбеното е заявила възражение за лична трансформация по отношение на имотите, предмет на настоящото производство, които респ. са предмет в делбеното производство и първоинстанционният съд във фазата по допускане на делбата се е произнесъл по него като е счел същото за неоснователно. Съобразно задължителната съдебна практика при заявено възражението за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество, което бъде прието за основателно от делбения съд част или целия имот се изключва от делбата, а повторно заявяване на същата претенция в друго производство е недопустимо /решение 339/02.11.2012 г. по дело 221/2012 г. на ВКС, Първо ГО по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай не може да се обоснове процесуална пречка за разглеждане на така заявените искове в настоящото производство доколкото заявеното възражение на ищцата не е било прието за основателно от делбения съд. От друга страна, отново в задължителната си практика ВКС/ решение № 120/13.06 14г. по гр.д № 6714/13г. на ВКС, І ГО и решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I ГО/ отбелязва, че предявяването на искове от съделителите във връзка с имуществената общност в рамките на делбеното производство е една правна възможност, която не препятства правото на страната да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. На последно място, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се отрича правото на иск на ищцата по съображения за наведено аналогично възражение в рамките на делбеното производство в срока по чл. 342 от ГПК, което не е прието за основателно от съда по делбата доколкото страните по спора имат правен интерес да осигурят сигурност в отношенията си респ. за се ползват от по-голямата защита, която дава предявяването на иск, при който по отношение на тях се формира сила на пресъдено нещо, каквато по отношение на заявеното възражение не се формира респ. с такава не се ползва и решението по допускане на делба в случай на евентуално отхвърляне на заявения иск за делба. При тези изложени съображения настоящият съдебен състав намира исковете за процесуално допустими и като такива същите следва да бъдат разгледани по същество.

Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 06.07.1991 г., видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак /стр. 247/. Не е част от спорния предмет по делото, а и това се установява и от влязлото в сила на 16.12.2003 г. съдебно решение № 293, постановено по гр.д. 3104/2003 г. на СРС, БК, че брачната връзка между тях е прекратена.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът е бил съсобственик на недвижим имот – парцел, заедно със сестра си Надежда Петрова на основание наследствено правоприемство. Не е спорно по делото, че същите са прекратили тази съсобственост чрез способите на съдебната делба, а това се установява и от представеното по делото решение по гр.д. 2255/92 г. на СРС, 48 състав. Видно от влязлото на 12.05.1995 г. съдебно решение по горецитираното дело в дял на ответника е поставено дворно място с пространство от 485 кв.м., съставляващо новообразуван имот с пл. № 4 в кв. 83 по плана на гр. С., кв. „Горна баня“ като за уравнение на дяловете същият е следвало да заплати на другия съделител сумата от 28 722 неден. лв. на равни месечни вноски в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение. Не е част от спорния предмет по делото, че това е парцелът, в който е изградена процесната сграда. В исковата си молба ищцата е заявила твърдение, че сумата по уравнение на дяловете е заплащана от семейния бюджет. Разписки или други писмени доказателства, установяващи факта на плащане по делото не са ангажирани. Ответникът е противопоставил възражение, че сумата за уравнение на дяловете му е дарена от неговата сестра и той не я е заплащал.

По делото е представено удостоверение на ДСИ при СРС по изп. дело 4641/96 г. – 4 отд., 4 участък, от което се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д. 2255/92 г. на СРС, 48 състав от Н.С.П. срещу С.С.Н. за заплащане на сумата от 28 722 лв. /неден./ и делото е прекратено с арх. № 5119/1997 г.

Представена е и молба /стр. 149/ от Н.П. по гр.д. 2255/92 г. за снабдяване с удостоверение относно датата на влизане в сила на съдебното решение, необходимо й по изпълнителното дело за изплащане на сумата от 20 000 лв. /неден./. Върху молбата е поставено разпореждане от 16.12.1996 г. „Да се издаде“.

В съдебно заседание на 06.04.2015 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелката Л.Г. И. е заявила, че знае от двамата – М. и С., че са платили някаква сума на сестрата на С., но не е присъствала на плащането. Свидетелят Д.Н.О., син на ишцата, в същото заседание е заявил, че няма представа дали майка му и С. са платили нещо на сестрата на С.. Свидетелката Н.С.П., сестра на ответника, е заявила, че присъдените суми по делбата никога не ги е получавала, че М. не е плащала никакви суми по тази делба, а парите е дарила на брат си, за да построи къщата, в която да има апартамент за племенника й – сина на ответника – А. Н..

Свидетелката О.Н.Ш., кума на страните по делото, заявява, че е поддържала близки отношения с ответника и неговата сестра и знае, че тя е дала всичките си спестявания на С., като това е станало пред нея, за да построи той къщата и Надежда не е взимала никакви пари от него. При съвкупна преценка на тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че парцелът, в който е построена процесната жилищна сграда е еднолична собственост на ответника по делото, придобита от него на основание наследствено правоприемство. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката Н.П. досежно изявленията й, че не е получавала никакви суми за уравнение на дяла си по делбата.