Решение № 495 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110207172 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. И. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-019624/22.08.2024г., издадено от началник група при О”ПП” СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Поддържа се, че НП не отговаря на законоустановените изисквания относно неговото задължително съдържание, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 8 ЗАНН, включително не е посочено кои норми на шум са били нарушени. Изтъква се, че контролните органи е следвало да извършат проверка за нивата на шум при работа на определено МПС, чрез измерване на децибелите, които се създават при работа на двигателя със специални устройства, а не „с просто око“ да посочат, че те били надвишени. На следващо място се посочва, че не е било взето предвид обстоятелството, че мотоциклетът, за който се твърди, че е бил технически неизправен, всъщност принадлежал на трето лице, а не е бил собственост на жалбоподателя, като не е бил обсъден въпросът дали деянието не представлява маловажен случай. Излагат се и съображения за недоказаност на административното нарушение. Сочи се, че в случая изобщо не е установено какво е било нивото на шума при движението на мтоциклета, нито са посочени нормативно допустимите стойности.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Михайлова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Заявява, че професионалната дейност на контролните органи изисква специфични знания и умения при установяване на нарушения по ЗДвП, а не по АПК. Счита, че е безспорно 1 установено извършването на административното нарушение и неговото авторство, като правилно била наложена абсолютно определената в закона санкция. По делото са депозирани и писмени бележки.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2024г. около 22.00 часа, в гр.София, по бул. „Александър Малинов“, с посока на движение от ул. „Самара“ към ул. „Д-р. Атанас Москов“, жалбоподателят Д. И. управлявал мотоциклет „***“ с рег. номер ***, собственост на М.Г.Е.. Водачът бил спрян за полицейска проверка от полицейски екип, включващ и свидетеля К.Т. - мл. автоконтрольор при ОППСДВР, тъй като на полицейските служители, които го спрели, мотоциклетът им се сторил твърде шумен. Полицейските служители констатирали, че оригиналните шумозаглушители били заменени с неоригинални такива, които не били предназначени за мотоциклет марка „***“. Св. Т. приел, че МПС, управлявано от жалбоподателя, е технически неизправно, тъй като същото било с неоригинален шумозаглушител и видимо надвишавало нормите за шум, поради което Т. съставил срещу Д. И. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия G A № 1394851/31.07.2024г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. Срещу АУАН жалбоподателят не подал писмено възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 244332-019624/22.08.2024г., издадено от началник група при О”ПП” - СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.

179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. началникът на група в ОПП-СДВР е оправомощен да издава НП при констатирани нарушения на ЗДвП. Видно от заповед № 8121К-13180/28.10.2019г. и акт за встъпване в длъжност, Г.Б. е назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля К.Т. и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага обстойният им анализ.

Съдът се довери на показанията на актосъставителя Т., който дава показания относно обстоятелствата, които непосредствено е възприел. В съдебно заседание св. К.Т. изрично потвърди, че е оценил неизправността единствено въз основа на визуален оглед и субективната си преценка за сила на шума. Св.

Т. потвърди изложеното в АУАН, като съдът намира, че в съвкупност събраните по делото доказателства изясняват възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу акт, подлежащ на проверка, а разгледана по същество, е 2 основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.21г., заповед № 513з-2507/21.04.2015г. и заповед № 8121К-13180/28.10.2019г.

При извършена служебната проверка за процесуална законосъобразност на издаденото НП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В АУАН и НП като нарушена е посочена нормата на чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, а при словесното описание на нарушението се твърди, че МПС е със значителна техническа неизправност, изразяваща се в това, че МПС е с неоригинален шумозаглушител и видимо надвишава нормите за шум.

Според посочената норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Посочената правна норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бланкетна и непълна.

Конкретните параметри на неизправността са описани в Наредба № Н32/16.12.2011г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и в чл. 10, ал. 1 ППЗДвП, където подробно са изброени възможните технически неизправности на МПС, но в последната норма липсват конкретни правила относно шумозаглушителните устройства на моторните превозни средства. В чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ ППЗДвП, като значителна техническа неизправност по двигателя се сочи нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. Освен че в случая се касае за шумозаглушителна уредба, а не за двигател, в процесния случай не е установено какво е било нивото на шума при движение на мотоциклета, нито е посочено какви са нормативните стойности.

В АУАН и НП освен посочване на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП отсъства посочване на норма, която да регламентира в какво се изразява техническата неизправност и че същата е значителна. Действително е налице словесно описание на твърдяното нарушение, но отсъства надлежна правна квалификация, която да описва твърдяното нарушение. Нормата на чл. 139, ал.

1, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите да управляват технически 3 изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства, още по-малко касаещи техните шумозаглушителни устройства. В чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗДвП се съдържа изискване да бъдат посочени законовите норми, които са били нарушени виновно. Като не е посочена конкретната норма, въвеждаща изисквания относно изправността на шумозаглушителната уредба на МПС и кога такава неизправност ще бъде значителна според Наредба № Н32/16.12.2011г., наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която твърди, че е била нарушена. Непосочването на конкретната правна норма или посочването само на бланкетната норма следва да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на наказаното лице да узнае за какво нарушение е санкционирано. Без посочване на конкретния законов текст жалбоподателят е затруднен да се позове на разграничението между значителна, незначителна и опасна неизправност, според което се определя и размерът на санкцията по чл.

179, ал. 6, т. 1, т. 2 или 3 ЗДвП.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на адв.

В. Д., който е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. На основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, присъдените разноски следва да са в размер на 400 лева, равняващи се на 204.52 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-019624/22.08.2024г., издадено от началник група при О”ПП” - СДВР, с което на Д. В. И. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. В. Д. сума в размер на 204.52 евро (равняваща се на 400 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5