Решение № 233 от 25.08.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. ХАСКОВО, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора З. Р. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20265600200544 по описа за 2026 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от несъдебен орган н а Република Австрия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо българския гражданин С. И..

Според същото удостоверение на С. И., роден на *** от ***, е наложена финансова санкция в размер на общо 120евро за това , че в качеството си на собственик на МПС / ремарке/ е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на МПС кой / име и точен адрес/е управлявал съответно паркирал посоченото превозно средство в посочения час и на посоченото място, а именно в Леобен, Петер Тунер щрасе № 6 в 00,00часа на 14.05.2025год., с което са нарушени подробно изброените разпоредби в Закона за моторните превозни средства на 1

Р Австрия- пар.103, ал.2 от закона от 1967, номер 267/1967, № 90/2023, пар.134,ал.1т.1 от същия закон от 1967, № 267/1967 и № 116/2024.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са С. М. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно и предлага да се уважи.

Засегнатото лице също не се явява. Служебно назначеният адв. К. намира искането за основателно.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, Решение за налагане на финансовата санкция с №BHLN/611250004099/2025, чието признаване се иска, е постановено на 18.11.2025 г. от Bezirkshauptmannschaft Leoben-несъдебен орган в Република Австрия. То се отнася до извършено на 14.05.2025 г. в Република Австрия административно нарушение.

Според посоченото в

Удостоверението,

Решение

№BHLN/611250004099/2025, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 05.02.2026 година. В същото удостоверение и в приложеното към него наказателно постановление в превод на български език е описано нарушението, за което засегнатото лице е билo наказанo и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата в 00,00часа, в гр. Леобен , ул. Петер Тунер № 6 в качеството си на собственик на МПС / ремарке/ е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на МПС кой / име и точен адрес/е управлявал съответно паркирал посоченото превозно средство в посочения час и на посоченото място. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо цитираните по- горе разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на Закона за моторните превозни средства на Р Австрия- пар.103, ал.2 от закона от 1967, номер 267/1967, № 90/2023, пар.134,ал.1т.1 от същия закон от 1967, № 267/1967 и № 116/2024 . За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 120 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на 2 постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение, посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 05.02.2026г. Посочено е, че производството против санкционираното лице е било писмено - решението му е било връчено лично на 21.01.2026 г., било е уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, но в законоустановения срок не е поискано повторно разглежда или обжалване. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция за изпълнение на решението от изпълняващата държава.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-членка на ЕС, удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно Закона за движение по пътищата на Република България.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по законодателството на издаващата държава. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на 3 издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство.

Ето защо решението подлежи на изпълнение в размер на 120 евро и следва същото да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №BHLN/611250004099/2025, влязло в сила на 05.02.2026 год., издадено от Bezirkshauptmannschaft Leoben-несъдебен орган в Република Австрия, за налагане на финансова санкция в размер на 120 евро на С. М. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4