Решение № 325 от 23.04.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. гр. Хасково, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640102640 по описа за 2022 годИ.

Производството е образувано по искова молба на М. М. Д., ЕГН **********, с адрес:

************, съдебен адрес: ***************, адв. Н. М. от АК - Кърджали против Х. О.

Ч., ЕГН **********, с адрес: *************, съдебен адрес: **************, адв. А. П. от АК - Хасково, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че с ответницата поддържали прекрасни междусъседски отношения, тъй като били съседи в гр.К.. Имали си доверие и си помагали, нямали спорове и отношенията им били много добри. През 2015-2016 година ответницата неколкократно молела ищеца и неговата съпруга М. Д. да й услужат с пари, тъй като имала финансови затруднения. Тя твърдяла, че има проблеми с техен съсед - С. Д. С., който водел дела против нея за сумата от 80 000.00 лева. Също така им казала, че той отвлякъл сина й или щял да го отвлече, че не можела да работи поради липсата на пари за закупуване на консумативи и др.под.

Изложено е по-нататък в исковата молба, че ищецът и съпругата му помагали на ответницата финансово с малки суми от по около 5 000.00 лева, от които една част тя връщала с уговорката, че ще върне изцяло заетата сума когато си изчисти проблемите със С..

Обяснявала освен това, че през 2015 година теглила кредити в големи размери, които също трябвала да изплаща, тъй като в противен случай щели да й вземат имотите в гр.Хасково.

Сочи се в исковата молба, че в началото на м.февруари 2018 г. ответницата отишла в дома на ищеца, за да моли отново за заем от 30 000 - 40 000 лева, тъй като все още дължала пари на С. С.. Обяснила, че трябва да върне в най-кратък срок сумите поради наложени запори на банковите й сметки и възбрани от ЧСИ № 812 Росен Сираков с район на действие ОС-Кърджали, тъй като всички банки, в които подала молби за отпускане на кредит, й били отказали. Според ищеца ответницата изглеждала много отчаяна и искрена, поради което той и съпругата му решили да й помогнат като изтеглили от „Банка ДСК“ АД- София, клон К., 1 потребителски кредит в размер на 35 000.00 лева за срок от 120 месеца, които да й предоставят, за да реши частично финансовите си проблеми. В изпълнение на поетия ангажимент към ответницата, ищецът подписал договор за текущо потребление от 07.02.2018 год. с „Банка ДСК“ АД, по силата на който изтеглил сума в размер на 35 000.00 лева, като получената сума предал същия ден в заем на ответницата лично в брой в хранителния магазин на З. Ч., находящ се в гр.К., ул.“*********“, в присъствието на М. Д. и З. Ч.. В деня на предаването на сумата не била съставена разписка, а устната уговорка между ищеца и ответницата първоначално била последната да заплаща по 440.00 лева на месец в брой, тъй като условията на договора за кредит на ищеца изисквали задължението му да бъде изплащано по банков път чрез превод от трудовото му възнаграждение.

На 17.02.2018 год., дни след като й предоставили в заем сумата в размер на 35 000.00 лева и след като ответницата разбрала от общи техни приятели, че ищецът и съпругата му решили да купуват жилище в гр.Пловдив, тя отново отишла в дома им да ги моли да й помогнат с още пари. Тъй като имали налични спестявания и дарени от бащата на ищеца пари, с които той и съпругата му били решили да закупят апартамент в гр.Пловдив и същите се намирали в брой в жилището им, той отново дал на ответницата още 65 000.00 лева в заем. За предаването на сумата, на което присъствали тримата - ищеца, съпругата му М. Д. и ответницата, отново не била съставена разписка или друг документ.

Ищецът уточнява в исковата молба, че произходът на дадената на ищцата сума в общ размер на 100 000.00 лева, бил както следва: 35 000.00 лева от изтеглен кредит за текущо потребление от 07.02.2018 год. от Банка „ДСК“ АД; 20 000.00 лева от заплати и лични спестявания и 45 000.00 лева - средства, дарени му от неговия баща М. М. Д., който бил регистриран като земеделски производител и получавал солидни доходи и субсидии.

Тъй като предоставените суми в заем на ответницата били в значителен размер, в края на м.ноември 2018 год. ищецът поискал ответницата да му подпише документ за получените суми. В изпълнение на уговорката им ответницата лично написала и предала на съпругата на ищеца подписана от нея разписка, с която удостоверила получаването на сумата от 100 000.00 лева, както и сроковете на връщането й.

Ищецът твърди, че до момента ответницата му възстановила в брой сумата в размер на 20 160.00 лева от общо дължимата му сума от 100 000.00 лева, от които - четиринадесет вноски по 440.00 лева или 6 160.00 лева по дадения й заем в размер на 35 000.00 лева, и четиринадесет вноски по 1 000.00 лева или 14 000.00 лева за дадения й заем от 65 000.00 лева, като задължението й към настоящия момент възлизало на 79 840.00 лева. Тъй като ответницата спряла да възстановява заетите суми, ищецът провел няколко разговора с нея, в които я помолил да погасява вноските по кредита към „Банка ДСК“ АД. След тези разговори тя започнала да подава многобройни жалби до различни институции против ищеца - в РУ-К. при ОД на МВР-Кърджали, ОДМВР-Кърджали, ГД „Гранична полиция“, както и подала неоснователен сигнал до ЕЕН 112 с твърдения, че ищецът извършвал лихварска дейност и я изнудвал за пари.

Изложено е още, че по повод на подадена от ответницата жалба било образувано ДП № 15/2021 год. по описа на ОСлО при ОП-Кърджали, водено за престъпление по чл.252, ал.1 от НК, което с постановление от 07.03.2022 год. на зам.прокурор Д. Д. при ОП-Кърджали било прекратено.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лева, представляващи част от неизпълненото й задължение за връщане на дадените й от ищеца в заем 100 000.00 лева, както следва - 35 000.00 лева, получени на 07.02.2018 год., и 65 000.00 лева, получени на 17.02.2018 год., съгласно издадена от ответницата разписка без дата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, за което е 2 представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата оспорва иска като го счита за неоснователен и недоказан.

В отговора на исковата молба се излага, че ответницата от 2012 г. живеела в гр. К., имала собствен бизнес и била в много добри отношения със З. Ч., която притежавала квартално магазинче в гр.К. за хранителни стоки. С ищеца, който работел като граничен полицай в ГПУ- К. ответницата се запознала покрай работата си, а и били съседи, тъй като живеели близо един до друг. Посочва се, че покрай бизнеса на ответницата се случвало тя да взима определени суми от ищеца, които обаче трябвало да връща срещу определена лихва.

Така, през април 2015 г. ответницата взела сумата от 10 000,00 лева, които две години му връщала и му плащала по 1 500,00 всеки месец. Поддържа, че след като ищеца разбрал, че тя си връща парите, той започнал сам да я търси и да предлага услугите си да й дава пари, а аз тя му ги връща с лихвата. През месец април 2017 г. ответницата взела сумата от 5000,00 лева, като за три месеца му върнала парите и му платила 3000,00 лихва за тази сума.

Ответницата отрича да е получавала сума от 65000,00 лева от ищеца на посочената дата 17.02.2018г. Твърди, че през 2018 г. ищецът изтеглил сумата от 35 000,00 лева през месец февруари и когато и я дал, същия ден тя му върнала 10 000,00 лева като лихва. Това, което следвало да му върне било сумата от 25 000,00 лева, като уговорките между двамата били ответницата да покрива кредита - 440,00 лева, като му дава всеки и месец лихва от 1000,00 лева. Ответницата поддържа, че това се случило в магазИ. на З. Ч., когато ищецът й дал парите в магазИ. били само тя, З. и Д., като не отговаряло на истината твърдението, че там била и неговата съпруга. Посочва, че това продължило известно време, но в един момент тя била затруднена да му връща всеки месец сумата от 1440,00 лева, от които 440,00 лева за покриване на кредита и 1000,00 лева лихва. Тя посочва, че ищецът изпаднал в ярост, започнали закани, дори приятелката й З. също си била навлякла редица неприятности с него.

Поради тази причина и поради забавата от нейна страна, ищецът я принудил да му плати през юли 2018 г. 4000,00 лева лихва за забава, като това се повторило и през месец септември платила 4000,00 лева и месец октомври - 4000,00 лева. След като видял, че тя се бави с вноските ищецът извикал ответницата и я принудил да подпише разписка, че му дължи 35000,00 лева плюс 65000,00 лева други задължения, или - че му дължи общо 100 000,00 лева. Твърди, че за парите, които ответникът й дал - 25 000,00 лева му плащала всеки месец по 1440,00 лева, от които - 440,00 лева да му покрива заема и 1000,00 лихва, като до 04.08.2020г. му върнала сума в размер на 41 760,00 лева. Сумата от 1440.00 лева била предавана на ръка от неин познат, като парите винаги получавала съпругата на ищеца.

Ответницата посочва още, че когато му плащала поредната вноска през 2020г., поради това, че разбрала, че била уязвима, тя му предложила да му подписва разписки за всяка вноска, при което ищецът изпаднал в ярост и започнал да я заплашва с адвокати и че ще я осъди, че му дължа 100000,00 лева, както бил направил негов приятел. Всичко това за ответницата нямало край на тормоза, на който била подложена, така както Д. желаел да му плаща, същата не знаела до кога ще му се изплати, защото при забава лихвите ставали двойни и тройни и така той можел да я накара да му плаща вечно, а и да я заплашвал със съд, поради това, че я принудил да му подпише разписка за 100 000,00 лева, която сума никога не била вземала от него. Твърди още, че в следствие на този тормоз дори звъняла на телефон 112, като подала сигнал, че ищеца се занимавал с лихварство. Ищцата и съпругата му отишли при нея и след хиляди молби, и уговорки я накарали да каже, че това било в момент на ярост от нейна страна, извинил се и заявили, че повече нямало да я тормозят и заплашват. Ответницата повярвала на това и при даването на обяснението посочила, че го извършила в момент на ярост, за което я глобили с 2000,00 лева глоба за подадени неверни факти по телефон 112, като издаденото наказателното постановление било отменено от Административен съд - Кърджали по КАНД № 154/2020г. след обжалването му от нейна страна.

3

Посочва се още, че всичко това продължавало от 5 години, ответницата не можела да се оттърве от него, все по някакъв начин му била длъжница, а когато нямала възможност да му плаща, започвали закани. Заявява, че подадения сигнал на ЕЕН 112 отговарял на истината, че не била клеветяла ищеца по никакъв начин, единствено, което целяла било да преустанови заплахите срещу нея, като му се издължи за заема, който била взела.

Предявения иск се оспорва изцяло от ответницата и с оглед на обстоятелство, че липсвали писмени договори за заем съгласно чл.240 от ЗЗД, за визираните суми от 35 000,00 лева и 65 000,00 лева, или - за общата сума от 100 000,00 лева, тъй като за суми по-големи от 5000,00 лева се изисквал задължително писмен акт, респективно - договор за заем. В исковата молба липсвали доказателства от които можело да се направи извод и да се докаже реалното предаване на описаните суми в размер на 35000,00 лева и 65000,00 лева, или обща сума в размер на 100000,00 лева, което следвало да се докаже с надлежни писмени доказателства, а такива липсвали към делото. Сочи, че за да послужи разписката като писмен договор за заем за предаването на заемната сума волята на страните трябвало да бъде изразена ясно и недвусмислено. Обратното на това, наличието единствено на общи уговорки относно правата и задълженията на страните по един договор за заем, без да било ясно посочено, че сумата е предадена, не можело да доведе до доказване на предаване на заемната сума. Следователно от изключителна важност било в договора за заем да е включена еднозначна клауза за предаване на заемната сума. При предаването на сумата найважният момент бил да се издаде писмен документ, доказващ тази транзакция. Липсата на ясна клауза за предаване на сумите в договора и последваща разписка водели до третиране на договора за заем като невалиден и оттам - като негодно основание за събиране на вземанията по съдебен ред. Ответницата изцяло оспорва представената разписка без дата, тъй като тя не представлявала валиден частен документ и моли съдът да не я приема като доказателство по делото, в каквато насока била практиката на районите, въззивни съдилища и на ВКС.