Решение № 288 от 18.06.2021, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към решение № 288 от 17.06.2021 г. по НАХД № 1032/2021 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на 01.07.2021 г.

М О Т И В И:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен от 28.05.2021 г., постъпило в РС – Плевен на 26.05.2021 г., който е установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу ***, с ЕГН: ********** от *** досъдебно производство по прокурорска преписка № 2754/2020 г. по описа на РП – гр. Плевен за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия *** от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

За Районна прокуратура – гр. Плевен се явява наблюдаващия делото прокурор Д.М..

Обвиняемият *** не оспорва описаната в постановлението на РП Плевен с предложение по чл. 78а НК, фактическа обстановка и дадената правна квалификация на деянието, признава вината си, изразява съжаление и разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства и моли за налагане на наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК в минималния размер, предвиден в закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От 2013 г., свидетелката *** заживяла при фактически брачни отношения с обвиняемия И.М.. По време на съвместното им съжителството свидетелката *** родила едно дете *** на 3 години. Детето е с неустановен произход по бащина линия, затова носи имената на майка си.

През цялото им съжителство обвиняемият *** упражнявал физическо и психическо насилие над свидетелката ***. След раждането на детето, свидетелката *** решила да напусне обвиняемия *** и да прекрати отношенията си с него. Тя се върнала да живее в дома на баща си - свидетелят ***, който се намирал в **. В същото домакинство живеел и дядо й.

Свидетелката *** се опитвала да избягва срещи с обвиняемия ***. Той обаче не бил съгласен с това интимната им връзка да бъде прекратена, затова започнал да ходи до дома на свидетелката *** на ул. *** в с. ***, да вдига скандали и да отправя обиди към свидетелите *** и ***. Свидетелката *** завела дело за издаване на Заповед за закрила от домашно насилие срещу обвиняемия ***.

1

На 06.03.2020 г. е била издадена Заповед № 16, с която на обвиняемия И.М. е вменено задължение да не приближава жилището на свидетелката ***, находящо се в с. ***, ***, за срок от три месеца. Процесната Заповед била връчена на обвиняемия *** на 18.03.2020г., лично от свидетеля *** — младши полицейски инспектор при РУ - гр. Долна Митрполия.

На 24.04.2020 г., обвиняемият *** не изпълнил издадената Заповед за защита № 16/06.03.2020г., като отишъл пред дома на свидетелката *** на *** и започнал да вика и да хлопа по външната врата.

Свидетелите *** и *** се събудили от виковете на обвиняемия *** и го видели пред къщата. Той псувал и крещял „Всички сте боклуци!“, „Ще вляза и ще ви избия!“.

Свидетелката *** и малката й дъщеря били много уплашени. Тя сигнализирала за случилото се кмета на селото - свидетелят ***, който незабавно се отзовал, но не видял никой, тъй като обвиняемият *** се скрил в необитаемите къщи наоколо.

Свидетелката *** подала и сигнал на тел.112.

На сигнала се отзовал патрул на РУ - гр. Долна Митрополия.

Свидетелят *** отишъл до центъра на селото, за да насочи полицейския автомобил. През това време обвиняемият *** отново се върнал пред къщата.

Свидетелката *** се обадила на баща си, но до пристигането на полицейския автомобил обвиняемият *** отново напуснал местопроизшествието.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, находящи се в Досъдебно производство по прокурорска преписка № 2754/2020 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на доказване.

При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият моли да му бъде наложено административно наказание в минимален размер.

От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на Досъдебно производство по прокурорска преписка № 2754/2020 г. по описа на РП – Плевен и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал.

2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява от фактическа страна, че на 24.04.2020 год. в с. ***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, частен дом на ул. ***, не изпълнил Заповед №16 на Районен съд - гр. Плевен, 2 издадена на 06.03.2020г., въз основа на Решение № 353/06.03.2020 година по гр.дело № 539/2020 година по описа на Районен съд-гр. Плевен, за налагане на мярка за защита срещу домашно насилие, с която му е вменено задължение на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, да не бъде упражнявано домашно насилие спрямо *** и дъщеря й *** от с.с., като със същата заповед е въведена забрана те да бъдат приближавани в жилището им, находящо се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ***, за срок от три месеца, като се доближил до *** и отправил закани за физическа саморазправа, псувал я, с което е осъществил и акт на психическо насилие.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с осъществяването на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление.

От субективна страна обвиняемият е извършил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е искал настъпването им.

При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимия *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с правосъдието. Предмет на престъпление са именно тези отношения.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.

В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна отговорност за този, който не изпълни заповед за защита от домашното насилие, с която заповед се налага ограничителна мярка - тази предвидена в разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.

296, ал. 1 от НК законодателят използва термина „заповед за защита от домашно насилие” по общо, като няма предвид единствено съдебния акт и реда по чл. 15 от ЗЗДН.

Под заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда за издаването, възможност за обжалване и др. В противен случай би се стигнала до неизпълнение на 3 съдебен акт, по който едно лице би останало несанкционирано.

От приетите по делото доказателства съдът намира като безспорно установено, че обвиняемият *** е знаел за горната заповед и свързаните с нея обстоятелства.

За осъществяване състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК се изисква от обективна страна наличието на издадена заповед за защита от домашно насилие, която заповед да е сведена до знанието на лицето, което следва да я изпълнява, като му бъде връчен екземпляр от нея и въпреки знанието на наложените забрани и ограничения, е последвало неизпълнение от негова страна. Самото неизпълнение на заповедта може да се изрази, както чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от наложените мерки за защита.

От субективна страна се изисква пряк умисъл при извършване на деянието. Деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или допуска настъпването на тези последици. За да се приеме, че е осъществен състав на престъпление е необходимо деянието да е доказано, както от обективна страна, така и от субективна страна.

За деянието по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание до три години "Лишаване от свобода" или "Глоба" до 5000 лева.

Видно от свидетелството за съдимост обвиняемия *** не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди.

Ето защо съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за освобождаване на обвиняемия *** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, предвиждаща административно наказание „Глоба” в размер от 1000 до 5000 лв.

При обсъждане размера на административното наказание “Глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемия *** работи, проявява разкаяние.

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, съдействието което е оказал за разкриване на обективната истина.

С оглед на така изложените обстоятелства и като не констатира отегчаващи отговорността на обвиняемия *** такива, съдът намира, че следва размерът на глобата да бъде минималния, а именно – 1000 лв., доколкото именно този размер съдът намира за справедлив и адекватен да санкционира обвиняемия *** според степента на обществена опасност на дееца.

4

Съдът счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.

Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.

По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Плевен , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА в присъствието на прокурора Добринка Иванова Матеева (РП-Плевен) като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20214430201032 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и Закона,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ *** - роден на *** г., в с. ***, обл.

Плевен, живее в с. ***, ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: ********** з а ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2020 год. в с.***, ***, частен дом на ул. ***, не изпълнил Заповед №16 на Районен съд - гр. Плевен, издадена на 06.03.2020г., въз основа на Решение №353/06.03.2020 година по гр.дело №539/2020 година по описа на Районен съд-гр. Плевен, за налагане на мярка за защита срещу домашно насилие, с която му е вменено задължение на основание чл.5 ал.1 т.1 от Закона за защита от домашното насилие, да не бъде упражнявано домашно насилие спрямо *** и дъщеря й *** от с.с, като със същата заповед е въведена забрана те да бъдат приближавани в жилището им, находящо се в с.***, ***, за срок от три месеца, като се доближил *** и отправил закани за физическа саморазправа, псувал я, с което е осъществил и акт на психическо насилие 1 престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.